Мотиви към присъда № 409/06.07.2012г. постановена по нохд № 452/2012г. по описа на Районен съд – Разград

РРП е внесла обвинителен акт с обвинение срещу А.М.А., роден на ***г***, жител и живущ ***, с българско гражданство, с начално образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********,

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На ***г. в гр. Р., пред служител на сектор „КАТ-Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Р. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –свидетелство за завършено основно образование серия ***, № *** с рег.№ ***г., издадено от ОУ ”Св.Св.К. и М.”- гр. С. на името на А.М.А., с цел да придобие свидетелство за управление на МПС, като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по по чл.316 във вр.с чл.308, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.

Защитникът акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства, и моли в случай че съдът признае подсъдимия за виновен, да му наложи минимално наказание, чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 НПК.

Делото се разгледа в отсъствието на подсъдимия на осн. чл. 269, ал. 3 НПК.

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Обв. А. А. нямал завършено основно образование. През *** г. той решил да се сдобие със СУМПС и тъй като не притежавал свидетелство за завършено основно образование, каквото е необходимо за придобиване на правоспоспособност за управление на МПС, той се свързал с неустановено в хода на разследването лице, което му изготвило свидетелство за основно образование. серия ***, № *** с рег.№ ***г., издадено от ОУ”Св.Св.К. и М.”-гр.С. на негово име.

На ***г. в гр. Р. обвиняемия А. *** където лично представил копие на свидетелството за завършено основно образование. серия ***, № *** с рег.№ ***г., издадено от ОУ ”Св.Св.К. и М.”-гр. С. и попълнил заявление вх.№ ***г за издаване на СУМПС. Заявлението, копие от свидетелството за завършено основно образование, ведно с останалите изискуеми документи – медицинско свидетелство, удостоверение за издържан изпит и др. били предадени от него на св. Н.З.Н. – служител в сектор ПП при ОДМВР-Р. Но ***г. обвиняемия получил лично СУМПС № *** и контролен талон № ***.

В хода на разследването от справките от ОУ”Св.Св.К. и М.”-гр.С., и разпитите на св.М. Г. –директор и св. А. Ц. – учител е изяснено, че на името на обвиняемия А. не е издавано свидетелство за завършено основно образование, Предоставен бил и списък с имената на успешно завършилите основно образование през учебната *** г., в който името на обвиняемия не фигурира.

Видно от заключението на назначената криминалистична експертиза на подписи и печат върху копието от процесното свидетелство за завършено основно образование:

1.Подписите в графи „Директор” на свидетелство за основно образование – копие серия *** № ***, рег.№ ***г. на името на А.М.А., ЕГН **********, представляват изображения на подписи изпълнени от М. С. Г., ЕГН **********.

*.Подписът в графа „Класен ръководител” на свидетелството представлява изображение на подпис изпълнен от А. С. Ц., ЕГН **********.

*.Отпечатъците от кръгъл печат на свидетелството представляват изображение на отпечатъци от печата при помощник директора на ОУ „Св.св.К. и М.”-гр.С..

Обвиняемият е съзнавал, че представеното от него копие е неистински документ, тъй като в него са отразени неверни обстоятелства, а именно, че е завършил основно образование и е съзнавал, че използва този документ като доказателство за удостоверяване за тези обстоятелства с цел да му бъде издаден СУМПС , като такова му било издадено на ***г.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите М. Г. /л.46-47/, А. С. Ц. /л.69/, Н.З.Н. /л.72/, криминалистична експертиза на подписи и печат /л.73-75/.

При така описаната фактическа обстановка обв.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното престъпление се предвижда наказание ЛС до 8 години.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че процесното свидетелство за завършено образование е било използвано с цел подсъдимият да се сдобие с СУМПС – документ позволяващ му да упражнява дейност източник на повишена обществена опасност. Така подсъдимия като без реално да притежава качествата и уменията, позволяващи управлението на моторно превозно средство би представлявал опасност за транспорта. Целите на закона (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП) - да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако СУМПС се получаваха от лица не отговарящи на нормативните изисквания. В горния смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение № 588 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 570/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева/.

При определяне на наказанието, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете и даденото от страна на подсъдимия, чрез неговия процесуален представител – защитника, съгласие за прочитане на показанията на свидетелите, на осн. чл. 281, ал.5 НПК, дадени пред орган на ДП, като по този начин се съдейства за разкриване на обективната истина.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т. 3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК.

Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът определи на подсъдимия наказание ЛС в размер на ЕДНА ГОДИНА, на осн. чл. 13 КЗПЧОС. Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 4 месеца.

На осн. чл. 13 КЗПЧОС, с цел компенсиране на подсъдимия за неразумно дълго продължилото наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години. Ако не бе нарушението на рез умния срок, съдът нямаше да отложи изпълнението на наложеното наказание, независимо от това, че подсъдимият не е осъждан.

По разноските.

На основание чл. 189, ал.3, във вр. с ал.1 НК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 63.30 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и да заплати сумата от 120 лв., представляващи разноски напарвени в съдебната фаза на производството.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:

/А. Христов/