Мотиви към решение № 465 от 06.08.2012 година, постановено по АНД № 635/2012 по описа на РС град Разград.

Производството е по реда на УБДХ. Съставен е акт за дребно хулиганство за извършено в град Р. от К.Р.А., ЕГН ********** *** непристойна проява, нарушаваща общественият ред, изразяваща явно неуважение в обществото, изразяваща се според акта в следното:

На 30.08.2012 година около 16.00 часа в град Р. на кръстовището между улиците С. и бул. А. В. К.А. влиза в устно пререкание с лицето Д. Я. Я. от град Р., в последствие й нанася с ръка на два пъти удар в областта на лицето, като с тези си действия грубо нарушава нормите за поведение на обществено място.

Нарушителят дава обяснения, с които по същество отрича да е извършил проява на дребно хулиганство.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и обясненията на нарушителя намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили по начина, описан в съставения акт. За този извод, съдът, се основава на обясненията на нарушителя, частично депозирани в съдебно заседание и обясненията на Д. Я., характеристика на нарушителя и копие на жалба до началника на РУП град Разград от Д. Я.. Видно от обясненията на нарушителя същия не е запознат с режима на лични отношения с малолетното дете, поради което, съдът, приема, че на посочената в акта дата същия целенасочено е извършвал действия на няколко пъти да се срещне с Д. Я. с цел да упражни едно свое право, но не по установения правов ред и в рамките, очертани в съответното съдебно решение. Недопустимо е в присъствие на малолетно дете предизвикване на скандал с рождената му майка, тъй като по този начин безспорно се причинява увреда на психиката на детето, което може би в последствие ще остави едни трайни последици. Съдът с оглед депозираните писмени обяснения, жалба до началник РУП, изхождайки от Д. Я., прочетени и приети от съда в съдебно заседание намира, че нарушителя действително е упражнил физическо насилие и то пред очите на малолетно дете. Проява грубо нарушаваща възприетите норми на поведение на обществено място, целяща да докаже превъзходството над останалите членове на обществото и чувство за безнаказаност. Поради по-ниската степен на обществена опасност същата не се явява престъпление по чл. 325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл. 1, ал. 1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на нарушителя, съдът, отчита като смекчаващо обстоятелство мотивът за извършване на проявата. Като отегчаващо обстоятелство обаче следва да бъде отчетено настойчивото поведение за осъществяване контакт с Д. Я. от страна на нарушителя, прераснало в крайна сметка до извършване на административно нарушение. Осъдително е поведение в случая, при което нарушителя воден единствено от чувство на превъзходство, основаващо се на сила да осъществи едно свое право – режим на лични отношения с малолетно дете извън законоустановения ред.

Поради всичко това, съдът, намира, че наказанието на нарушителя, съобразно социалното икономическото му положение следва да бъде определено по по-леката алтернативна на чл. 1, ал. 1 от УБДХ, а именно глоба, като намира за подходящ размер – 300 лева, като счита, че така определеното наказание ще постигне за вбъдеще поправяне на нарушителя и съобразяването му с действащ законов ред. Ще го мотивира към въздържане от извършване на подобни прояви и ще изгради в него задръжки към осъществяване на физическо насилие над по-слаби личности – майката на детето му.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: