Р Е Ш Е Н И Е

№ 216 12.07.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На дванадесети юли две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 2404 по описа за 2011 година,

Намира следното

Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД и иск по чл. 124 от ГПК.

Предявен иск от С.И.Б. *** ЕАД, с който се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 888,25 лв. - получена от последния без основание. Сочи се, че ответника се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по гр. дело № 271/10 г. по описа на РРС, за дължими от ищеца суми за ползава топлинна енергия, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист по делото. Въз основа на листа, било образувано и изп.дело № 204/10 г. на ДСИ при РРС. Последвало изпълнение по делото, като от събраната общо сума от 888,25 лв., на ответника били преведени 802,83 лв., включващи главници, лихви и разноски, а 85,42 лв. били събрани като дължими държавни такси в изпълнителното производство и преведени на РРС. След посочените действия, от ищеца постъпило възражение по реда на чл.423 ал.1 от ГПК по гр.дело № 271/10 г. по описа на РРС и с решение по вгр.дело № 64/11 г. по описа на РОС, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, били обезсилени на осн. чл.423 ал.3 от ГПК. Ето защо, счита че ответника дължи връщане на получената от него сума, като такава на отпаднало основание.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, като заявява становище за допустимост и неоснователност на иска. Сочи се че ищеца, в качеството си на потребител на топлинна енергия в имот находящ се в гр. Р.******* е имал непогасени задължения към ответното дружество в размер на 164,42 лв. - такса мощност за периода 01.02.05 г. – 31.08.06 г. ; 348,72 лв. – топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за периода 01.09.06 г. – 06.07.09 г.; 171,20 лв. – обезщетение за забава върху двете суми за периода 01.02.05 г. – 11.02.10 г.; 93,49 лв. – законовата лихва върху двете главници за периода 24.02.10 г. – 10.03.11 г., както и 25,00 лв. – разноски по заповедното производство и сумата 85,42 лв. – разноски по изпълнителното дело. С посочените твърдения обосновава и претенциите си по предявения насрещен иск срещу ищеца, с който претендира постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че същия дължи посочените по- горе суми.

В срока за отговор по насрещния иск, ищецът по първоначалния заявява становище за нередовност на исковата молба, тъй като в нея не е посочено как претендираните обезщетения за забава се отнасят към всяка от двете главници – тази за сумата дължими за такса мощност и тази за сумата дължима за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. Заявява и становище за недопустимост на иска. Сочи, че срокът в който ответникът е следвало да предяви установителен иск относно вземането си е този по чл. 423 ал.4 от ГПК, който е изтекъл на 28.06.2011 г. – един месец, след влизане в сила на определението по вгрд № 64/11 г. по описа на РОС. За да обоснове становището си за недопустимост на исковата претенция се позовава и на изтичане на предвидената в чл. 111 б.”в” от ГПК давност по отношение на сумите представляващи главници и лихви. По отношение на претенциите за установяване дължимостта на сумите за разноски сочи, че е недопустимо предявяване на иск за тези дължими в изпълнителното производство, а този за дължимите в заповедното производство е неоснователен и недоказан. По същество на твърденията че е потребител на топлинна енергия, възразява че притежавания от него имот се намира на последния етаж на сградата, не е топлоснабден и през него не преминават щрангове.

Предявените искове са допустими.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

По подадено от “Топлофикация – Разград” ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК е образувано гр. дело № 271/10 г. по описа на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение № 554/25.02.2010 г., с която е разпоредено С.И.Б., ЕГН **********,*** да заплати на заявителя сумата 513,14 лв. – дължима за ползвана топлинна енергия за отопление за времето от 01.02.2005 г. до 06.07.2009 г. на адрес гр. Р.************* ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 171,20 лв. – обезщетение за забава за периода 01.02.2005 г. – 11.02.2010 г. и сумата 25,00 лв. – разноски по производството. Въз основа на влязлата в сила заповед, на 14.06.2010 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист за посочените суми. По издаденият изпълнителен лист по молба на кредитора “Топлофикация – Разград” ЕАД е образувано изпълнително дело № 204/2010 г. по описа на ДСИ при РРС. Наложен е запор върху банкова сметка *** “Банка ДСК” ЕАД , от която са преведени дължимите по изпълнитилния лист суми и преведени по сметка на взискателя: 513,14 лв. – главница, 171,20 лв. - обезщетение за забава за периода 01.02.2005 г. – 11.02.2010 г., 25,00 лв. – разноски по заповедното производство и 52, 67 лв. – лихва върху главницата, както и 40 лв. – разноски по изпълнителното производство и по сметка на РРС такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 85,42 лв. Сумите са преведени с платежни нареждания от сметка на длъжника по сметка на ДСИ на 02.03.2010 г. и по сметка на взискателя на 10.03.2010 г. Производството по изп. дело е прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК с постановление на ДСИ от 11.04.2011 г.

Междувременно по депозирано на 18.03.2011 г. възражение от длъжника по изп. дело по реда на чл. 423 от ГПК е образувано ЧВГрД № 64/2011 г. по описа на РОС. Същото е пирключило с влязло в сила на 28.05.2011 г. определение, с което издадената по гр. дело № 271/2010 г. по описа на РРС заповед № 554/25.02.2010 г. и изпълнителен лист от 14.06.2010 г. са обезсилени на осн. чл. 423 ал.3 от ГПК.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението по която за процесния период от 01.02.2005 г. до 06.07.2009 г. задълженията на потребителя към топлопреносното предприятие, възлизат на дължима главница в размер на 513,14 лв., от които 339,70 лв. – за загуби сградна инсталация и 173,44 лв. – такса мощност, а обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.2005 г. до 11.02.2010 г. възлиза на 185,87 лв. Съгласно заключението на вещото лице дължимата законова лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на изпълнение на задължението , т.е. за периода от 24.02.2010 г. до 02.03.2011 г. е била в размер на 58,10 лв.

Предявените искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК са частично основателни.

По предявеният иск по чл. 55 от ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба, подлежи на връщане полученото без основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Към момента на постановяване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по гр.дело № 271/10 г. по описа на РРС, задължението на С.И.Б. за ползвана топлинна енергия е съществувало. Обезсилването на съдебния акт, въз основа на който е осъществено принудителното изпълнение на дължимите суми по заповедното производство, би могло да послужи като основание за ищеца да поиска издаването на обратен изпълнителен лист. В настоящото производство по предявения иск по чл.55 от ЗЗД обаче, следва да бъде преценявано наличието, на основанието на което е възникнало задължението инкорпорирано в заповедта. В случая това са договорните отношения между ищеца Б. в качеството му на потребител на топлинна енергия и ответника “Топлофикация Разград” ЕАД. Именно неизпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия е основанието, на което сумите по изпълнителния лист /макар и едва в хода на изпълнителното производство/ са получени от дружеството. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция № 75, находяща се в гр. Р.*****, където се намира аб. № *****. Разпоредбата на чл.11, ал.5 от Общите условия между страните по делото, предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В този смисъл е и разпоредбата на чл.153 ал.6 от Закона за енергетиката, съгласно който потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Същото се отнася и за заплащането на уредената в Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия от 2004 г. и отменена с ПМС №166/17.07.2007 г. такса мощност, който също се дължи от потребителите на топлинна енергия. Ето защо в качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ /което не се оспорва/, ищецът дължи съответните суми от отдадената от сградната инсталация в етажната собственост топлинна енергия.

Що се отнася до насрещно предявения иск по чл. 124 от ГПК. Към момента на издаване заповедта за изпълнение, издаване на изпълнителния лист и към момента на погасяване на задължението в хода на изпълнителното производство, вземане на “Топлофикация Разград” ЕАД, както бе посочено и по – горе, е съществувало. Размера на същото се формира от непогасената към момента на подаване на заявлението главница и лихви за задълженията възникнали в периода от 24.02.2007 г. до 24.02.2010 г. Този извод се следва от заявеното възражение за погасителна давност досежно част от задължението, което се явява основателно. Според разпоредбата на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите, вземанията за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. В случая се касае за периодично вземане – повтарящо се през определен период задължение, макар и в различен размер /съгласно разпоредбата на чл.155 от ЗЕ, която определя задълженията, като месечни/. В съответствие с чл.422 от ГПК погасителната давност следва да се счита прекъсната на 24.02.2010 г., когато е предявено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо съдът приема, че са погасени по давност тези задължения, които са възникнали и се отнасят за периода до 24.02.2007 г. и лихвата за забава върху тях.

При това положение се налага извод, че към момента на депозиране на заявленето задължението се формира от суми за загуба сградна инсталация, възлизащи в общ размер на 313,43 лв. и лихвата върху тях в общ размер на 84,99 лв. /сбор от задълженията от ред 24 до 42 в колона 6/7/, респективно от ред 24 до 42 в колона 9 от справка – приложение 1 към заключението на вещото лице/. Размера на дължимата законова лихва върху главницата за периода 24.02.2010 г. – 02.03.2011 г., пак според заключението, пък възлиза на 38,70 лв.

Дължими са били и сумите за разноски в заповедното / 25,00 лв./ и изпълнително производство / 40,00 лв./. Техния размер е законово определен и същите са били дължими от заявителя, респективно взискателя при реализиране на правата му в хода на съдебното производство и по – късно в хода на принудителното изпълнение. Тежестта за тези разноски е за длъжника – ищец по първоначалния иск. За разликата над сумата 40,00 лв. /разноски в изпълнителното производство/ до заявения размер от 85,42 лв. , искът по чл. 124 от ГПК е неоснователен. Всъщност последно посочената сума е преведена по сметка на РРС и представлява такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В посочените размери се явява основателен и иска по чл. 124 от ГПК.

Изложеното по – горе, налага и извода, че предявения иск по чл. 55 от ЗЗД се явява основателен до частта, в която от длъжника са събрани суми за главница и лихви, дължими за периода до 24.02.2007 г. Следователно получените и подлежащи на възстановяване суми, възлизат съответно на 199,71 лв. – главница, 86,21 лв. - лихва, както и дължимата върху главницата законова лихва за забава за периода за периода от 24.02.2010 г. до 02.03.2011 г. в размер на 19,40 лв., които суми са били събрани в хода на изпълнителното дело и по отношене на които вземането на заявителя /взискател е било погасено по давност към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.02.2010 г.

Воден от изложеното до тук

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на осн. чл. 55 от ЗЗД “Топлофикация Разград” ЕАД ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.Б., ЕГН ********** сумата 305,32 лв. /от които 199,71 лв. – за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за периода 01.02.2005 г.- 24.02.2007 г., сумата 86,21 лв. – обезщетение за забава за периода 01.02.2005 г.- 24.02.2007 г., сумата 19,40 лв. – законова лихва върху главницата за периода от 24.02.2010 г. до 02.03.2011 г./, събрана по изп.дело № 204/2010 г. по описа на ДСИ при РРС, образувано по издадения по гр.д № 271/2010 г. по описа на РРС изпълнителен лист от 14.06.2010 г., като получена на отпаднало основание, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер, като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на “Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *****, че С.И.Б., ЕГН ********** е дължал на ищеца към 10.03.2011 г. сумата 313,43 лв. - за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за периода 24.02.2007 г. – 06.07.2009 г. в имот, находящ се в гр.Р.*******, сумата 84,99 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 05.03.2007 г. – 11.02.2010 г., сумата 38,70 лв. – законова лихва върху главницата за периода 24.02.2010 г. – 02.03.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за разликата до първоначално предявените им размери, респ. за периода 01.02.2005 г.- 24.02.2007 г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ на основание чл.111 б”в” ЗЗД.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на “Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ******, че С.И.Б., ЕГН ********** е дължал на ищеца към 10.03.2011 г. сумата 25,00 лв. – разноски по гр.дело 271/2010 г. по описа на РРС и 40 лв. – разноски по изп.дело № 204/2010 г. по описа на ДСИ при РРС, като отхвърля втория от исковете за разликата до първоначално предявения размер от 85,42 лв. , като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред РОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: