Р Е Ш Е Н И Е

№ 275 17.08.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав на

осми август две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело № 974 по описа за 2012 година

Съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, и т.3 от КТ.

Депозирана е искова молба от К.И.К., ЕГН ********** против “Балканфарма - Разград” АД, ЕИК ******, за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и за осъждане на ответника да заплати сумата 589,44 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението за периода 16.05.2012 г. – 19.06.2012 г. Ищецът сочи, че е работил в предприятието на ответника по силата на сключен на 04.11.2011 г. между страните трудов договор, със срок за изпитване – 6 месеца, в полза на работодателя. След изтичане на шестмесечния срок, от 07.05 до 15.05.12 г., продължил да изпълнява трудовите си задължения. Но последно посочената дата му била връчена и атакуваната заповед № 107/14.05.12 г., с което трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 71 ал.1 от КТ, считано от 16.05.12 г. С изложеното, тъй като договорът не бил прекратен до изтичане срока за изпитване и следователно се бил трансформирал в такъв за неопределено време, аргументира и твърдението за незаконосъобразноста на уволнението. С обстоятелството че за периода от 16.05.2012 г. – 19.06.2012 г. е останал без работа, основава иска за заплащане на обезщетение.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, в който оспорва първият от исковете. Сочи, че уволнението е законно, тъй като е извършено в уговорения шестмесечен изпитателен срок, в който, съгласно разпоредбата на чл. 70 ал.4 от КТ не се включва времето през което работникът е бил в законоустановен отпуск. Ищецът ползвал такъв от 6 работни дни / от 27 до 30.12.11, на 18.04.12 г., на 14.05.12 г./, както и отпуск за временна нетрудоспособност от 10 календарни /6 работни дни. С изложеното аргументира неоснователност на ищцовата претенция. Не заявява становище по втория от предявените искове.

Въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства / трудов договор от 04.11.2011 г. и 20.06.2012 г., заповед № 107/14.05.2012 г., копие от трудова книжка, фиш за заплата за м. април, заявление за отпуск – 3 бр., заповед за разрешен платен отпуск – 3 бр., болничен лист – 2 бр., справка за ползвания от ищеца отпуск /, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са били в трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор № 498/04.11.2011 г., съгласно който ищецът преди уволнението заемал длъжност “машинист 1 степен, опаковане”. Договорът бил сключен на основание чл. 70 ал.1 от КТ, със срок за изпитване – 6 месеца, като ищецът постъпил на работа на 07.11.11 г. Със заповед № 107/14.05.2012 г. на работодателя, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 71 ал.1 от КТ, като основание за уволнението е посочена – по инициатива на работодателя, до изтичане срока на изпитване. Не се оспорват от ищеца, твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че за периода от 27.12 до 30.12.11 г., на 18.04.12 г. и на 14.05.12 г. работникът е ползвал общо 6 р. дни платен годишен отпуск, а от 11.01 до 15.01.2012 г. и от 03.04 до 07.04.2012 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, възлизащ общо на 6 работни/10 календарни дни. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че и след 07.05.2012 г. ищецът е продължила да изпълнява трудовите си задължения, като на 15.05.2012 г. му била връчена посочената по – горе заповед, с който трудовото му правоотношение се прекратява , считано от 16.05.2012 г. Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че за претендирания период от 16.05. до 20.06.2012 г. ищецът е останал без работа. Не се оспорва и претендирания размер на обезщетението по чл. 225 от КТ от 589,44 лв. дължим за същия период.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ са неоснователни.

Трудовият договор между страните и бил такъв по чл. 70 ал.1 от КТ - със срок за изпитване. В него не е отразено в чия полза е срокът, следователно съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му и то без нему да е вменено задължение да обосновава волята си. В случая, при преценка законосъобразността на уволнението, решаващ се явява въпроса дали срокът за изпитване е бил изтекъл към момента на уволнението, или сключеният между страните договор е бил трансформиран в такъв за неопределено време. В тази насока разпоредбата на чл. 70 ал.4 от КТ, според която в срока за изпитване не се включва времето през което работникът е бил в законоустановен отпуск, е категорична. При установеното от фактическа страна ползване от ищеца в срока за изпитване на 6 работни дни – платен годишен отпуск и 6 дни отпуск за временна неработоспособност, то срокът на изпитване по договора е изтичал на 19.05.2012 г. Ето защо и издадената заповед № 107/14.05.2012 г. на ответника, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 16.05.11 г. на основание чл. 71 ал.1 от КТ, се явява законосъобразна. По изложените съображения и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователността на главния иск, предопределя неоснователност и на иска по чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 589,44 лв., представляваща обезщетение за времето през което работника е останал без работа в резултата на уволнението за периода 16.05.2012 г. – 19.06.2012 г.

Съобразно изхода от спора, ищецът следва да понесе и разноските на ответната страна за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 344 т.1 от КТ от К.И.К., ЕГН **********,*** против “Балканфарма - Разград” АД, ЕИК ****, с адрес гр. Р., бул. “А. в” № ** за отмяна на заповед № 107/14.05.12 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 71 ал.1 от КТ и за признаване на уволнението му за незаконно, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 344 т.3 вр. с чл. 225 от КТ от К.И.К., ЕГН **********,*** против “Балканфарма - Разград” АД, ЕИК *****, с адрес гр. Р., бул. “А. в” № ** за осъждане на ответника да му заплати сумата 589,44 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа в резултата на уволнението за периода 16.05.2012 г. – 19.06.2012 г.

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Балканфарма - Разград” АД, ЕИК ****, с адрес гр. Р, бул. “А. в” № **, сумата 200,00 лв. – разноски по производството, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: