Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в с.****
от Х.А.Х., непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно
неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “На 02.07.2012г.
около 7ч., в с.****, ул. ... Х.Х. псува С. А. с думите “Майка ти ще еба курво”,
след което и нанася удар с тояга в областта на главата, в последствие започва
да нанася побой и над съпруга и Р. Т., налага го с тояга по различни части на
тялото, рита го с крак в слабините. Поведението на Х.Х. е в оскърбително
отношение към гражданите извършено на обществено място”.
Нарушителят, в съдебно заседание, дава обяснения, като
обяснява, че той е бил удрян от страна на свидетелите.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се
развили по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията
на нарушителят в с.з. свидетелите Г. Х., С. А., Р. А., Н.Р.С.С.,
характеристика, докладна записка, относно фактическа обстановка, отразена в
съставения акт.
Нарушителят Х.А.Х. и семейството на свидетелите С. А. и Р. А. били във влошени отношения от
известно време, тъй като поради конфликтния характер на първия, не желаели да
вземат неговите овце в стадото, което пасели, като техния син бил пастир в с.****
На 02.07.2012г. около 7 ч свидетелите С.
А. и Р. А., тръгнали да събират овцете в селото, за да ги изведат на паша. Този
ден техният син, който бил пастир, нямало да работи. Като наближили къщата на
нарушителя Х., последният бил излязъл отвън, като тикал овцете си и ги вкарал в
стадото, при което св. С. А. му казала,
че не иска неговите овце в стадото. Тогава нарушителят се ядосал, напсувал я, като
и казал “курва”, след това със сопата, която носел започнал да я удря. След
това я хванал за врата и я блъснал на земята. Псувал и викал на св.Р. Х., че
били цигани. Св. С. А. също му отвръщала, след което взела камък и ударила
нарушителят в лявата теменна част на главата. Той започнал да вика за помощ,
при което излязла съпругата му – св. Г. Х., която започнала да налага св.А., а
нарушителят го ритал и удрял със сопа. Навън през това време бил и техния съсед
– св. Р., който видял станалото, но не чул всичко, което си говорели на висок
тон, тъй като бил на известно разстояние, на около 50м. от тях. Видял
разкъсаната блуза на св. кръвта по лицето и. Отвън били и дружи съседи, но като
започнала разправията и боя се прибрали по домовете си. Нарушителят се славел
като конфликтна личност и не бил в добри отношения с хората дори и със св. Р.,
който му бил роднина. Последният като видял какво става, се обадил по телефона
на полицейският служител в селото – св.С.С. и му казал, че нарушителят и
свидетелите С. А. и Р. А. се бият. В това време в дома на св. С., дошли св. С.
А., а след нея св. Г. Х. и също му съобщили за инцидента. Пред него двете
свидетелки се сдърпали, поради което се наложило да ги разтърва. На място дошли полицейски служители и
автомобил на Спешна помощ, като раните на нарушителят и на св. С. А. и Р. А.
били прегледани и обработени
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията
на свидетелите, съставения акт, обясненията на нарушителя в с.з,
съдебно-медицинско удостоверение и приобщените писмени материали.
Съдът не споделя доводите на защитника на нарушителя,
че не той е започнал пръв скандала. От показанията на свидетелите Н.Р., С. А. и
Р. А. се установява, че нарушителя пръв е обидил и започнал да ударя св. С. А.
Нежеланието от нейна страна да вземе овцете му в стадото, което извеждала на
паша този ден, не е причина същият да и отвърне с обиди и удари. Показанията на
тези свидетели съдът кредитира, като последователни логични и подкрепящи се
взаимно, както и с останалите доказателства и няма причина да се съмнява в
тяхната достоверност. Неоснователни са възраженията на защитника на нарушителя,
че не следва да се кредитират показанията на св.Р., тъй като бил на известно
разстояние - около 50м. При това, че деянието е на улицата и самия св.Р.
обяснява, че е бил на такова разстояние, не е чувал всичко, но е видял побоя,
съдът намира, че логично ледва да даде вяра на установените от показанията му
обстоятелства и такова разстояние е в рамките на човешката видимост. Поведението
на св. С. А. също е укоримо, но тъй като срещу нея не е бил съставен акт по
УБДХ, съдът следва да се произнесе за виновността само на нарушителя и по
отношение на извършеното от него деяние. По това производство тази свидетелка е
запозната с отговорността по чл.290 от НК в това и качество, като няма как да
се приеме становището на защитата на нарушителят, че не следва да се дава вяра
на показанията и, тъй като същата била извършител на проява на дребно
хулиганство. Ответното и поведение е
взето предвид от съда, при определяне на наказанието на нарушителя, като
смекчаващо за него обстоятелство. В този смисъл укоримо и несъобразено с
обществения ред е било и поведението на съпругата на нарушителя – св. Г. Х., но
и срещу нея не е бил съставен акт по УБДХ. Действително нарушителят също е
получил наранявания, но след като пръв е започнал да удря св.А., на което тя
отвърнала и след като започнали да бият съпруга хвърлила камък по нарушителя. Но
освен като смекчаващи тези обстоятелства, съдът няма как да ги отчита, като
оневиняващи го. Те биха били предмет на друго производство, ако същият се възползва
от правата си и подаде тъжба за евентуално деяние от частен характер. Между впрочем,
такива права има и св. С. А. в евентуално наказателно частен характер
производство. Предмет на настоящото дело е единствено поведението на нарушителя
и дали същото покрива признаците на състава на чл.1 ал.2 от УБДХ.
Поради изложените съображения съдът намира, че с
действията си, Х.А.Х., е нарушил
обществения ред, викал, псувал сбил се и по този начин се държал
възмутително и непристойно, проявил е
незачитане към общоприетите норми на поведение и в частност към присъстващите
лица, нанесъл е удари на свидетелите посочени по-горе, извършил проявата рано
сутринта на улицата. Деянието му, поради
по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла
на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1,
ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.
При индивидуализиране на административното наказание
по вид и размер, съдът отчита извършената проява и нейната обществена опасност,
степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Съдът отчита превес на
смекчаващите обстоятелства в случая, тъй като явно нарушителят е бил в
афектирано състояние, поради отказа да му бъдат взети овцете в стадото и
последвалото поведение на св. С. А. Независимо от начина на извършване на
деянието, а именно побой на публично място, тъй като явно и същият е пострадал
и е получил наранявания, съдът намира, че от алтернативно предвидените наказания
в УБДХ, следва да му бъде наложено по-лекото наказание глоба. Същото следва да
е около средния размер, предвид по-високата обществена опасност на дееца, като
се има предвид лошите характеристични данни за същият, определящи го като
конфликтна личност с влошени отношения със съселяните му и органите на
полицията, предишното му осъждане за престъпление против телесната
неприкосновеност на личността. Като съответна на извършеното е глоба в размер
на 300лв.
Определянето на наказанието в този размер, съдът намира
за справедливо и необходимо с цел, поправянето на нарушителя.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: