№430 01.08.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: В.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №457 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “А.” ЕООД гр.Р., против НП №4488-170069880 от 16.05.2012г.,
на директор на офис Разград при ТД на НАП
- В., с което жалбоподателя, са наложени три административни наказания имуществена
санкция в размер на по 500лв за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО във вр. с чл.355 ал.1 от КСО. Счита НП за незаконосъобразно и
моли да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС, процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, излага доводи за допуснати процесуални нарушения, както и
данни за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – В. офис-Р., изразява становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление
на Директора на офис гр.Р. при ТД на НАП В.,
на жалбоподателя за нарушение на чл. 7 ал.3 КСО, са наложени три наказания
имуществена санкция в размер на по 500лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение сер. АА №0069880 от 05.12.2011г., съставен на жалбоподателя,
от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.В. офис
гр. Разград. Констатираните с акта обстоятелства, са отразени в НП по следния начин: «При извършена проверка за
установяване факти и обстоятелства на “А.” ЕООД на 02.12.2011г. в
ТД на НАП гр.В. ИРМ Р., е установено, че в качеството си на осигурител,
не е внесъл по сметка на компетентната ТД на НАП офис Р.,
осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване/ДОО/, които са за
сметка на осигурителите и осигурените лица
в законоустановения срок по чл.7 ал.3 от КСО за следните месеци:, 1. За месец
01.2011г. са начислени вноски за ДОО в размер на 803,77лв. Трудовите
възнаграждения за месеца са начислени на 10.02.2011г. изплатени са на
10.05.2011г. Вноските за ДОО за месец януари 2011г. са дължими в срок до
28.02.2011г, съгласно чл.7 ал.3 от КСО,
т.е. до края на медеца, следващ този в който е положен труда. Същите са внесени
на 16.05.2011г., т.е със закъснение от 2 месеца и 16 дни. 2. За м. 02.2011г. са
начисени вноски за ДОО в размер на 746,87лв Трудовите възнаграждения за месеца
са начислени на 07.03.2011г. изплатени са на 31.05.2011г. Вноските за ДОО за
м.02. са дъжими в срок до 31.03.2011г., съгласно чл.7 ал.3 от КСО, т.е. до края на месеца, следващ този
в който е положен труда а са изплатени на 31.05.2011г. Налице е закъснение от 2
месеца. 3. За м.03.2011г. са начислени вноски за ДОО в размер на 796,52лв.
Трудовите възнаграждения за месеца са начислени на 07.04.2011г. изплатени са на
11.07.2011г. Вноските за ДОО за м.03.2011г. са дължими в срок до 30.04.2011г.,
съгл. чл.7 ал.3 КСО, т.е. до края на месеца следващ този, през който е положен
труда. Вноските са внесени на 08.07.2011г., т.е. налице е закъснение от 2
месеца и 8 дни.
В
заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката М.Е. -актосъставител, която в
показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена
проверка за установяване факти и обстоятелства, която и била възложена, относно
спазването на осигурителното законодателство от жалбоподателя, установила, че лицето
не е внесло дължимите осигурителни вноски за месеците януари, февруари и март
2011г. в законоустановения срок. Съставила процесния АУАН, за нарушение на чл.7
ал.3 от КСО. Същите били внесени по-късно със закъснение повече от два месеца.
Установила, че това не е инцидентно нарушение, а имало такова за девет месеца
Съдът
намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се
доказва от събраните по делото писмени доказателства приложени към административнонаказателната
преписка, показанията на свидетелката Е., които са логични последователни и
кореспондиращи, с останалите доказателства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма. Съдът намира за неоснователни
доводите на представителя на жалбоподателя, относно изтичане на срока по чл.34
от ЗАНН, поради което не е следвало да се образува административно наказателно
производство. Спазен е срокъкт по чл.34
ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя. Това е така тъй като същият е открит от св.Е. при извършена на
02.12.2011г. проверка от нея, АУАН е
съставен на 05.12.2011г. Не е изтекъл до този момент и едногодишния срок от
извършване на нарушенията, съгласно посочените в НП дати. В случая съдът намира
за небоходимо да отбележи, че нарушителят не се счита открит от публикуването
на данни в информационната система на НАП след изтичане на крайните срокове за
внасяне на дължимите осигурителни вноски, в какъвто смиъл е възражението на
представителя на жалбоподателя. В този
момент е извършено деянието и е започнал да тече посочения по-горе едногодишен
срок.
Съгласно нормата на чл.7 от КСО, осигурителните вноски за държавно обществено
осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с
изплащане на трудовото възнаграждение или на част от него, а съгласно чл.7 ал.3
от КСО, когато възнагражденията са начислени, осигурителят е длъжен да
внесе осигурителните вноски до края на
месеца, следващ месеца през който е положен трудът. От обстоятелствата в акта и
НП става ясно, че тези възнаграждения са били начислени на посочениет дати за
месеците януари, февруари и март 2011г., при което е следвало да се внесат
дължимите осигурителни вноски, до края на месеца, който ги следва.
Осигурителят в случая е жалбоподателят, който е задължен, да внасяне
осигурителните вноски на наетите физически лица, в какъвто смисъл е и
дефиницията на чл.5 ал.1 КСО. В този смисъл именно наказаното лице е субект на
това задължение. Нарушението е било правилно квалифицирано по чл.355 ал.1 от
КСО, като е наложено за всяко нарушение минималното предвидено наказание – в
случая имуществена санкция в размер на 500лв., поради което не може да бъде
изменяно.
Неиоснователно е възражението на представителя на наказаното лице, относно
неприложението от страна на АНО на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че в случая не
се касае за маловажно нарушение. На първо място, се установява, че са извършени
няколко идентични нарушения на разпоредбата на чл.7 ал.3 от КСО, за невнесени в
срок осигурителни вноски за ДОО. Независимо че същите са били внесени, но
по-късно и се касае за закъснение, което е повече от два месеца, а не ден или
два. На следващо място става въпрос за невнесени в срок осигурителни вноски на 23
лица, които през този период не биха могли да се ползват от правата си на
работници гарантирани им от КСО.
Поради изложените съображения, наказателното постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4488-170069880 от 16.05.2012г.
на директора на офис Р. при
Териториална дирекция на НАП гр.В., с което на “А.” ЕООД гр.Р., за нарушение
на чл.7 ал.3 КСО са наложени три административни наказания имуществена санкция
в размер на по 500 лв, на основание чл.355 ал.1 от КСО.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: