Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 265                                          20.07.2012 г.                                       гр.Разград                              

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На осемнадесети юли                                               две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1452 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.

                Депозирана е искова молба от Р.М.Е. срещу А. Й., с която иска съдът да приеме за установено, че той /ищецът/ е собстевник на следните недвижими имоти: 1.поземлен имот – нива с площ 11,861 дка, дтора категория, м.”***”, имот №032013 и 2.поземлен имот – нива с площ 16,336 дка, втора категория, м.”*****”. Сочи, че тези два имота са възстановени на ответника, че са имали уговорка последният да ги прехвърли на ищеца. За това ищецът платил чрез пълномощник сумата 1 400 лв.и в средата на м.май 2000 г. влязъл във владение на имотите и ги владеел като собствени. В с.з. се отказва от претенцията си за разноски по делото.

            Ответникът  е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител заявява в писмено становище, че иска е недопустим и неоснователен. Иска ищецът да бъде задължен да представи редица доказателства.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:           

             С решение на ОСЗ Лозница от 30.07.1996 г. на ответника А. М. Й. от Република Турция е възстановено правото на собственост по отношение на имот №008005 и №032013 в землището на с.****** с площ 16,337 дка и 11,862 дка. Решението е влязло в сила на 10.12.1997 г.

            Видно от представените по делото удостоверения от ОД на МВР Разград за това лице няма данни в информационните масиви. Същият не си е регистрирал адрес в страната, няма данни и за влизане и излизане от страната. Заявлението за реституция е било подадено чрез пълномощник  - Р. М. Ч., като пълномощното е било изпратено от Република Турция. Същото лице според представената по делото декларация през м.май 2000 г. е получило от ищеца сумата 1 400 лв. като цена за горепосочените два имота.

            Според свидетелските показания на свидетелите Е., Х. и М. ответникът е заминал в Турция през 1989 г., след което се върнал само веднъж – през 2000 г., за да продаде къщата си и нивите си. От 2000 г. ищецът владеял тези два имота, работел ги лично, прибирал реколтата, като за някои от работите наемал техника. Ответникът повече не се появил, не е изпратил необходимите документи, за да бъде извършена сделката. Никой не е оспорвал правата му върху земята. Свид.М., който бил съсед на едната нива изобщо не познава ответника.

            Според удостоверението от ОСЗ през последните две стопански години ищецът е подавал и заявление за подпомагане за това, че обработва тези земи.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Предявеният установителен иск за установяването правото на собственост срещу Община Разград е основателен и доказан.

            В полза на ищеца е изтекла 10 годишна придобивна давност. В продължение на повече от 10 години същият е упражнявал фактическа власт по отношение на двата недвижими имота  – обработвал ги и събирал реколтата. Владението му е било спокойно, непрекъснато и несмущавано от никого. Упражнявал е фактическата власт с намерение да  свои нивите, тъй като за себе си е бил убеден, че е платил цената за същите.

            Ето защо съдът счита, че ищецът е придобил правото на собственост по отношение на двете процесни ниви чрез придобивна давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

           

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Й., гражданин на Република Турция, гр.Истанбул, роден на *** г. в Република България, че Р.М.Е., ЕГН ********** ***, е собственик на следните земеделски земи:

            1.Имот №008005 в землището на с.*****, ЕКНМ 66593 , общ.Лозница, обл.Разград с площ 16,336 дка  /шестнадесет дка триста тридесет и шест кв.м./ с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – втора, м.”****” при граници имоти №008006 нива, №008004 нива, №000096 полски път и №000094 полски път.

            2. 1.Имот №032013 в землището на с.Синя вода, ЕКНМ 66593 , общ.Лозница, обл.Разград с площ 11,861 дка /единадесет дка осемстотин шестдесет и един кв.м./ с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – втора, м.”****” при граници имоти №032014 нива, №032017 нива, №032012 нива и №000099 полски път.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: