РЕШЕНИЕ

 

№ 426,  08.08.2012г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На дванадесети Юли 2012година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                     Председател: Николай Борисов  

Секретар: П.Т.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №506 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  « С. 1» ЕООД – Р., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., жк. « О. » № **, вх.*, ап.**, представлявано от Управител О. Н. О. ЕГН **********,  срещу НП № 7658-F005366/ 15.06.2012г. на Директора на офис – Р. при ТД на НАП гр.В., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.92 ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00лв. на основание  чл.261, ал.1  от ЗКПО. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде  изцяло отменено.

В съдебното заседание, се явява проц. представител на дружеството, който, по същество не се оспорва фактическите констатации по съставения АУАН, респективно, обжалваното НП. Жалбоподателят счита, че въпреки и да е извършил вмененото му адм. нарушение, то същото е маловажно и адм. Наказващият орган не е изложил мотиви, да не приложи чл.28 от ЗАНН.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – В., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: В ТД на НАП – В., офис – Р. на 18.05.2012г., при подаване на ГДД е установено, че данъчнозадълженото лице по чл.2, ал.1,т.1 от ЗКПО - « С. 1» ЕООД – Р., ЕИК *********, не е изпълнило задължението си да подаде Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2010г. на основание чл.92, ал.1 от ЗКПО в законоустановения срок до 31.03.2011г., в ТД по постоянен адрес - ТД на НАП – В., офис – Р. Годишната данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2010г. на « С. 1» ЕООД – Р., ЕИК ********* е подадена в ТД на НАП – В., офис Р. на 18.05.2012г. и е приета с вх. № 17-389497/18.05.2012г.  със закъснение 1г.1м. и 18дни. През 2010г. фирмата не е извършвала дейност.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № F005366 от 18.05.2012г., в присъствие на свидетел и нарушителя. На база съставеният АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за констатираното нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от същият закон, на жалбоподателят е наложено административно наказание « имуществена санкция» в размер на 500,00лв. Същото е връчено редовно на санкционираното лице на 08.06.2012г. Жалбата срещу НП е постъпила при адм. Наказващия орган на 25.06.2012г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира доводите на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП за несъстоятелни.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. В ЗКПО липсва разпоредба, освобождаваща лицата от подаване на годишната данъчна декларация в случаите, когато данъчно задължените субекти не са извършвали стопанска дейност, а дружеството- жалбоподател е търговско дружество и данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1,т.1 във връзка с чл.1, т.1 от закона. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение. 

В случая няма данни декларацията да е била подадена след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по установяване нарушението и откриване нарушителя. Напротив, актът е съставен в деня, в който данъчно задълженото лице е осъществило, макар и със забава, задължението си за подаване на декларация. Данъчно задълженото лице само е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Същото не е имало за цел да укрие доходи или да забави заплащането на данъчни задължения, не е налице и възможност затова поради липса на осъществявана от него дейност и, съответно, доходи от такава, подлежащи на облагане. От това поведение не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно такова обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най- лекия вид измежду визираните в хипотезата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението или посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък.

Настоящата инстанция намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези негови характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН административно наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно е отменено от първоинстанционния съд.

В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

    ОТМЕНЯВА НП № 7658-F005366/ 15.06.2012г. на Директора на офис – Р. при ТД на НАП гр.В., с което на « С. 1» ЕООД – Р., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, жк. « О. » № **, вх. *, ап.**, представлявано от Управител О. Н. О. ЕГН ********** за нарушение на чл.92 ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00лв. на основание  чл.261, ал.1  от ЗКПО, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: