МОТИВИ

към Присъда № 438/18.07.2012г. постановена по НОХД № 519/2012г. по описа на Районен съд Разград

РРП е внесла обвинителен акт против:

Н.Ю.И. – роден на *** г. в гр. К., адрес за призоваване: с.Я., ул.”Т.” № *, български гражданин, с начално образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

За времето от 01.09.2009г. до 01.10.2009г. в условията на продължавано престъпление в село Я., обл. Р., Р Б., град В. – Р А., град Р. – Р Б. и град Г. – Р Р., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у Р.Я. ***– Р А. заблуждение, че е родена през 1983 година, че е от град В. – Р Б. и желае да сключи брак с него, и с това е причинила нему имотна вреда в размер на 16 157.11 лева /Шестнадесет хиляди, сто петдесет и седем лева и единадесет стотинки/ – престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимата се призна за виновна, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

РРП в о.с.з. поддържа обвинението.

По делото бе приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалият Р.Я., чрез повереника му адв. Е.В.Т. ***, граждански иск срещу подсъдимата, за заплащане на сумата от 16 157.11 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от процесното деяние.

Пострадалият Р.Я. бе конституиран и в качеството му на ЧО. С писмена молба чрез повереника си, ЧО моли за ефективно наказание ЛС, ако имуществените вреди не бъдат възстановени до приключване на съдебното следствие.

Защитника акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства моли в случай на осъдителна присъда за минимално наказание.

Подсъдимата се присъединява към изложеното от защитника, изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Св.Р.Я. бил турски гражданин и живеел в гр.В., Република А.. В средата на м.септември 2009г. Същият се запознал през интернет портала ********** с обв.Н.И.. Същата използвала акаунтите в горепосочения сайт m. и m. ****, а свидетелят Я. се свързвал с нея чрез акаунтите y. k. и h. **. По-късно двамата започнали да контактуват чрез MSN Messenger като обв.И. използвала акаунт *********** и имейл ******* Като осъществили контакт двамата обв.И. се представила с нейните имена и казала са себе си, че е родена през 1983година, както и, че живее в гр.В. и не е омъжена. Същата не споменала, че живее в с.Я..

В процес на комуникацията си със св.Я., обв.И. го уверила, че има сериозни намерения спрямо него и желае да встъпи с брачен съюз със св. Я.. В процес на разговорите им обв. И. убеждавала св.Я., че имала силни чувства към него, поради което св.Я. я поканил да му гостува в А. и да се запознаят лично.

Обв.И. комуникирала със св.Я. не само чрез интернет, но и по телефона. На поканата отправена от св.Я. да отиде в А., тя се съгласила. В проведеният помежду им разговор обв.И. заявила, че е безработна и поради липса на парични средства не може да си извади паспорт, за да посети РА.. Същата се възползвала от незнанието на св.Я., че пътуване от РБ. до РА. може да се осъществи само с лична карта на определено лице.

На 25.09.2009г. през банка WESTERN UNION св.Я., изпратил на обв.И. сумата от 230 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN: 977-100-4291. Същият бил изплатен от св.Б.П. в гр.Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

Два – три дни след като изпратил горепосочената сума св.Я., разговарял по телефона с обв.И., която му казала, че от около 10 години не са й били платени здравните осигуровки и за да й бъде издаден паспорт, тя следвало да заплати здравни осигуровки за сума от 500 евро. Същата поискала от св.Я. да изпрати парична сума в размер на 550 евро. Св.Я. заявил, че не разполага с толкова пари, но обещал да изпрати парична сума в размер на 315 евро.

На 29.09.2009г. през банка WESTERN UNION св.Я., изпратил на обв.И. сумата от 315 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN: 323 202 6760. Същият бил изплатен от св.Е. Р.в гр.Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

Същият ден на 29.09.2009г. обв.И. уведомила св.Я., че си купила билет за автобус за 30.09.2009г., за да отиде при него в А.. Рано сутринта на 30.09.2009г. двамата се чули по телефона като обв.И., уверила, св.Я., че е в автобуса и пътува към него. Няколко часа по-късно тя отново разговаряла с него и го уведомила, че в момента се намира на българската граница в гр.Р., където следвало да плати парична сума в размер на 1500 евро в противен случай нямало да я пуснат да напусне границата на РБ.. За да бъде по-убедителна обв.И. дала на мъж с неустановена по делото самоличност да говори по телефона със св.Я., който се представил за шофьор на автобуса. Отзовал се обаждането, убеден от обв.И., че неотложно й трябва паричната сума в размер на 1500 евро, св.Я. още същият ден през банка WESTERN UNION, изпратил на обв.И. сумата от 1500 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN: 020-779-3098. Същият бил изплатен от св.Б. П. в гр.Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

Половин час след като св.Я. изпратил горепосочената парична сума, обв.И. отново се свързала по телефона с него. Казала му, че паричната сума от 1500 евро, няма да е достатъчна и св.Я., трябвало да й преведе още 4500 евро. За да бъде по-убедителна тя отново позволила на мъж с неустановена по делото самоличност да говори по телефона лично със св.Я., представяйки се за шофьор на автобуса, с който пътувала обв.И.. Св.Я. заявил, че не разполага с толкова пари и единствено, което може да приведе е само парична сума от още 1500 евро.

Отново през банка WESTERN UNION св.Я., изпратил на обв.И. сумата от 1500 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN: 554-261-5856. Същият бил изплатен от св.М. К. в гр.Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

По-късно същият ден на св.Я. било съобщено, че трябва да изпрати на обв.И. поне още 1000 евро.

Отново през банка WESTERN UNION св.Я., изпратил на обв.И. сумата от 1000 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN: 924-740 3532. Същият бил изплатен от св.Б. П. в гр.Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

Същият ден обв.И. отново разговаряла със св.Я. и го уведомила, че понеже не е достигнала сума от 500 евро, тя била свалена от автобуса пътуващ за РА. и останала в гр.Р.. Тя му казала, че на другия ден в 11 часа отново ще има автобус и св.Я. трябвало да й преведе сумата от 500 евро, за да може тя да отпътува за РА..

На 01.10.2009г. през банка WESTERN UNION св.Я., изпратил на обв.И. сумата от 510 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN:618-435-4525. Същият бил изплатен от св.Б. П. в гр.Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

След като изтеглила паричната сума на 01.10.2009г. обв.И. отново провела разговор със св.Я.. Уведомила го, че когато преминала румънската границата, румънските полицаи я спрели и й поискали пари в размер на 2000 евро, в противен случай нямало да я пуснат РР..

Същият ден чрез банка WESTERN UNION св.Я. изпратил на обв.И. сумата от 1500 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN: 842-988-6580. Същият бил изплатен от св. М. Д. в гр.Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

По-късно същият ден обв.И. отново разговаряла със св.Я. като му казала, че са й необходими още 4000 евро, за да напусне Р. в противен случай щели да я върнат в РБ.. Тогава св.Я. й заявил, че не може да изпрати повече от 1350 евро. Малко по-късно след проведения с обв.И. разговор, той чрез банка WESTERN UNION св.Я., изпратил на обв.И. сумата от 1350 евро. Паричният трансфер бил с контролен номер МТСN: 533-522-4762. Същият бил изплатен от св. К. Ф. в гр.Г., Република Р., за което била изготвена разписка, подписана лично от обв.И. при получаване на парите.

Половин час след направения превод, обв.И. отново се свързала със св.Я. и му казала, че тъй като парите не й стигат не може да отпътува за Република А.. Св.Я. й казал, че не разполага с повече парични средства, за това да се върне в дома си в РБ.. Казал й, че след два дни ще дойде при нея в Б. и й поискал, тя да му върне парична сума в размер на 200 евро, за да може да си купи билет, а останалите пари, които й привел същият ден, казал на обв.И. да внесе веднага в банката. Обв.И. се съгласила със св.Я.. По-късно същият ден тя отново провела с него, разговор при който плачела ужасно и му разказала, че била пребита и ограбена и лежала в крайпътната канавка с разбита глава. Разказала, му, че към пътя за банката двама мъже са я проследили, нападнали и ограбили. Казала на св.Я., че уведомила за това бърза помощ и полицията, след което преустановила разговорите със св.Я. по телефона. Няколко дни по-късно отново се свързала по телефона със св.Я., при който го уверила, че е в болницата в гр.В. с множество наранявания. В проведените помежду им разговори обв.И. продължавала да настоява пред св.Я. да й изпрати пари за лечение, като я уведомил, че неразполага с повече пари.

По-късно при посещението си в посолството на РБ. в Република А. св.Я. узнал, какъв е реда за влизане н РБ. и осъзнал, че е бил измамен от обв.И..

В хода на разследването в дома на обв.И. ***, както и в дома на нейната дъщеря Р. Х. Х. в с.Я., ул.”Т.” № * е било извършено претърсване и изземване, при което в дома на обв.И. е открит настолен компютър с надпис „Делукс” без серийни номера, а в дома на нейната дъщеря 1 бр. лаптоп „Асус” модел Х56к и 1 бр. лаптоп „Асус „ модел Р50IJ.

Видно от назначената компютърно-техническа експертиза е установено, че от компютъра от дома на обв.И., както и от компютъра в дома на дъщеря й - лаптоп „Асус” модел Х56к е използван акаунта на ********** А от компютъра в дома на на дъщеря й РЕНГИНАР лаптоп „Асус„ модел Р50IJ е бил използван ***************

Съдебно-оценъчната експертиза сочи, че левовата равностойност на изпратените от св.Р.Я. парични средства от 8261 евро е в размер на 16 157.11 лева /Шестнадесет хиляди, сто петдесет и седем лева и единадесет стотинки/.

Видно от назначените съдебните почеркови експертизи подписите поставени в банковите документи, които удостоверяват получаването на паричните средства от банка WESTERN UNION по горепосочените парични трансфери са изпълнени от обв.Н.Ю.И..

Така с деянието си при пряк умисъл обвиняемата Н.Ю.И., е възбудила и поддържала заблуждение у Р.Я., с което му е причинил имотна вреда в размер на 16 157.11 лева /Шестнадесет хиляди, сто петдесет и седем лева и единадесет стотинки/ – престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Обвинението се подкрепя от самопризнанието на подсъдимата, както и от показанията на свидетелите Еф.Е., Б.П., В.Ч., С.Н., Х.Х., Ем.Р., М.Д., М.К., Г.С., свидетелство за съдимост, протоколи за претърсване и изземване, съдебно оценъчна, съдебно почеркови експертизи, компютърно техническа експертиза и други писмени документи.

Престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е желала тяхното настъпване.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление, в редакцията на чл. 209, ал.1 НК към момента на деянието /ДВ бр. 10/1993г./ във вр. с чл.2, ал.2 НК, се е предвиждало наказание ЛС за срок до 6г.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимата съдът отчете изключително високата стойност на причинената вреда, приближаваща се към изискуемия се размер за квалифицирането й като “големи размери”. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и продължителния период през който е осъществено престъплението, демонстрираната престъпна упоритост.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, самокритичността изразена чрез съжаление за стореното, лошото здравословно състояние, както и тежкото материално състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимата представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК.

Предвид нарушението на “разумния срок”, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, съдът определи на подсъдимата наказание ЛС при условията на чл. 55, ал.1, т.2 НК, като замени предвиденото наказание ЛС, с наказанието Пробация включващо следните пробационни мерки:

А/ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ТРИ ГОДИНИ, с периодичност два пъти седмично.

Б/ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

В/ ВКЛЮЧВАНЕ в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие, за СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

Г/ БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото 320 часа годишно за СРОК от ТРИ поредни ГОДИНИ.

С цел пълното компенсиране на подсъдимата за вредите причинени й от нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, съдът наложи минималната периодичност на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” - два пъти седмично, а пробационните мерки “ограничение в свободното придвижване” и “поправителен труд”, въобще не бяха наложени.

Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

По гражданския иск:

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Чрез процесното деяние подсъдимата е нанесла имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен. Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимата, предмет на обвинението.

По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимата процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на нейната отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.

Размерът на предявения иск от гражданския ищец не надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението.

Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск за основателен и доказан поради което осъди подсъдимата да заплати на гражданския ищец сумата от 16 157,11 лева лв. представляваща обезщетение за причинените от процесното деяние имуществени вреди.

По разноските:

С оглед изхода от делото, на основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимата, да заплати в полза на Държавния бюджет сумата от 652,00 лв за разноски по делото направени на досъдебното производство. Съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на РРС и сумата от 646.28 лв, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По веществените доказателства.

Върховният касационен съд вече е имал повод да посочи в Решение № 414 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 378/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева, че за приложението на чл. 53, ал.1 НК осъществяването на фактическата власт върху вещите по тази разпоредба, е достатъчна предпоставка за прилагане на института на тяхното отнемане. Отнемането в полза на държавата и в двете хипотези на чл. 53, ал. 1 от НК е своеобразна санкция, но не е наказание по смисъла на наказателното право. Ето защо, макар да съдържа елементите на "своеобразно възмездие за извършеното престъпление" Вж. Лазар Груев, “Санкционната система по българското наказателно право”, СИБИ, 1997 г. стр. 93, в целите й превалира превантивния ефект. Чрез отнемането се препятства достъпа на виновният до вещи, улеснили престъпната му дейност, и се ограничава възможността му да се ползва от тях. Така очертаната правна същност на отнемането е базисната отправна точка, която ръководи съда при постановяване на отнемането на вещи - средство или предмет на престъплението, и гарантира постигане на санкционния и превантивен ефект на тази принудителна мярка без да се накърнява правнозащитената сфера на други лица.

Ето защо, на основание чл. 53, ал.1, б. “а” НК, съдът отне в полза на държавата веществените доказателства, принадлежащи на осъдената Н.Ю.И., EГН ********** и послужили за извършване на гореописаното умишлено престъпление:

– Настолен компютър с надпис “ДЕЛУКС”, без сериен номер;

– Лаптоп “АСУС” мотел ХТ56К, сер. № Х56КР-АР0840 и захранващ кабел;

– Лаптоп “АСУС”, модел Р 506J, серия № Р501J S0812 и захранващ кабел.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/Атанас Христов/