Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 458 03.08.2012 г. гр. Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският районен съд наказателен
състав
На 27.07.2012 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Атанас
Христов
Секретар: Г.А.
като разгледа докладваното от съдията Христов
административно наказателно дело
№ 563 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В жалбата се сочи,
че НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
Излагат се подробни мотиви.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването
жалбоподателят не се явява.
Явява се защитника адв. В. С. от АК Разград, която поддържа жалбата и
излага допълнителни съображения.
АНО представляван от свой
юрисконсулт намира жалбата за неоснователна и излага подробни съображения.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От становищата
на страните и събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
С обжалваното
Наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение от 22.12.2011г., съставен на жалбоподателя, от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.Варна. Със
същия е констатирано, че при извършена проверка на 19.12.2011г. в търговски
обект - магазин за дрехи втора употреба
в гр. Р., ул. *****, стопанисван от «Туран 61» ООД е установено, че
жалбоподателя в качеството си на МОЛ, при звършена продажба на 1 бр. мъжки дънки на клиент на цена 4 лв, не е
издадала касов бон.
Жалбоподателят подписал акта без възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел,
че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми и наложил на
жалбоподателя процесната санкция.
По доказателствата.
Горната фактическа
обстановка се установява от паказанията на актосътавителя и свидетеля по акта, протокол
за извършена проверка, както и от Декларация и въпросен лист.
Изложените фактически
обстоятелства обуславят от правна страна следното:
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретните административни нарушения като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство.
Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на извършването и
установените обстоятелства, при които са извършени.
Посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставляват фактическия състав на
визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са
консумирани виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административните нарушения и обстоятелствата, при които е извършено, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна, осъщественото нарушение съдържа
признаците на административно нарушение на законодателството, съгласно ЗДДС.
По възражението, за допуснати технически грешки в АУАН относно ЕГН и адрес
на жалбоподателя.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Следва да се изтъкне, че допуснатите технически грешки в НП, също не
представляват съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя.
По възражението, че липсват
доказателства жалбоподателя да е работил в “Туран
На л.18 от делото се намира декларация от жалбоподателя, в която същият
е декларирал, че към 19.12.2012г. /датата на нарушението/, работи в “Туран
По възражението, че не в АУАН и
НП не са посочени нарушените норми.
В АУАН е посочен като нарушена
норма чл. 185, ал.3 ЗДДС, в НП освен този законов текст е посочена и нормата на
чл. 25, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради
което и това възражение се явява неоснователно.
По възражението, че е налице нарушение на чл. 40, ал.2 ЗАНН, тъй
като акта не бил съставен в присъствието на жалбоподателя.
Актосъставителя и свидетеля по акта са категорични, че акта е бил съставен в присъствието на жалбопадателя, само че в гр. Шумен, където е работно место на проверяващите. Факта че е бил съставен 3 дни след проверката, не води до обратния извод. Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че дори и да ес приеме че е налице наришение на чл. 40, ал.2 ЗАНН, то същото е несъществено. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, въпреки липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, обективно може да се отрази само върху правото му на защита, но предвид ранния стадий на административнонаказателното производство и предвидените множество гаранции за надлежното му упражняване, то фактически до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя не се е стигнало. Това е така, защото въпреки, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, актът му е предявен. Следователно, възможността да се възрази писмено по констатациите в акта, съобразно чл. 44, ал. 1 ЗАНН е била гарантирана в пълнота. Законът е предвидил множество гаранции до края на процеса с влязъл в сила съдебен акт за ефективното му упражняване. Неприсъствието на съставянето на акта не лишава нарушителя от депозиране на възражения по чл. 44, ал.1 ЗАНН. От тук следва единствено правилният извод, че нарушението на чл. 40, ал. 1 и ал.2 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, тъй като не лишава санкционираното лице от възможността да възрази по констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства. Само по себе си, нарушението на нормата на чл. 40, ал. 1 и ал.2 ЗАНН не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същото по никакъв начин не води и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в настоящото производство, тъй като последния има възможност да сочи всякакви доказателства за оборване съдържанието на акта. Именно случай като този има предвид чл.53, ал.2 от ЗАНН, който разпорежда, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В тази насока е константната съдебна практика : Решение № 86 от 25.04.2012 г. на Разградският административен съд по КНАХ дело № 55/2012 год. Решение № 37 от 17.02.2012 година на Разградският административен съд, по КАН дело № 12/2012 год.Решение № 104 от 18.11.2010г. по кнахд № 105/2010г. на Административен съд – Разград, Решение № 2287 от 01.10.2008г по кнахд № 1030/2008г на Административен съд – Велико Търново, Решение № 250 от 15.09.2008г по кнахд № 10253/2008г на Административен съд – Велико Търново, Решение от 27.03.2009г по кнахд № 36/2009г. на Административен съд Враца, Решение № 37 от 16.04.2010г. по кнахд № 34/2010г. на Административен съд – Търговище, Решение № 79 от 25.03.2010г. по канд № 70/2010г. на Административен съд – Хасково, Решение № 147 от 28.05.2010г. по канд № 103/2009г на Административен съд – Хасково, Решение № 61 по дело 20097030600008 на Административен съд – Благоевград, Решение № 78 по дело 20097030600002 на Административен съд – Благоевград, Решение от 09.03.2010г. по нахд № 1688/2009г на Районен съд – Велико Търново, Решение № 74 от 13.07.2010г. по нахд № 1063/2010г. на Районен съд – Добрич, Решение от 23.10.2009г по нахд № 151/2009г. на Районен съд – Асеновград, Решение № 41 от 31.05.2010г. по нахд № 270/20109г на Районен съд – Котел.
По възражението, че НП е издадено от две
лица, с оглед разликата в почерците в отразяване № на НП и размер на санкцията.
Дори да се приеме, че тези два реквизита са изпълнени от различни лица, то това не съставлява нарушение. По делото няма спор, че подписът в НП е на лицето посочено като негов автор – Зам. териториален директор на ТД на НАП Варна. Кой е извършил техническото оформяне на НП е ирелевантно. ЗАНН не предвижда задължение за АНО собственоръчно да изписва текста в НП, поради което няма пречка АНО да използва технически сътрудници за това.
По възражението, че липсата на мотиви от АНО,
защо деянието не представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, представлява
съществено процесуално нарушение.
Действително,
АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но
доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата
на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл
е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на
Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
По твърденията, че деянието представлява
маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН, поради ниската стойност на продажбата –
4 лв.
Настоящото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на законодателство в сферата на фиска. Поради това не може да се приеме, че конкретното деяние разкрива белезите на маловажност. Ниската стойност на сумата за която не е издадена касовата бележка не променя този извод. Такава е и константната съдебната практика - Решение № 110 от 15.06. 2012 година на Разградският административен съд, по КАН дело № 84 по описа за 2012 год., в което е посочено, че е неправилен правния извод отразен решение № 30/08.02.2012г., постановено по АНД № 1073/2011г., на Разградският районен съд, че неиздадена касова бележка за 30 стотинки представлява маловажен случай, Решение № 58 от 18.05.2009г. Разградският административен съд по КНАХ дело № 45/2009 г. където се приема, че неиздадена касова бележка на стойност 2,60 лева не е маловажен случай, Решение № 91 от 17.03.2009 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а. х. д. № 20/2009 г., в което се приема, че неиздадена касова бележка за сумата от 3,20 лв. не е маловажен случай.
По размера на наказанието.
Действително,
жалбоподателя е с тежко семейно и имотно положение. По делото обаче са събрани
доказателства /вж. протокол за извършена проверка/, за констатирана разлика между фактическата и касова
наличност в размер на 13.15 лв. Ето защо, РРС приема че нарушението за което е
санкционирана жалбоподателката, не е изолиран случай в нейното поведение. Съдът
отчита и високата динамика на процесното нарушение /в този смисъл вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на
ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова,
Решение
№ 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Севдалин Мавров/.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителя, съдът
отчете и липсата
на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г. Ето защо, според настоящия състав наложената глоба не следва да бъде
намалявана.
Водим от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради
което и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №
2274-270068007/23.02.2012г. на зам. териториален директор на ТД на НАП – гр.
Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: