Мотиви към присъда № 464/03.08.2012г. постановена по нохд № 613/2012г. по описа на Районен съд – Разград

РРП е внесла обвинителен акт с обвинение срещу С.С.М., роден на ***г***, обл.Р. *******, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

На 16.03.2010г. в гр.Разград, съзнателно се е ползвал пред Н. З. Н. – служител на сектор „КАТ-Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Разград от неистински официален документ за завършено образование – свидетелство за завършено през учебната 1999/2000г. в VІ-то Основно училище „Еньо Марковски”-гр.Шумен основно образование, серия „Е-04”, рег.№ ******г., на името на С.С.М., като от него за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.2, пр.3 във вр.с ал.1 от НК.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимия се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.

Защитникът акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства, и моли в случай че съдът признае подсъдимия за виновен, да му наложи минимално наказание, чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 НПК.

Подсъдимият изразява съжаление за случилото се.

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Обв.С.С.М. учил в СОУ”Христо Ботев”-с. В.,общ.Т., до 5-ти клас,който не завършил поради липса на финансови средства.

През 2010г. обвиняемият пожелал да се снабди със свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.Понеже нямал завършено основно образование, каквото се изисква за издаване на СУМПС,в началото на 2010г.,чрез неустановено в хода на разследване по делото лице, той се снабдил с неистински официален документ за завършено образование на свое име – свидетелство за завършено през учебната 1999/2000г. в VІ-то Основно училище „Еньо Марковски”-гр.Шумен основно образование, серия „Е-04”, рег.№ *******г.

На 16.03.2010г. обв.Ст.М. ***, за да подаде необходимите за издаване на СУМПС документи. Същият ден обв.Ст.М. представил на св.Н. З. Н. - служител в сектор „КАТ-Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград инкриминирания документ-свидетелство за завършено през учебната 1999/2000г. в VІ-то Основно училище „Еньо Марковски”-гр.Шумен основно образование, серия „Е-04”, рег.№ ******.,издадено на негово име, ведно със заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани ***** с вх.№ ******г. и други документи. По този начин обв.Ст.М. съзнателно и противозаконно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование,въпреки че знаел, че представеното от него свидетелство е неистински официален документ, тоест, че на това свидетелство само е придаден вид, че представлява документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице - директора на VІ-то ОУ „Еньо Марковски”-гр.Шумен, в кръга на службата му.При представянето на това свидетелство обв.Ст.М. е знаел, че отразеното в него не отговаря на действителността, т.к. той не е имал завършено основно образование, никога не е учил в посоченото в свидетелството училище и никога от това училище не му е било издавано свидетелство за завършено основно образование.

Въз основа на подадените от обв.Ст.М. документи, сред които бил и неистинският документ за завършено основно образование, на 23.03.2010г. обв.Ст.М. лично получил от служител на сектор „КАТ-Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград СУМПС № ****** и контролен талон № ****, издадени на негово име.

След установяване на извършеното деяние,с протокол за доброволно предаване от 30.09.2011г., обв.Ст.М. предал на служител на РУП-гр.Т. издаденото на негово име СУМПС № *****,което е приложено на л.16 от настоящото дело.

С протокол за доброволно предаване от 30.09.2011г. обв.Ст.М. предал на служител на РУП-гр.И. издаденото на негово име свидетелство за завършено през учебната 1999/2000г. в VІ-то Основно училище „Еньо Марковски”-гр.Шумен основно образование, серия „Е-04”, рег.№ ****г.,което е приложено на л.19 от настоящото дело.

В показанията си св.Ст. Ст. Ч. е посочила,че тя е била директор на VІ-то ОУ „Еньо Марковски”-гр.Шумен през учебната 1999г./2000г.,т.к. е изпълнявала тази длъжност в периода от 1995г. до 2002г.

Свидетелката е посочила,че през учебната 1999г./2000г. в повереното й училище не е имало учител и класен ръководител с имена К.М. и директор с имена Л.Д.

В показанията си св.Р. Др. В.-Ж. е посочила,че е била директор на VІ-то ОУ „Еньо Марковски”-гр.Шумен през учебната 1993г./1994. и от 24.03.2005г. до настоящият момент.Свидетелката е заявила,че лице с имена С.С.М. не се е обучавало в повереното й училище и на същото не е било издавано свидетелство за завършено основно образование.

От заключението по назначената по делото комплексна техническа и графическа експертиза е видно, че:

1.Отпечатъците от печати в свидетелството за основно образование не са положени с печатите на ОУ „Еньо Марковски” -гр.Шумен.

2.Подписите в графите „Директор” и „Класен ръководител” на свидетелството не са изпълнени от Р. Др. В.-Ж..

3.Дали подписите в същите графи са положени от лицата Ст. Ст. Ч. и С.С.М. не бе възможно да се установи,поради отсъствие на сходни елементи с техните подписи,чиито графически признаци да бъдат изследвани.

Свидетелството за основно образование представлява неистински официален документ.

Обвинението се подкрепя от: самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.В.-Ж. /л.33/, Ст.Ч. /л.51/, Н.Н. /л.56-57/, комплексна техническа и графическа експертиза /л.70-72/, протокол за доброволно предаване и свидетелство за завършено основно образование /л.19-20/,протокол за доброволно предаване и СУМПС № ****** /л.16-17/, копие от страници от регистрационна книга /л.34-38/, справка за нарушител от региона /л.58/, оригинал на заявление ***** /л.61,68/ и др.писмени доказателства.

При така описаната фактическа обстановка подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното престъпление се предвижда наказание ЛС до 8 години.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че процесното свидетелство за завършено образование е било използвано с цел подсъдимият да се сдобие с СУМПС – документ позволяващ му да упражнява дейност източник на повишена обществена опасност. Така подсъдимия като без реално да притежава качествата и уменията, позволяващи управлението на моторно превозно средство би представлявал опасност за транспорта. Целите на закона (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП) - да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако СУМПС се получаваха от лица не отговарящи на нормативните изисквания. В горния смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение № 588 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 570/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева/.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и факта, че макар и реабилитиран, подсъдимият е бил осъждан. Следва изрично да се отбележи, че реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4 и Решение № 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията РУМЕН НЕНКОВ/.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете и факта, че подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК, за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 НК. Всичко това сочи, че нарушенията на закона, не са изолирани прояви в живота на подсъдимия

При определяне на наказанието, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, направените самопризнания още от ДП, изразената самокритичност чрез съжаления, факта че не е осъждан, младата възраст, тежкото материално положение и семейното положение на подсъдимия.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК.

Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът, на осн. чл. 13 КЗПЧОС във вр. с на осн. чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” НК, замени предвиденото наказание Лишаване от свобода с наказанието ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни марки:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от три години;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от три години;

3. включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие, за срок от три години;

4. безвъзмезден труд в полза на обществото - 320 часа годишно за срок от три поредни години.

Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

С цел пълното репариране на вредите причинени на подсъдимия от нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, съдът определи минималната периодичност на пробационната мярка Задължителна регистрация по настоящ адрес – два пъти седмично, и въобще не наложи мярката Ограничения в свободното придвижване.

По веществените доказателства.

На осн. чл. 150, ал.1 ПАРОАВАС, веществените доказателства: СУМПС № ***** и свидетелство за завършено основно образование сергия “Е-04”, рег. № ***** г., бе постановено да се унищожат.

По разноските.

На основание чл. 189, ал.3, във вр. с ал.1 НК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 65.75 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:

/А. Христов/