Р Е Ш Е Н И Е

№ 259, 02.08.2012г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На тринадесети юли две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 685 по описа за 2012г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от “П. И. Б.“АД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.С.Ж.Г., че е налице вземане по запис на заповед за сумата от 12800лв., законната лихва върху главницата от 15.12.11г./датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ и разноските в двете производства. Твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на банков кредит по програмата за микрокредитиране №95-КР-АА-0035/-2.03.06г.

Ответницата С.Ж.Г. изтъква доводи, че не е страна по договора за банков кредит и неговите клаузи не я обвързват. Не отрича факта, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договора за банков кредит. Навежда доводи за нередовност на ЗЗ от формална страна, водещи до неговата недействителност-непосочване на място на издаване до името на издателя, неопределен/неопределяем падеж, разминаването между сумата по ЗЗ и договора за банков кредит, че ищецът не е ангажирал доказателства за да докаже размера на вземането си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 02.03.06г. ЕТ“Н. Н.“ и ищеца са сключили договор за кредит по програмата за микрокредитиране №95КР-АА-0035. Като обезпечение да договора на същата дата ЕТ“Н.Н.“ е издал запис на заповед за сумата от 12800лв. Записът на заповед е подписан и от авалиста С.Г., която е приела задължението при условията, при които е прието. На 15.12.11г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК за сумата от 12800лв., като е представил записа на заповед в оригинал. Представил е и договора за банков кредит. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск. Разпореждането е обжалвано с частна жалба, като жалбата е оставена без уважение /в.гр.д.№114/12г. на ТОС/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество- недоказан. Ищецът доказва основанието, но не и размера на иска си.

Ищецът твърди и представя доказателства, че записът на заповед е издаден като обезпечение на договор за банков кредит, т.е налице е абстрактна сделка послужила като обезпечение на конкретно каузално правоотношение. Ответницата като авалист и солидарен длъжник е приела задължението по ЗЗ, при условията, при които го е приел издателя/кредитополучател. Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като дължи по вид същата престация, както и издателя. Ето защо е без значение, че ответницата не е страна по договора за банков кредит. Обслужването на договора за банков кредит влияе пряко върху отговорността на издателя на ЗЗ и авалиста. Същата като солидарен длъжник може да прави възраженията, които може да направи длъжника. Съдебно известен факт е, че издателят на записа на заповед е починал на 25.01.2007г. Ищецът твърди, че договорът за банков кредит е обслужван нередовно. Той носи доказателствената тежест и следва да докаже изискуемостта и размера на вземането си, а именно дали кредитополучателя и издател на ЗЗ е обслужвал кредита, дали има плащания и в какъв размер, изпаднал ли е и кога в забава. Доказвайки каузалното правоотношение по вид и размер би довело до ангажирането на отговорността на ответницата- длажник/авалист по абстрактното сделка.

Неоснователни са доводите на ответницата за недействителност на записа на заповед, поради нередовност от външна страна.

В ЗЗ падежът е определен- в срок до 02.06.2010г. Предвид на това длъжникът по него изпада в забава след тази дата, без да е необходимо предявяване на ЗЗ на него или на авалиста. Непредявяването не се отразява върху възможността да се ангажира отговорността на издателя или авалиста, тъй като предявяването за плащане се явява само предпоставка за изпадането на длъжника в забава. Пропускането на срока за предявяване преклудира единствено обратните искове, но не и преките искове, тези против преките длъжници /издател и авалист/.

Неоснователен е и другия довод на ответницата, че ЗЗ е недействителен тъй като липсва място на издаване до името на издателя. Разпоредбата на чл.455 т.7 ТЗ не поставя такова изискване. В ЗЗ на видно място са посочени датата и мястото на издаване на ЗЗ.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Първа инвестиционна банка“АД гр.С.против С.Ж.Г. ***, ЕГН ********** установителен иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: