Мотиви към Присъда №447/24.07.2012г., постановена по НОХД №499/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.П.С. *** за това, че за времето от 01.07.2011 г. до 30.04.2012 г. включително в гр. Разград, след като е осъден с решение № 50/22.04.2009 г. по бр.д. №18/09 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 12.06.2009 г., изменено с решение № 286/24.06.2010 г. по гр.д. № 196/2010 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 14.07.2010 г. да издържа своите малолетни деца, като им изплаща месечна издръжка в размер, както следва: за детето Т. Ст. Ст. – 90.00 лв., за детето М. Ст. Ст. – 80.00 лева, и за детето Й. С.С. – 70.00 лева, чрез тяхната майка и законен представител Д.И.С., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 10 месечни вноски за всяко дете в размер на: за детето Т. Ст. – 900 лева, за детето М. Ст. – 800 лева, за детето Й. С. – 700 лева, всичко на обща стойност 2 400 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

Защитника на подсъдимия пледира за налагане на наказание пробация.

Производството се е провело в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК, тъй като същият не е намерен на посочения адрес на досъдебното производство, отклонил се е без да уведоми за новия си, не е установено местонахождението му и от органите на полицията. При това положение съдът намира, че неявяването на същия не е пречка за разкриване на обективната истина по делото, обвинението и не е за тежко умишлено престъпление. Подсъдимият, който е бил привлечен като обвиняем на досъдебното производство е посочил там адрес, на който не е намерен, сам се е поставил в невъзможност поради това да бъде уведомен за съдебното производство.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.П.С. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, разведен, неосъждан.

Подсъдимият е баща на децата Т. Ст., М. Ст. и Й. С., които са съответно на 7, 6 и 4 години. С майка им свидетелката Д.С. имали сключен граждански брак, който бил прекратен. С Решение №50 по гр. дело №18/2009г. по описа на РРС, влязло в сила на 12.06.2009г., подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своите малолетни деца, като размерът на една месечна вноска за била в размер на 40 лв за първото и второто дете и 30лв за третото. С решение №286/24.06.2010г. по гр.д. № 196/2010г- на РС-Разград, влязло в сила на 14.07.2010г., размерът на ежемесечната издръжка, която подс. С. следвало да заплаща бил изменен, като била определена както следва: за детето Т. Ст. – 90лв, за детето М. Ст. – 80лв и за детето Й. С. – 7-лв. Дължимата издръжка следвало да заплаща, чрез тяхната майка и законна представителка. Двете деца живеели при майка си в гр. Р., същата се грижела за тях, подпомагана от баба си и майка си. В момента първото дете било ученичка, а второто през есента на 2012г. започвало обучението си в първи клас. Известно време подсъдимият заплащал дължимата издръжка, като от 2010г. това не било редовно.

За времето от 01.07.2011г до 30.04.2012г. подс. С., не е заплатил нито една вноска от дължимата издръжка и за трите си деца.

Подсъдимият е бил в трудовоправни отношения като последното е от 17.11.2011г. с работодател ЕТ “Борник-Б. Г.”.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелката С., заключението на съдебно-финансова експертиза, от приложените писмени доказателствени материали по ДП – справка за съдимост, декларация, справки от сектор ПП при ОД на МВР, препис от решение по гр. д. №503/2009г на РС-Разград, решение № 286/2010г. на РС-Разград, справка от ОД “Земеделие”, справка от АСП Бюро по труда, справка от служба Вписвания при РС-Р., справка от ТД на НАП офис гр.Р., извлечение от банкова сметка, ***. дело №59/2010г. на СИС при РС-Разград.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият С.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за времето от 01.07.2011 г. до 30.04.2012 г. включително в гр. Разград, след като е осъден с решение № 50/22.04.2009 г. по бр.д. № 18/09 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 12.06.2009 г., изменено с решение № 286/24.06.2010 г. по гр.д. № 196/2010 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 14.07.2010 г. да издържа своите малолетни деца, като им изплаща месечна издръжка в размер, както следва: за детето Т. Ст. Ст. – 90.00 лв., за детето М. Ст. Ст. – 80.00 лева, и за детето Й. С.С. – 70.00 лева, чрез тяхната майка и законен представител Д.И.С., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 10 месечни вноски за всяко дете в размер на: за детето Т. Ст. – 900 лева, за детето М. Ст. – 800 лева, за детето Й. С. – 700 лева, всичко на обща стойност 2 400 лв. Подсъдимият е знаел за задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на подсъдимия, да заплаща издръжка на двете си деца, е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Твърденията на подсъдимия, че не работел, не обуславят изводи различни от изложените. Подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние чрез бездействие - същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплати издръжка не децата си, за която е осъден, за повече от две вноски. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.

За извършеното престъпление, разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му и останалите смекчаващи, и отегчаващи вината обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието е съответна на този вид престъпления, предвид засегнатите обществени отношения. Степента на обществена опасност на дееца е не висока, тъй като същият е неосъждан, с добри характеристични данни и съдът ги отчита като смекчаващи обстоятелства, а като отегчаващи – неплащането на нито една месечна вноска, по отношение на три внизходящи. При това намира, че следва да бъде определено наказание от алтернативно предвидените – лишаване от свобода. Срокът на наказанието лишаване от свобода, следва да бъде в минималния размер, предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе, а именно 3 месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание, да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като на подсъдимия не е налагано наказание лишаване от свобода, като съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително неговото изтърпяване. Така наложеното наказание в случая, съдът намира за справедливо и чрез него ще бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и направените разноски по досъдебното и съдебно производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: