РЕШЕНИЕ

Номер 260 16.08.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети юли две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2119 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от А.Ш.Х. срещу “Е.ОН България Продажби”АД – гр. Варна, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на ответника сумата 1770,05 лв. неплатена ел. енергия по фактури от 30.09.2011г. /в исковата молба погрешно е написана датата на падежа 12.10.2011г. , вместо датата на фактурата/ и 26.10.2011, издадени от ответното дружество. Сочи, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия, не е манипулирала електромера, проверката била извършена неправомерно и неправилно й е начислена посочената сума за плащане. Иска заплащане и на направените по делото разноски. Поддържа иска си в съдебното заседание.

Ответникът “Е.ОН България Продажби” – гр. Варна в писмения си отговор оспорва иска. Твърдят, че не се касае за корекция, а сумите се дължат за отчетено потребление. Поддържат поцицията си в съдебното заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не е спорно по делото, че между страните е налице действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищеца с място на доставката с. В., ел. А. С. **- имот на ищцата. По силата на наличното облигационно отношение ищецът дължи заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД, също одобрени от ДКЕВР /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. На 10.08.2011г. служители на “Е.ОН България Мрежи” АД извършили демонтаж на електромера на ищцата, като на същата бил монтиран нов електромер. За периода 18.09.2011г. – 27.09.2011г. на ищцата са начислени 6205 Кw/h дневна енергия. За периода 18.12.2009г. – 17.09.2011г. измервателното устройство не е било въведено в отчетната система и цялата въвеждана информация за периода била отхвърляна от отчетната система, за това всички данъчни фактури издаване в този период били нулеви. Начислението било извършено при демонтажа за периода 18.09.2011г. – 27.09.2011г., като корекционна процедура. За това начисление на ищцата била издадена фактура от 30.09.2001г. за сумата 1369,46 лв /във същата фактура е отразено, че начислението е служебно – л.42 от делото/. Първият периоид на реално отчитане по монтирания нов електромер е периода от 28.09.2011г. до 18.10.2011г. за което на ищцата била издадена фактура на стойност 485,99 лв. Посочените данни се извеждат от заключенията по назначените електротехническа и икономически експертизи. И според двете заключения няма данни електроенергията за периода до 27.09.2011г. да е реално отчетена, а според документацията на ответника е отчетена като корекция на сметка и така е фактурирана. Според заключението на електротехническата експертиза не може да се установи защо е налице служебно начисляване. На този въпрос отговор не може да даде и назначената икономическа експертиза. Няма данни за технически неизправности предизвикали неточно отчитане.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото интересът на ищеца се обуславя от вмененото му задължение, което същият оспорва. Съдът намира, че същият иск е частично основателен, а именно в частта си до 1369,46 лв, която част според данните по делото, се явява корекция на сметки. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период, а точно това в случая е направил ответника начислявайки съотвеното количество енергия за периода от 18.09.2011г. – 27.09.2011г. – очевидно в един изкуствено фиксиран период е внесена съответна корекция, съответваща на определено количество енергия, относима за доста по - дълъг период, в който период е бил в употреба старият електромер на ищцата, както сочи иконочическата експертиза. На ищцата обаче тази сума е служебно начислена, като относима за период в който вече е бил в употреба новият й електромер. Става дума именно за корекция на сметки, каквито данни са предоставени и на вещите лица. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната е договорно установено и се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки, без да се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. В случая обаче ответникът не е в състояние да докаже, че енергията за която на потребителя е начислена сума от 1369,46 лв, за която е издадена фактурата от 30.09.2009г., е действително доставена на потребителя. Налице са както се каза само данни за извършена корекция на сметки, без да е ясно по каква причина и по какви критерии е извършена тази корекция и налице ли е неточно отчитане, което да се дължи на съответно неправомерно деяние. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Отделно от това следва да се каже, че всъщност и клаузите на които ответникът се позовава в случая не му дават тези права, тъй като не произвеждат правно действие. Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Поради изложеното претендираната от ответника “Е.ОН България Продажби” АД сума от 1369,46 лв, за която е издадена фактурата от 30.09.2009г лв. за период от 18.09.2011г. до 27.09.2011г., вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция не се дължи от ищеца и искът му следва да бъде уважен в тази част.

В останалата му час до 1770,05 лв искът следва да се отхвърли като неоснователен. Очевидно в тази част попадат суми които се явяват редовни начисления за съответните месеци /макар и ищецът в исковата си молба да сочи цялата сума като корекция на сметки/ и е ясно, че ответната страна е в правото си да ги начисли. Ищецът не оспорва, че е ползвал електроенергия през тези месеци, а това налага и заплащане на редовно начислените суми, които не се явяват корекция на сметки.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 564,79лв, като част от направаните от него разноски в размер на 730 лв. Съдът намира, че в случая не са налице основания за намаляване на възнагждението на адвоката на ищеца, тъй като не намира, че същото е прекомерно голямо с оглед характера на делото.

Основателно е и искането на ответника за заплащане на направените от него разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 93,24 лв, като част от направаните от него разноски в размер на 412 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск от А.Ш.Х. ЕГН **********,*** С., че ищцата не дължи на “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК ***** с адрес на управление гр. В., район Вл. В., Бизнес парк Варна, сграда * сумата от 1369,46 лв, за която е издадена фактурата от 30.09.2011г лв. за период от 18.09.2011г. до 27.09.2011г., начислена като корекция на сметки и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 1770,05 лв като неоснователен в тази му част.

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК ***** с адрес на управление гр. В., район Вл. В., Бизнес парк Варна, сграда * да заплати на А.Ш.Х. ЕГН ********** сумата от 564,79 лв за разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Ш.Х. ЕГН ********** да заплати на “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК ***** с адрес на управление гр. В., район Вл. В., Бизнес парк Варна, сграда * сумата от 93,24 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: