Р Е Ш Е Н И Е

№ 255 10.08.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав на

Дванадесети юли две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело № 1800 по описа за *** година

Съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ, чл. 128 от КТ, чл. 224 от КТ.

Депозирана е искова молба от К.С.Д., ЕГН **********,*** против ЕТ “П. – П. К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “П. М.” № ***, с която са предявени искове за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение № *** г., за възстановяване на преди заеманата от него длъжност и за осъждане на ответника да му заплати сумата 372,72 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода *** г., сумата 910,80 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. юли и м.август *** г., както и сумата 1 234,99 лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на *** работни дни.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в предприятието на ответника заемайки длъжността “ шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”. Твърди се, че е дисциплинарно уволнен на осн. чл. 330 ал.2 т.6 от КТ с атакуваната заповед № *** г. за извършени нарушения по чл. 187 т.9 и чл. 190 ал.1 т.2 от КТ. Заявява, че заповедта му е връчена след депозиране от негова страна на молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Твърди, че не е извършил посочените в нея нарушения. По отношение на първото от тях /извършен преразход на гориво/, заявява, че неправилно е прието в КП № *** г. осъществяването на такъв, като не са съобразени обстоятелствата, че нито един от автомобилите които той е управлявал за посочения в потокола период не е със замерен разход нагориво и установена разходна норма; не е съобразено че разхода на гориво на тези автомобили е завишен поради монтираните в тях хладилни агрегати; че автомобилите се управляват от различни шофьори без да се извършва отчет на потребеното при осъществяването на курсовете от всеки от тях; че КП е съставен в отсъствието на ищеца и че от отразената в него проверка се установява не липса , а икономия на гориво.

По отношение на второто от посочените в заповедта нарушения /неявяване на работа за периода *** г./, твърди че сам той е инициирал прекратяване на трудовото правоотношение мотивиран от неизплатени му трудови възнаграждения. След разговор с работодателя било постигнато съгласие ищецът да подаде молба за напускане по реда на чл. 325 т.1 от КТ, с уговорка че трудовият договор ще бъде прекратен, считано от *** г. и след оформяне на необходимите за това документи ще бъде уведомен. За периода след *** г. ищецът не бил уведомяван за работен график и трудови задължения от работодателя.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, в който оспорва исковете по чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. Оспорва изложените обстоятелства касаещи молбата на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношеине по взаимно съгласие. Твърди че депозирането на същата, било мотивирано от обстоятелството, че работника бил предупреждаван многократно за установен преразход на гориво /вкл. и на *** срещу *** г./ и че това е основание за ангажиране на имуществената му отговорност. Действителната уговорка след входиране на молбата била, трудовото правоотношение на ищеца да бъде прекратено след предоставяне на находящите се у него тахографски листи, като той следвало да направи това на *** г. До *** г. обаче работникът не се явил на работа, като в този период представители на фирмата търсили контакт с него по мобилни телефони. Твърди, че отразените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нарушения на трудовата дисциплина са извършени от работника. Нарушението по чл. 187 т.9 от КТ се установявало от *** бр. пътни листи за периода *** г. –*** г., данни от регистър за заредените горива за периода; тахографски листи, индивидуални месечни справки за изминати километри и заредено гориво; Твърди, че ищецът е запознат с разходните норми на всеки един от автомобилите, които е управлявал, установени със заповед № *** г. и след закупуването на нови автомобили в предприятието, работодателят е определял разходна норма и уведомявал за това работниците. Твърди, че разходът на гориво от всеки от шофьорите се установявал в месеца следващ този на зареждане, въз основа на регистрите на работодателя в обслужващата го бензиностанция. Че е налице преразход на гориво от страна на ищеца се установявало и от месечните справки за разход на гориво от другите двама шофьори в предприятието. Заявява, че в КП е допусната техническа грешка, на която ищецът се позовава в твърденията си за реализирана от него икономяи на гориво. Поддържа становище, че е извършено и описаното в заповедта второ нарушение – по чл. 190 ал.1 т.2 от КТ. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на договорка за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В депозираната от работника молба алтернативно било посочено същата да се счита за такава за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от *** г. и при положение че не се постигне такова да се счита за едномесечно предизвестие по чл. 326 от КТ. Тъй като първата хипотеза не била осъществена следвало да се приема, че молбата представлява предизвестие. По тези съображения сочи, че ищецът е имал задължение за явяване на работното си място и да изпълнява на трудовите си задължения. Не можело да се приеме, че се касае до неспазване на срока на предизвестие, тъй като в този случай следвало изрично уведомяване за това от страна на работника и изплащане на обезщетение за неспазения остатък от срока. На ищеца бил известен и работния му график след *** г., тъй като съгласно установената практика от м. юни, всеки един от шофьорите в предприятието работел два последователни дни, почивал на следващия ден, работел два дни и почивал следващите два. С изложеното и с обстоятелството, че е спазена следващата се по КТ процедура за налагане на административното наказание аргументира неоснователност на първите три предявени иска.

Оспорва размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като сочи че размера на същото възлиза на 980,05 лв.

Алтернативно моли този иск да бъде отхвърлен изцяло при уважаване на главния иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ.

Не оспорва иска за присъждане на сумата 910,80 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците юли и август *** г.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства /допълнително споразумение към трудов договор; заповед № *** г. за реализиране на ограничена имуществена отговорност; заповед № *** г.; КП № *** г., трудовото досие на ищеца, пълномощно, копия на ведомости за м. юли, август и септември *** г., график за ползване на платен годишен отпуск за *** г., правилник за вътрешен трудов ред, вътрешни правила за работна заплата, инструкция за безопасна работа с товарен автомобил, заповед № *** г., със съпътстващи разходни норми *** бр., заповед № *** г., опис на обаждания направени на личния телефон на ищеца и извлечение от фактура за периода *** г., графици за работа на шофьорите за периода януари – декември *** г., месечни справки за разход на гориво от ищеца за периода м. *** – м. *** г.; месечни справки за разход на гориво от други работници в предприятието за периода м. септември – м. ноември *** г., пътен лист и съпътстващи го тахографски листи, касов бон/, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са били в трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор № *** г., съгласно който ищецът преди уволнението заемал длъжност “шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, при основно трудово възнаграждение 396,00 лв. и 15,00 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, с място на работа – зеленчукова борса Р., при пълно работно време, 8 часов работен ден. На *** г., работникът депозирал молба до работодателя, с вх. № *** от с.д, с която поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено от същата дата –*** г. , по взаимно съгласие между страните по договора, на осн. чл. 325 т.1 от КТ. В молбата е отбелязано, че същата следва да се счита за предизвестие по чл. 326 ал.1 от КТ, при положение че не се постигне съгласие за прекратяване по чл. 325 т.1 от КТ. След приемането на молбата, работодателят предприел проверка за установяване разходеното от ищеца гориво, смазочни материали и други консумативи за периода м. април *** г. – м. август *** г. Въз основа на пътните листи изготвени от работника, регистъра на бензиностанцията, в който автомобилите зареждали и издадените касови бележки за заредено гориво, както и индивидуални месечни справки на шофьорите за изминати километри и заредено гориво, проверката приключила с издаване на констативен протокол № *** г., съгласно който за проверения период ищецът бил извършил общ преразхода на гориво от 866,930 л. на стойност 2028,74 лв. при изпълнение на трудовата си функция - управление на тежкотоварни автомобили. Безспорно установено е, че след *** г. до *** г. ищецът не се е явявал на робатното си място и не е изпълнявал трудовите си задължения. Резултатите от проверката и неявяването на работника на работа, дали основание на работодателя да изиска от него обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Посоченото дало основание на работодателя да изиска обяснение от ищеца за установените нарушения – преразход на гориво и неявяване на работа, със заповед № *** г, връчена на последния на *** г.. Такива били дадени /вх. № *** г./, като ищецът възразил срещу резултатите от проверката сочейки, че не е запознат с разходната норма на гориво на автомобилите, в негово присъствие не е извършвана контролна проверка на разход на гориво на същите, не е присъствал на проверката приключила с КП. Заявил, че не е бил търсен от работодателя след *** г., като за периода от *** г. не му е възлагана пряка и непосредствена работа. Като съобразил обясненията на ищеца, ответникът издал атакуваната заповед № *** г., с която наложил на работника дисциплинарно наказание “уволнение” за извършен преразход на гориво в периода *** г. –*** г. от 866,930 л., на стойност 2028,74 лв., като по този начин причинили вреда на работодателя в посочения размер. Описаното било квалифицирано като нарушение на задълженията на работника по чл.126 т.8 от КТ – “да пести суровините, материалите, енергията паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения” и представляващо нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187 т.9 от КТ – разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Второто от нарушенията, за което била ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца е описано, като неизпълнение на трудовите му задължения по чл. 126 т.1 от КТ - да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190 ал.1 т.2 от КТ – “неявяване на работа в два последователни работни дни”, а именно за периода –*** г. и *** г. В заповедта е посочено още, че ищецът е бил натоварен да изпълнява курсове по маршрута Р. – П. – Р. на *** г. и на *** г., според утвърдения за това график в предприятието на работодателя. За така установените нарушения и трудовото правоотношение с работника е прекратено с налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”, на осн. чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, като заповедта за това му е връчена на *** г.

По делото е представена заповед № *** г. заповед на работодателя /л. 48/, с която е вменено в задължение на управителя при провеждане на ежедневните и периодични инструктажи, лицето заемащо длъжност управител да уведомява водачите за разходната норма на управляваните от тях товарни автомобили, както и за начина, по който да става отчитането – максимално пълен резервоар преди тръгване и максимално пълен резервоар след приключване на курса и отчитане на документите, както и одобрени от управителя разходни норми на автомобилите на ЕТ /л.57/ от *** г. Именно последните норми са послужили и при установяване на осъществения от ищеца преразход. По делото не са представени писмени доказателства установяващи по несъмнен начин, че посочените разходни норми са свеждани до знанието на работниците в предприятието на ответника, съобразно посочения в заповедта – чрез периодични инструктажи, или по друг подходящ способ.

Същевременно от показанията на св. Й. К. /счетоводител в ЕТ/ се установява, че с ищецът са водени разговори досежно установявания от нея, при изпълнение на служебните й задължения, ежмесечен преразход на гориво. В подкрепа на тези нейни показания, са и дадените от самия работник обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, че в края на м. август *** г., по същия повод, при осъществен от него курс е пътувал и управителя на ЕТ. Това е бил и практически установения в предприятието способ за определяне на разходните норми – чрез контролни курсове, на които е пътувал посочения служител.

По делото е представена и длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност / трудово досие – л.31-34/, съгласно която работникът има задължения да не допуска разхищения на гориво и смазочни материали; ежедневно да попълва пътни листи, отразяващи вярно и точно изминатите варшрути и километри, както и разхода на гориво и отработеното време, да спазва всички задължения при изпълнение на възложената работа съгласно чл. 126 от КТ; да спазва правилника за вътрешния трудов ред; Според представения правилникза вътрешния трудов ред/л.34 – 41/, работниците имат задължение да спазват установените във връзка със съхранението и експлоатацията на повереното им имущество, вътрешни актове и задължителни указания на работодателя и да спазват уговореното с текста на чл.14 и чл.15 ал.1 от правилника работно време /чл. 25 т.4 и т.5/. В последно посочените текстове е записано, че работното време в предприятието на ответника е с продължителност 8 ч. дневно, при 5 дневна работна седмица, като за шофьорите времето за почивки и работа е съобразено с Регламент /ЕО/ 561/2006 г. От ищеца е представен и график за работата на шофьорите за периода м.юни – м. декември *** г., според който ищецът е следвало да изпълнява курсове за целия месец септември на дати – ***. По отношение на същия, ищецът твърди, че не е бил запознат със съдържанието му предварително.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключенията по която, съдът приема. Според тях, при база определените от работодателя разходни норми, за м. май *** г. ищецът е извършил преразход от 82,13 л. на стойност 14,15 лв., през м. юни преразходът е 183,64 л. на стойност 421,75 лв., през м. юли преразходът е 266,17 л. на стойност 622,83 лв., през м . август преразходът на гориво възлиза на 196,38 л. на стойност 459,51 лв. Или за периода м. май – м. август общия преразход на гориво от ищеца е 728,32 л. на обща стойност 1698,24 лв. За м.април, вещото лице сочи, че не е в състояние да определи количеството гориво разходвано от работника, поради липсата на необхосдими данни за това. За изводите в останалата част от заключението, съдържаща отговор на поставената задача, експертът сочи, че е ползвал информация от данните по пътни листи, тахографски шайби, касови бонове и разписки за заредено гориво. От същите е установил необходимите величини, за да бъде изчислен разхода/преразхода на гориво, а именно: разходна норма н аавтомобила, изминат пробег, изразходвано гориво. Тъй като за м. април последната величина не може да бъде установена, поради обстоятелството, че автомобилите не са зареждани “до горе”, то и за същия месец, вещото лице не дава заключение за извършен преразход. Заключенито е съобразено със спецификите на автомобилите на ЕТ, които имат хладилни камери, ползващи гориво от резервоара. От заключението по поставената допълнителна задача, се установява среден разход на гориво от автомобилите, с които са осъществявани превози от ищеца през процесня период, като се изхожда от потребено от други различни от него работници на ищеца, заемащи длъжност “шофьор”. При така поставено условие на задачата – за установяване на среден разход на гориво, без вещото лице да изхожда от определените от работодателя разходни норми, се установява че и за четирите управлявани от ответника автомобили, така изчисления среден разход е под или равен /само по отношение на един автомобил/ на определения от работодателя. Следователно, раходваното от ищеца гориво надвишава потребяваното от автомобилите.

Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, като неоспорено от страните е прието от съда. От същото се установява, че размера на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 57 р.дни /посочени в заповедта за уволнение/, възлиза на 1 112,48 лв., за 55 работни дни /до *** г./ възлиза на 1073,44 лв. и за 56 работни дни /до *** г./, възлиза на 1092,96 лв. Вещото лице, сочи че неправилно е извършено начисление за 55 р.дни във ведомостта за м. *** г. в размер на 1088,95 лв., вземайки за дните на месеца за база, като работни дни за съответиня месец.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са неоснователни. ,

От работодателя е изпълнено изискването на чл. 193 от КТ – поискани са ибяснения във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина, послужили по – късно, като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Атакуваната заповед № *** г., отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ , като в същата са посочени нарушителят, нарушението, и кога е извършено то, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Заповедта е мотивирана съгласно изискванията на закона. Описаните действия/бездействие на работника, представляват съответно нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т.9 от КТ – за установения преразход на гориво и по чл. 190 ал.1 т.2 от КТ – неявяването на работа в повече то два последователни работни дни за посочения в нея период и са послужили като основание за налагането на дисциплинарното наказание. Що се отнася до въпросите дали описаните нарушения са осъществени от работника, съдът намира и отговора на този въпрос за положителен. Безспорно установено бе от фактическа страна, че обективно преразхода на гориво е осъществен през периода посочен в заповедта. Дали работникът е бил запознат с определените от работодателя разходни норми, съдът в случая не счита за релевантно пирв преценка съставомерността на нарушението обстоятелство. Последното би имало значение ако се касаеше до друго санкционирано нарушение, а не това послужило като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца. В случая определящо е обективния факт на извършения преразход – обстоятелство, което съдът счита за установяно от заключението на вещото лице по делото. Действително категорично доказан се явава преразхода според заключението по експертизата за периода м. май – м. август от 728,32 л. на обща стойност 1698,24 лв., а не посочения в заповедта преразход за периода м. април- м. август от 866,930 л. на стойност 2028,74 лв. Същевременно перодът на осъществяване на нарушението и значителната стойност на преразходвано гориво, дават основание да се заключи, че наложеното на ищеца наказание «уволнение» е съответно на тежестта на осъщественото от него нарушение. По отношение на второто от нарушенията на трудовата дисциплина, съдът сичат, че в производството бе доказано и неговото осъществяване от страна на работника. На първо място, следва да бъде посочено, че съгласие за перкратяване на трудовото правоотношеине по реда на чл. 325 т.1 от КТ от работодателя не е дадено по предвидения от закона ред. Липсват твърдения и доказателства до ищеца да е достигнало писменото съгласие на работодателя в предвидения седмичен срок от КТ. Що се отнася до твърдението, че молбата представлявала и едномесечно предизвестие по чл. 326 ал.1 от КТ, а неявяването на работника на работа /което не се оспорва от него/, представлявало неспазване на срока на предизвестие, поради което не се касаело до осъществено дисциплинарно нарушение, то тези аргументи се явяват неоснователни. В молбата до работодателя, ищецът е посочил по условие, че същата следва да се счита за едномесечено предизвестие по чл. 326 ал.1 от КТ, без в нея изрично да се е позовал на разпоредбата на чл. 220 ал.1 от КТ. Дори това да бе така, то прекратяване на трудовото правоотношение между страните на посоченото основание, щеше да настъпи едва с изплащане от него на обезщетението в законовоопределения размер като заместваща престация на неотработения срок на предизвестието /решение № *** г. по гр.д. № *** г. на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. По делото не е установено, а и не се твърди, такова обезщетение да е заплащано от ищеца. По друг начин би стоял въпросът, ако депозираната до работодателя молба се основаваше на неизпълнение на задължението на последния за изплащане на трудово възнаграждение /доколкото такова бе установено в производството/ и представляваше такава по смисъла на чл. 327 т.2 от КТ. В случая това не е така и ищецът е имал задължение да изпълнява всички задължения произтичащи от сключеният между страните трудов договор, и след депозиране на молбата си, включващи и явяването му на работа. Поддържаното от него становище, че не му е бил известен работния график за месец септември и че работодателя не го бил уведомил, че следва да се яви на работа след *** г., възлагайки му непосредствени задачи, поради което неявяването му на работа не представлявало нарушение по чл. 190 ал.1 т.2 от КТ, не може да бъде споделено. Дори да се приеме /доколкото не бе установено по категоричен начин графика за месеца да е сведен до знанието му/, че не е бил уведомен от работодателя за дните, в които е следвало да осъществява курсове по определение маршрути, то неоспорваното от работника обостятелство, че за посочения в заповедта период не се е явил на работното си място посочено в трудовия договор, е достатъчно основание за да се приеме, че санкционираното дисциплинарно нарушение е осъществено. При това, в изпълнениние на рапоредбите на чл. 126 ал.1 от КТ, както и посочените по – горе правилник за вътрешния трудов ред и длъжностна характеристика, ищецът е следвало да има същото такова дейно поведение, каквото изисква той от работодателя си – да бъде информиран за дните, в които е следвало да изпълнява курсове, според месечния график в предприятието, както и да се явява на работа. Ето защо, съдът счита за установено и второто от дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на ищеца с процесната заповед. Наложеното за същото наказание е съобразно с разпоредбата на чл. 189 от КТ, поради което и уволнението на посоченото основание се явява законосъобразно.

Изложеното по – горе, налага извод за неоснователност на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1, и акцесорните искове по чл. 344 т.2 и т.3 от КТ.

По отношение иска по чл. 128 от КТ. Между страните не е спорно, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за месеците юли и август *** г. в общ размер на исковата сума от 910,80 лв. Ето защо, този иск, като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на иска за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Съдът счита, че такова се следва за 56 работни дни. Установява се от закючението на вещото лице, че неправилно е начислено такова обезщетение за 55 р.дни, без да е съобразен 1 р.ден за месец септември – месеца, в който трудовото правоотношение е прекратено. Размера на следващото се обезщетени, според ексепртизата в този вариант, възилза на 1092,96 лв., в какъвто размер, като основателен и доказан, следва да бъде уважен иска по чл. 224 от КТ.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 344 т.1 от КТ от К.С.Д., ЕГН **********,*** против ЕТ “П. – П. К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “П. М.” № ***, за отмяна на заповед № *** г. на ответника, с която трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, за извършени от него нарушения по чл. 187 т.9 и чл. 190 ал.1 т.2 от КТ и за признаване на уволнението му за незаконно, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 344 т.2 от КТ от К.С.Д., ЕГН **********,*** против ЕТ “П. – П. К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “П. М.” № *** за възстановяване на заеманата преди уволнението от него длъжност “шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 344 т.2 от КТ от К.С.Д., ЕГН **********,*** против ЕТ “П. – П. К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “П. М.” № *** за осъждане на ответника да му заплати сумата 372,72 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода *** г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ “П. – П. К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “П. М.” № ***, на осн. чл. 128 от КТ ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Д., ЕГН **********,*** сумата 910,80 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли и август *** г.

ОСЪЖДА ЕТ “П. – П. К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “П. М.” № ***, на осн. чл. 224 от КТ ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Д., ЕГН **********,*** сумата 1092,96 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 56 р.дни, като отхвърля иска за разликата до първоначално предявения размер, като недоказан.

На осн. чл. 242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение и обезщетение.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение в седмичен срок.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: