МОТИВИ

към Присъда № 453/25.07.2012г. постановена по НОХД № 454/2012г. по описа на Районен съд Разград

 

РРП е повдигнала обвинение /с изменение по чл. 287, ал.1 НПК/, против: Г.С.П., роден на ***г. в гр.Д., жител и живущ ***, с българско гражданство, със средно-специално образование, женен, неосъждан работи като охрана в Община-гр.Р. ЕГН: **********  

 

                          В ТОВА, ЧЕ:

 

на 19.03.2012 година във вилна зона „П.” в землището на гр. Р., по непредпазливост е запалил чужд имот, на значителна стойност – пчеларски инвентар – 17 бр. пчелни кошери тип „Дадан блат” без елемента магазина, всеки с 10 бр. основни рамки, и с пчелните семейства в тях, на обща стойност 2244 лв., 5 бр. задни рамки за пчелни кошери на обща стойност 225 лв., 8 бр. пчелни семейства на обща стойност 560 лв., всичко на обща стойност 3029 лв., собственост на Т.Г. ***, и 52 бр. десет рамкови корпуси от пчелни кошери тип „Ланкстрод-Рут” на обща стойност 624 лв., 520 броя рамки за корпуси от пчелни кошери тип „Ланкстрод-Рут” на обща стойност 1300 лв., 16 броя капаци за пчелни кошери на обща стойност 128 лв., 18 броя таванни възглавници за пчелни кошери на обща стойност 180 лв., 1 бр. нуклеус с шест рамки на стойност 42 лв., и 100 кг. полифлорен мед на обща стойност 400 лв., всичко на обща стойност 2674 лв., собственост на Н.Е.К. ***, от което са последвали значителни вреди в общ  размер на 5703 лв., което деяние съставлява престъпление по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК.

 

РРП в о.с.з. поддържа обвинението.

Пострадалите Т.Г.С. и Н.Е.К. бяха конституирани в качеството им на частни обвинители и граждански ищци. Същите упълномощиха адвокат К. К. от АК – Р. за свой повереник.

За съвместно разглеждане бяха приети /след изменение/:

- гражданския иск от Т.Г.С., ЕГН ********** *** против Г.С.П., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 3029 лв., представляваща обезщетение за причинените му от процесното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта до окончателно изплащане на сумата.

-граждански иск от Н.Е.К., ЕГН ********** ***, против Г.С.П., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 2674 лв., представляваща обезщетение за причинените му от процесното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта до окончателно изплащане на сумата.

Частните обвинители/граждански ищци и техният повереник поддържат обвинението и предявените граждански искове.

Защитникът адвокат Й.К. *** оспорва обвинението, като излага подробни съображения.

Подсъдимият сочи, че в действителност е запалил огън в своето дворно место, който в последствие се прехвърлил и в съседното дворно место, но оспорва размерът на причинените от деянието вреди.

 

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Обв.Г.П. ***. Същият притежава вилно място във вилна зона „П.” край гр.Р. На 19.03.2012г. обв.П. отишъл до вилата си. В съседство с неговото място в източна посока се намирала вила с дворно място ,собственост на св.Т.С.. Между двете места имало ограда, по която бил разположен сух царевичак. В съседния двор св.С. и зет му св.Н.К. имали пчелин, в който били разположени  72 пчелни кошера, както и пчеларски инвентар

На 19.03.2012г. следобяд обв.П. решил да изчисти двора си. Той събрал една купчина с боклуци и я запалил. Дворното му място било обрасло с висока трева. В един момент вятъра раздухал огъня и той започнал да се разпространява по тревата в двора на обв.П. в източна посока към  съседното място. Като видял,че огъня се разпространява бързо обвиняемия извикал на помощ своя съсед св.В.В.. Св.В. веднага се отзовал и двамата с обв.П. започнали да гасят огъня с кофи с вода. Вятъра обаче бил силен и скоро раздухал огъня към царевичака на оградата между дворните места на обв. П. и св.С. и той се запалил. От царевичака  вятъра раздухал огъня в посока към близките пчелни кошери, които също пламнали. Обв.П. прескочил оградата и започнал да гаси кошерите с кофи с вода, които му подавал св.В.. На мястото дошъл и друг техен съсед - св.С.С.. Като видял огъня той се обадил по телефона на св.Н.К. и му казал, че кошерите им горят. След това и той се включил в гасенето на пожара. Не след дълго на мястото пристигнали и свидетелите Т.С. и Н.К., които се включили в гасенето на кошерите си. Освен това преместили част от тях за да не ги засне огъня. С взаимни усилия те успели да загасят огъня.

В резултат на пожара  изгорели   17 бр.пчелни кошера тип „Дадан блат” без елемента магазин, всеки с 10бр.основни рамки и с пчелните семейства вътре в тях,  5бр. задни рамки за пчелни кошери  и 8бр.  пчелни семейства  собственост на Т.Г. *** .

Изгорели  също  52бр. десет -рамкови корпуса от пчелни кошери „Ланкстрод-Рут”, 520 бр. рамки за корпуси от пчелни кошери тир “Ландстрод-Рут”, 16бр. капаци за пчелни кошери, 18 бр.таванни възгланици за пчелни кошери ,1бр.нуклеус с 6 рамки /малък кошер / и  100 кг полифлорен мед, собственост на Н.Е.К. ***                          

 Видно от заключението на назначената пожаро-техническа експертиза е установено следното:

1.На база анализа на събраните по делото факти, за посоката и скоростта на вятъра в деня на пожара, както и на база свидетелските показания на първите очевидци може да се направи обоснаван извод, че пожарът е възникнал в дворното място, намиращо се западно от опожарения пчелин. Посоката на развитие на пожара е от запад на изток по посока на духащия вятър. Основни факти потвърждаващи тази теза е обхванатите в североизточна посока имоти на разстояние над 500 м от изгорелия пчелин. В подкрепа на това твърдение е и границата на локалиризиране на пожара в съседните имоти, като в имота намиращ се в североизточна посока от пчелина, ясно са очертани границите на локализиране на пожара, които са с конусообразна форма, като върховете на конуса съвпадат с посоката на вятъра.

2.най-вероятна причина за възникване на пожара е в следствие проявена небрежност при палене и използване на открит огън на открито.

3.Основни фактори способстващи възникването, разгарянето и разпространението на пожара по обхванатите площи е наличието на висока, суха тревна растителност и умерен западен вятър.

Видно от заключенията на назначената съдебно-оценъчна и допълнителна такава експертиза: Справедливата пазарна стойност към 19.03.2012г. на:

 пчелни кошери “Дадан блат” всеки с 10 основни рамки , без елемента магазин, ведно с пчелните семейства в кошерите– 17бр. х 132лв. = 2244 лева;

задни рамки за пчелни кошери 5бр. х 45 лева = 225 лева;

пчелни семейства – 8бр. х 70 лева = 560 лева, общо – 3029 лева, собственост на Т.Г. ***.

корпуси от пчелни кошери Ланкстрод Рут, десет рамкови, – 52бр. х 12 лв. = 624 лева,

рамки за корпуси от пчелни кошери тип Ландстрод – Рут  - 520 броя х. 2.50 лв = 1300 лв.,

 капаци за пчелни кошери 16бр. х 8 лв. = 128 лева;

таванни възглавници за пчелни кошери 18бр. х 10 лева = 180 лева;

нуклеус с 6 рамки – 1бр. = 42 лева;

полифлорен мед 100 кг х 4 лв. = 400 лева, общо 2 674 лева, собственост на Н.Е.К. ***.

Общата стойност на причинените вреди  възлиза на 5 703 лева, което покрива критерия за значителни вреди

 При така описаната фактическа обстановка обв.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна по непредпазливост състава на престъплението по чл. 331, ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.330, ал.1 от НК.  На посочената дата по непредпазливост е запалил чуждо имущество на значителна стойност - пчеларски инвентар собстветност на двамата пострадали,а  като резултат са настъпили и значителни вреди.

Деянието и извършено под формата на непредпазливост –обвиняемия е целял да гори боклуците в двора си, който е съседен на имота на пострадалия. Обвиняемия е проявил небрежност, тъй като не е предвиждал обществено - опасните последици т.е. не е очаквал, че огъня ще се разпространи, но като се вземе предвид силата на вятъра и наличната висока трева в мястото му,  същият е могъл а и е бил длъжен да предвиди настъпването им.

Обвинението се доказва от обясненията на подсъдимия в частта им относно механизма на пожара, показанията на свидетелите Т.С. дадени  в о.с.з. и прочетени по чл. 281, ал.4 НПК /л.19-21ДП/, Н.К. дадени в о.с.з. и прочетени по чл. 281, ал.5 НПК /л.22-24 ДП/, С.С. дадени в о.с.з. и прочетени по чл. 281, ал.5 НПК /л.25-26 ДП/, В.В. дадени в о.с.з. и прочетени по чл. 281, ал.5 НПК /л.27-28 ДП/, Б.Б., пожаро-техническа експертиза /л.30-33 ДП/, съдебно-оценъчна експертиза и допълнителни експертизи.

Основният спорен въпрос по делото е колко и какви вещи са изгорели в следствие на пожара, респективно каква е стойността на причинените вреди.

Според настоящия съдебен състав с оглед събрания доказателствен материал се установява, че стойността на причинените от деянието вреди е именно тази визирана в обвинението, респективно изгорелите вещи са именно тези посочени в обвинението.

Съдът кредитира с доверие показанията и на св. Б.Б., поискан от страна на защитата. В тях той сочи, че когато е посещавал имота на подсъдимия преди пожара, е констатирал, че в имота ползван от ЧО/ГИ, до оградата с имота на подсъдимия, са наредени магазини за кошери тип Дадан Блат. Това обстоятелство е безспорно и се признава и от ЧО/ГИ Н.К. в свидетелските му показания. Последният обаче сочи, че непосредствено преди пожара, същите ги е бил отнесъл на пчелина си в с. Балкански. Последното обстоятелство не може да бъде оспорено   от никое събрано по делото доказателство.

Следва да се изтъкне, че евентуалните нарушения на Закона за пчеларството и подзаконовите му нормативни актове, допуснати от ЧО/ГИ относно регистрация, обозначение и т.н. са ирелевантни за съставомерността на процесното инкриминирано деяние.

Вещото лице, по пожаро техническата експертиза, е категорично, че при температурата на горене, вискозитета на восъка и меда е като на вода, поради което същите изтичат и попиват в земята. Ето защо, се явява неоснователно възражението на защитата, че след като никой от свидетелите при гасенето на пожара не е видял мед и восък, то такива не са били налице в кошерите. Както това вещо лице, което е присъствало и на огледа сочи, местопроизшествието е покрито с пепел, което е видно и от снимките към огледния протокол /л.10 ДП/. Ето защо, се явява неоснователно възражението на защитата, че ако е имало метални части останали от изгорелите кошери, то несъмнено същите е щяло да се установят при огледа.

Показанията на ЧО/ГИ С. и Е. относно вида и количеството на вещите предмет на престъплението са логични, пълни и последователни, подкрепят се и от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Като изолирани от доказателствения материал, съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия досежно вида и количеството на вещите предмет на престъплението.

По оставеното без уважение искане от страна на защитата, за разпит в качеството му на свидетел на Й. Й. Й. /продавач по договор от 03.10.2011г. – л.91/.

Вярно е, че по принцип всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право да изисква от съда, който разглежда делото по същество, да събира доказателства, ползващи неговата защита (вж. чл. 55, ал. 1 НПК). Недопустима обаче е злоупотребата с това право. На събиране подлежат само онези доказателства, които могат да допринесат за разкриване на истината относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Така и Решение № 434 от 13.05.2005 г. по н. д. № 1015/2004 г. на ВКС, III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС РУМЕН НЕНКОВ, Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 10/2004 г.

Тези искания по доказателствата на страните, за които РРС прецени, че не биха способствали за разкриване на обективната истина, бяха оставени без уважение.

Така като намери, че искания от защитата разпит в качеството му на свидетел Й. Й. не би способствал за разкриване на обективната истина, съдът остави без уважение това доказателствено искане.

Ако обаче, евентуално се приеме, че РРС е допуснал процесуално нарушение, то това евентуално нарушения следва да бъде отстранено от въззивната инстанция. Това е така, тъй като Законът не прави разлика между реда за събиране и проверка на доказателствата на първата и въззивната инстанции /вж. Решение № 133 от 30.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията Евелина Стоянова "Бюлетин на ВКС", бр. 1/2001 г., стр. 7/.

Върховният касационен съд, вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.2004г. по н.д. № 1005/2003г. І  н.о., “Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., че ако за въззивния съд съществува съмнения за пълнотата на доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му от закона правомощия следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да връща делото в първостепенния съд.

ВКС вече е посочил в Решение № 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II н. о., НК, че въззивния съд е инстанция, която не само има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства.

Както вече е посочено и в Решение № 408 от 25.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о., "Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., въззивната инстанция е втората, по-висша съдебна инстанция, която има правомощието да допълва доказателствените материали и да реши делото по същество. Тя не може да се позовава на липсата на достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за да постанови отменително решение. Ако въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство и в производството пред първоинстанционния съд не са събрани достатъчно доказателства да разкриване на обективната истина, то тази констатация го задължава да проведе съдебно следствие и събере липсващите доказателствени средства, а не да отменя присъдата. Недопустимо е връщането на делото на досъдебното производство или на първоинстанционния съд, тъй като  липсата на достатъчно доказателства е отстранима с оглед широките правомощия на втората инстанция, като решаващ съд по фактите.

 

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление по чл. 331, ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.330, ал.1 от НК се е предвижда наказание ЛС за срок до 5г.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че стойността на причинените вреди, далеч надхвърля минималната сума необходима за квалифициране на вредите като “значителни”. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство е и масовостта на процесното деяние – пожар в следствие на запалени с цел изгаряне на отпадъци от дворни места - дори самият подсъдим в обясненията си сочи, че преди време имота му бил запален от друга негова съседка.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид даденото съгласие от страна на подсъдимия за прочитане на показанията на осн. чл. 281, ал.5 НПК на по голямата част от свидетелите, като така съдейства за разкриване на обективната истина,  добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, действията му по загасяне на пожара, дадените обяснения, изразеното съжаление.

Съдът намери, че с оглед превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, наложеното наказание следва да бъде под средния размер. Ето защо, наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от  1 година и 6 месеца.

Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 4 години и 6 месеца, на осн. 66, ал.1 НК. С оглед наличието на горецитираните отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че този срок не следва да бъде по малък от 4 години и 6 месеца.

 

По гражданските искове:

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл имотна вреда на гражданските ищци поради което искът на последните е основателен. Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.

По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.

Съгласно, чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно, чл. 84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

С оглед изхода на делото в наказателната му част, и като намери предявените граждански искове за напълно доказани по основание и размер съдът осъди подсъдимия да заплати на  ГИ Т.С. сумата от 3029 лв. представляващи обезщетение за причинените от процесното деяние имуществени вреди ведно със законната лихва считано от датата на деликта  - 19.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС сумата от 121.06 лв представляваща дължащата такса върху уважения размер на гражданския иск. По гореизложените съображения съдът осъди подсъдимия да заплати на другият ГИ Н.К. сумата от сумата от 2 674 лв. представляващи обезщетение за причинените от процесното деяние имуществени вреди ведно със законната лихва считано от датата на деликта  - 19.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС сумата от 106.96 лв представляваща дължащата такса върху уважения размер на гражданския иск.

По разноските:

С оглед изхода от делото, на основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия, да заплати в полза на Държавния бюджет сумата от 150,00 лв. за разноски по делото направени на досъдебното производство, както и да заплати сумата от 760 лв. за разноски направени в съдебното производство. Съдът осъди подсъдимия да заплати на ЧО/ГИ Н.К. сумата от 150 лв., а на ЧО/ГИ Т.С. -250 лв., които суми представляват разноски за заплатено възнаграждение за повереника им.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                      /Атанас Христов/