В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шести юни две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1547 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 30 от Закона за наследството – намаляване на дарения за възстановяване на запазена част.

Депозирана е искова молба от В.Т.У., с която е предявен иск срещу П.Т.У. за възстановяване на запазената ú част от наследството на нейната майка С. В. У. Сочи, че с прехвърлителни сделки майка ú приживе е прехвърлила на ответника всички притежавани от нея недвижими имоти – апартамент и земеделски земи. Иска да бъдат отменени изцяло сделките за дарения на земеделски земи и частично тази за дарение на апартамента.

Ответникът П.Т.У. в своя писмен отговор в законоустановения срок заявява, че счита исковата молба за неоснователна. Сочи, че в наследство от С. У. са останали идеални части от жилищен имот в гр. Разград и два имота – дворни места, в с. *****. На основание чл. 34 ЗН сочи, че ако е налице основание за намаляване на даренията, иска намалението да се извърши по отношение на жилищния имот в гр. Разград. Ответникът изразява становище, че от наследството следва да бъдат приспаднати свързани с него задължения, а именно – всички разходи по погребението на наследодателката. Счита, че не следва да дължи разноски в това производство.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

От Удостоверение за наследници №004335 от 22.07.2011 г. се установява, че след смъртта си С. В. У. оставя наследници В.Т.У. (ищца в настоящото производство) и П.Т.У. (ответник в настоящото производство) (л. 10 по делото).

Видно от Нотариален акт №104, т. III, дело №983/66 г. Т. П. У. и С. В. У. придобиват право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. Разград, ул. **** №*** (л. 11).

Съгласно Договор за доброволна делба №73 от 19.11.1999 г., вписан в Служба по вписванията гр. Исперих – акт №47, том IV, общ Р№3152/19.11.1999 г. с.в.у. получава в дял недвижими имоти, а именно: 1) ливада с площ 1.997 дка в местността „****”, имот №007006 по плана за земеразделяне на с. *******; 2) нива с площ 19.468 дка в местността „******”, имот №017024 по плана за земеразделяне на с. ****; 3) нива с площ 43.970 дка в местността „*****”, имот №061062 по плана за земеразделяне на с. ***** (л. 15-16).

Видно от Решение №19 от 28.02.2010 г. по гр.д.№104/2006 г. на Районен съд гр. Исперих на наследодателката на страните е поставена в дял при съдебна делба нива с площ 6.896 дка в местността „****” в землището на с. *********, имот №067032 (л. 18-20).

На 28.10.2010 г. С. У. дарява на ответника П.Т.У. правото на собственост върху собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот, а именно – апартамент №8, находящ се в гр. Разград, ул. „****” №**, ет. ** (самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.547.2.8 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Разград), с площ от 72.92 кв.м. заедно с принадлежащите му избено помещение №5 с полезна площ 19 кв.м., таванско помещение №8 с полезна площ 10 кв.м. и 7,81% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото (Нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том 5, рег. №7894, дело №724 от 2010 г. на нотариус Роска Иванова, вписан в Служба по вписванията гр. Разград с вх.рег. №4134 от 28.10.2010 г., акт №164, том 13, дело №2614/2010 г.;л.12 по делото).

С Нотариален акт №102, т. 4, рег. №7118, дело №890 от 08.11.2010 г. на нотариус Радомир Александров, вписан в Служба по вписванията гр. Исперих с вх.рег. №1481 от 08.11.2010 г. наследодателката дарява на ответника всички свои собствени земеделски земи, а именно: 1) ливада с площ 1.997 дка в местността „*******”, имот №007006 по плана за земеразделяне на с. *********; 2) нива с площ 19.468 дка в местността „****”, имот №017024 по плана за земеразделяне на с. *********; 3) нива с площ 43.970 дка в местността „******”, имот №061062 по плана за земеразделяне на с. *********; 4) нива с площ 6.896 дка в местността „******” в землището на с. *********, имот №067032 (л. 21-22).

Между страните не се спори и се установява от приложените по делото в л.55-58 и л.72-76 писмени доказателства (скица №218/15.12.2011 г.; Удостоверения за данъчна оценка №957 и №958 от 15.12.2011 г.; Приложения към декларация по чл. 14 ЗМДТ; Удостоверение изх. №876/12.07.2010 г.), че баща им Т. П. Т. е притежавал правото на собственост върху парцел VII-211 в кв.50 по регулационния план на с. ********* от 1983 г., идентичен с части от парцели III-325, VI-326 и V-327 в кв.46 по стария регулационен план на с. *********, и парцел VIII-210, 211 в кв.50 по регулационния план на с. ********* от 1983 г., идентичен с част от парцел III-325 в кв.46 по стария регулационен план на с. *********.

Представени са от ответника писмени доказателства, с които се установяват направени разходи по погребението на наследодателката на страните с.в.у. (л.59-60).

Не се твърди извършване на подобрения в подарените на ответника имоти.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение за цената към 14.07.2011 г. на имотите, които следва да бъдат включени в наследствената маса. След запознаване с материалите по делото, оглед на имотите и проучване на пазара на недвижими имоти вещото лице е достигнало до заключение за пазарната стойност на същите както следва: 1) апартамент в гр. Разград – 60 000 лв.; 2) дворно място, представялващо парцел VII-211 в кв.50 по регулационния план на с. ********* с площ 825 кв.м. – 1 650 лв.; 3) дворно място, представялващо парцел VIII-210, 211 в кв.50 по регулационния план на с. ********* с площ 935 кв.м. – 990 лв.; 4) ливада с площ 1.997 дка в местността „*****” – 798.80 лв.; 5) нива с площ 19.468 дка в местността „********” – 7 592.13 лв.; 6) нива с площ 43.970 дка в местността „*****” – 16 708.60 лв.; 7) нива с площ 6.896 дка в местността „********” – 2 620.48 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 30 ЗН, с който се иска от съда да намали дарствени разпореждания, направени в полза на ответника, и да възстанови запазената част на ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.

Наследодателката на страните С. У. е починала на 14.07.2011 г. и в този момент е открито наследството ú и се определят кои са наследниците, каква е наследствената маса и каква част се следва на всеки от тях. Ищцата като дъщеря на наследодателката към момента на смъртта ú се явява наследник по закон с право на запазена част, призован към наследяване (чл. 28, ал. 1 ЗН). Ответникът по делото също се явява наследник по закон с право на запазена част, призован към наследяване.

Тъй като наследодателката не е оставила съпруг, а само низходящи - две деца, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на същите от наследството ú е 2/3, като е разпределена по-равно между тях - по 1/3 на всеки, поради което и запазената част на ищцата е 1/3.

Съгласно закона наследодателят може да се разпорежда с имуществото си, както намери за добре, но ако след смъртта му се окаже, че той е извършил безвъзмездни разпореждания - завещания и дарения, така че наследниците с право на запазена част не могат да получат гарантираната им от закона част от наследството, то за тях е налице възможността, предвидена в чл. 30 ЗН да искат намаляване на извършените завещания и дарения до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част.

Тъй като по делото се установи, че освен този имот наследодателката е притежавала и други имущества (по 1/3 ид.ч. от дворни места в с. *********), това налага спазването на реда на чл. 31 ЗН за формиране на наследствената маса от имуществата, принадлежали на наследодателката към момента на смъртта ú.

За да се образува наследствената маса съобразно чл. 31 ЗН, следва да се съберат вземанията и имотите, които са принадлежели на наследодателката към момента на смъртта ú, да се извадят задълженията ú и да се прибавят направените дарения с изключение на обичайните такива. За да се извърши тази оценка следва да се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството, като даренията се оценяват според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството - за недвижимите имоти, и по време на подаряването - за движимите (чл. 31, пр. последно ЗН).

От събраните по делото доказателства се установява, а и не спори между страните, че към момента на откриване на наследството на Стефанка Узунова - 14.07.11 г. същото е включвало 1/3 ид.ч. от дворно място, представялващо парцел VII-211 в кв.50 по регулационния план на с. ********* с площ 825 кв.м. и 1/3 ид.ч. от дворно място, представялващо парцел VIII-210, 211 в кв.50 по регулационния план на с. ********* с площ 935 кв.м., придобити чрез наследствено правоприемство след смъртта на съпруга ú, баща на страните.

Ответникът твърди, че от наследствената маса следва да се извадят под формата на задължения разходите, които е направил във връзка с погребението на наследодателката. При образуване на наследствената маса съобразно указанията в чл. 31 ЗН от съвкупността на всички имоти в момента на смъртта на наследодателя следва да се извадят дълговете. Тук влизат всички задължения, които наследодателят е имал, било към други лица, било към някои от наследниците. В конкретния случай не може да се приеме, че посочените разходи са задължения на наследството, тъй като същите не са съществували към момента на откриването му. Поради това и така направеното искане на ответника не следва да бъде взето предвид при изчисляване на наследствената маса.

За да се формира наследствената маса по чл. 31 ЗН, следва към сбора от стойността на гореописаните имоти - възлизаща на 880 лв. (1/ 3 ид.ч. от 1 650 лв. и 1/3 ид.ч. от 990 лв.), да се прибави стойността на извършените дарения, оценени към момента на откриване на наследството, както следва: 1) 4/6 ид.ч. от апартамент №8, находящ се в гр. Разград, ул. „*****” №**, ет. *** (самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.547.2.8 по одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Разград), с площ от 72.92 кв.м. заедно с принадлежащите му избено помещение №5 с полезна площ 19 кв.м., таванско помещение №8 с полезна площ 10 кв.м. и 7,81% идеални части от общите части на сградата и ъсответните идеални части от правото на строеж върху мястото – 40 000 лв.; 2) ливада с площ 1.997 дка в местността „*****” – 798.80 лв.; 3) нива с площ 19.468 дка в местността „******” – 7 592.13 лв.; 4) нива с площ 43.970 дка в местността „******” – 16 708.60 лв.; 5) нива с площ 6.896 дка в местността „******” – 2 620.48 лв. Така се получава крайна сума 68 600 лв., въз основа на която следва да се направят изчисленията за разполагаемата и запазената част.

Запазената част на ищцата при така определената наследствена маса възлиза на 22 866.67 лв. След направените приживе от наследодателката дарствени разпореждания в полза на ответника, ищцата получава по ½ от имотите, с които наследодателката не се е разпоредила (по 1/3 от дворни места в с. *********), на обща стойност 440 лв. След като от запазената част се извади тази сума, се установява, че запазената част на ищцата е накърнена с 22 426.67 лв. и даренията следва да бъдат намалени до този размер.

Съгласно чл. 33 ЗН даренията се намаляват, като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите, а според чл. 34 с.з. когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице.

Когато има само едно дарение, с което е накърнена разполагаемата част, то се намалява, след като се оцени цялото наследство и отделно подареният имот. В тези случаи, ако дарението обхваща няколко имота, предоставя се право на дарения да посочи имота, който иска да задържи. Когато даренията са няколко, намалението им трябва да стане по ред, обратен на тяхното извършване, като се започне от по-късно извършените дарения и се премине последователно към по-рано извършените.

В случая с две отделни дарения наследодателката на страните е прехвърлила право на собственост върху дарените имоти в полза на едно и също лице. Така се поставя въпросът за взаимното действие на разпоредбите на чл. 33 и 34 ЗН.

Смисълът на разпоредбата на чл.33 от ЗН е, че разпорежданията, извършени от наследодателя започват с неговата разполагаема част. И след като се изчерпи тази част, той вече започва да накърнява запазените части на своите бъдещи наследници. Ето защо в случая с дарението, извършено на 28.10.2010 г. /на апартамента/ наследодателката се е разпоредила със своята разполагаема част и е прехвърлила част от запазената част на ответника. С последващото дарение от 08.11.2010 г. /на зем. земи/ тя е прехвърлила останалата част от запазената част на ответника и с част от разпорежданията е накърнила запазената част на ищцата.

С оглед на така поставения проблем съдът намира, че следва да намали даренията, като започне от последното, обективирано в нотариален акт №102, т. 4, рег. №7118, дело №890 от 08.11.2010 г. на нотариус Радомир Александров, с което наследодателката е дарила на ответника описаните в акта свои собствени земеделски земи. На следващо място и след като ответникът не е заявил право на предпочитание спрямо тези зем. земи, намалението следва да се извърши по отношение на някои от така дарените имоти и то по начин, че да доведе до възстановяване на запазената част. Това разрешение на въпроса напълно съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 34 ЗН, която цели да се запази частично действието на направено от наследодателя дарение на няколко имота, когато възстановяването на запазената част от наследството на наследника по закон може да се осъществи чрез връщане в наследството само на един или няколко от дарените имоти (виж в този смисъл Решение №123 от 12.07.2011 г. по гр. д. №569/2010 г., ГК, І ГО НА ВКС). Последното (второ по ред) от направените дарения включва имоти със стойности, както следва: 798.80 лв., 7 592.13 лв., 16 708.60 лв. и 2 620.48 лв. След като направени съответните изчисления и преценени възможните комбинации, съдът намира, че най-малка разлика между сбора на някои от имотите и запазената част се получава при комбинирането на нива с площ 19.468 дка в местността „****” на стойност 7 592.13 лв. и нива с площ 43.970 дка в местността „******” на стойност 16 708.60 лв., като при този вариант ищцата ще следва да заплати на ответника разликата в размер на 1 874,06 лв. Всички други комбинации водят до по-голямо несъответствие между запазената част на ищцата и стойността на имотите.

Ответникът е поискал на основание чл. 34 и чл. 36 ЗН намаляването на даренията да се извърши по отношение на жилищния имот, а той да задържи земеделските земи. Съдът изложи своите изводи досежно приложението на чл. 34 ЗН по-горе. По отношение приложението на чл. 36 настоящият състав намира, че не е налице едно условията да се приложи същият, а именно – отделянето на намалената част от дарения имот да не може да стане удобно. Целта на посочената разпоредба е да се избегне публичната продан и да се улесни отделянето на намалената част и възстановяването на запазената част. Тази цел се постига именно чрез посочения от съда метод, поради което и не следва да се уважи искането по чл. 36 ЗН на ответника. Освен това, се касае до дарен с първото дарение имот, към чиято отмяна не се пристъпва по изложените по-горе аргументи.

В останалата част – досежно останалите зем. земи и част от апартамента искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по производството в размер на 1400,29 лв. Неоснователно е искането на ответника разноските да останат за страните, така, както са ги направили, тъй като той с поведението си приживе на наследодателката /приемайки извършените в негова полза дарения/ е създал повод за завеждане на иска.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В.Т. У.З., ЕГН ********** *** от наследството на с.в.у., ЕГН **********, починала на 14.07.2011 г. по предявения от нея иск срещу П.Т.У., УГН ********** *** с правно основание чл.30 от Закона за наследството, накърняването на която част е с 22 426,67 лв. като НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН извършеното с Нотариален акт №102, т. 4, рег. №7118, дело №890 от 08.11.2010 г. на нотариус Радомир Александров, вписан в Служба по вписванията гр. Исперих с вх.рег. №1481 от 08.11.2010 г. дарение на зем. земи от наследодателката с.в.у., поч. на 14.07.11 г., в полза на П.Т.У. отменяйки го по отношение на следните недвижими имоти: нива с площ 19.468 дка в местността „*****”, имот №017024 по плана за земеразделяне на с. *********, и нива с площ 43.970 дка в местността „*****”, имот №061062 по плана за земеразделяне на с. ********* на обща стойност 24 300,73 лв. към момента на откриване на наследството и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ до пълния им размер като неоснователни.

ОСЪЖДА В.Т.У. да заплати на П.Т.У. сумата в размер на 1 874.06 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и четири лева и шест стотинки), представляваща разликата между стойностите на двата имота, по отношение на които се намалява направеното от с.в.у. дарение в полза на П.Т.У. и стойността на накърнената запазена част.

ОСЪЖДА П.Т.У. да заплати на В.Т.У., сумата в размер на 1 400.29 лв. (хиляда и четиристотин лева и двадесет и девет стотинки), представляващи направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: