Мотиви към Решение №473/20.08.2012г. , постановено по НАХД №634/2012г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от К.М.И., Р.М.И. и С.С.Ц. *** проява на дребно хулиганство.

Нарушителите дават обяснения, като в основни линии признават обстоятелствата изложени в съставения акт. Братята К. и Р. И. сочат С. Ц. като инициатор на деянието, а последният сочи първите двама като такива.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено следното: На *** г. около *** ч. нарушителите К. и Р. И. седели на пейка в градинката до централния вход към парка в гр. Р., когато до тях се приближил нарушителят С.С., когото не познавали. С. им поискал цигара и безалкохолно, но първите двама му отказали. Стигнало се до размяна на язвителни забележки, при което Р. и К. И. станали от пейката, приближили се до С.С. при което се стигнало до размяна на удари между тях – братята И. нанесли по няколко удара с ръце в тялото на С., нанесли му и ритници с крака, при което последният също им нанесъл удари. Накрая при тази размяна на удари С. паднал на земята, а малко след това дошли полицейски служители, които разтървали биещите се. Докато полицейските служители опитвали да ги разтърват братята И. отправили обиди и псувни към С., а той към тях двамата.

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приобщените писмени обяснения на свидетелите Ив. Ц. и К. К., а също и от обясненията на самите нарушители, макар и всеки от тях да се опитва да омаловажи собствената си вина. Данните по делото не дават основание за категоричен отговор, кой от тримата нарушители в случая е бил в най-висока степен виновен за разглежданото пререкание, но очевидно и тримата нарушители са допринесли за пререканието, държейки се язвително и предизвикателно един към друг и очевидно целенасочено са стигнали до побой. Отправените обидни реплики, които нарушителите са си разменили в присъствието на полицейските служители, както сами признават, няма как да са елемент на някакво защитно поведение.

При това съдът намира, че и тримата нарушители с поведението си са нарушили обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявите им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл. 325 от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежат на санкция по чл. 1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанията на нарушителите съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че и тримата нарушители признават неправомерните си действия, имат чисто съдебно минало. Наистина характеристиката на нарушителя Св. С. не е добра – регистрирани са негови прояви свързани с употреба на наркотични вещества. От друга страна обаче за този нарушител следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство ниската му възраст – същият е понастоящем непълнолетен. Все пак недобрата характеристика на същия изключва възможността спрямо него да се приложат мерки за обществено въздействие на основание чл. 1, ал. 4 от УБДХ. При това съдът намира, че административните наказания на нарушителите следва да се определят по по-леката алтернатива на чл. 1, ал. 1 от УБДХ, а именно глоби в размер на по сто лева за всеки един от тримата нарушители, като съдът намира, че по този начин целите на наказанието ще се постигнат.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: