Р Е Ш Е Н И Е

Номер 509, 14.09.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, на 05.09.2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Г.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 528 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Х. ЦБА” ООД гр. С., против наказателно постановление № 25-2501886/08.06.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т., с което за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Моли се отмяна на НП.

В о.с.з. при редовност в призоваването, жалбоподателя не изпраща представител. Депозирана е писмена молба в която се излагат съображения относно отмяната на НП.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Т., при редовност в призоваването не изпраща представител. Депозира становище в което излага доводи за законосъобразността на НП и моли за потвърждаването му.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 25-2501886/11.05.2012г., съставен на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за това, че при проверка извършена на 23.04.2012г. е установено, че за периода от 26.01.2012г. до 22.04.2012г. жалбоподателят не е изпълнил задължителното предписание № ІV, т.5 по протокол за принудителни административни мерки № 023/24.01.2012г. на ДИТ Т. със срок на изпълнение 20.03.2012г., а именно не е изплатил в предприятието където полага труда уговореното възнаграждение за извършена трудова дейност за месец септември 2011г. на Д. Т. С.

Актосъставителят квалифицирал това нарушение по чл. 415, ал.1 КТ.

По така съставения акт не били депозирани възражения

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал.

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, Протокол, справки. В този смисъл са и показанията на актосъставителя.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

От правна страна:

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Вменените с Предписанието задължения на работодателя произтичат от нормата на чл. 128 КТ. Съгласно тази законова разпоредба, работодателят следва да изплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение. Самото бездействието да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение съобразно нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

По възражението, че неизплащането на възнаграждението, се дължи на тежкото финансово положение на жалбоподателя.

Факта относно липсата на средства, не освобождава работодателя от вмененото му задължение, да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа. Нормата на чл. 128 КТ е императивна, като отговорното лице е длъжно да изпълни задълженията си визирани в нея, а именно да изплаща уговореното трудово възнаграждение на извършената работа. В случая е наложена имуществена санкция на дружеството, съгласно чл.83 ЗАНН във вр. с чл.415 ал.1 КТ и за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът му от обективна страна.

По исканото приложение на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 10 май 2011 на ВАС по тълкувателно дело № 7/2010г. : “специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер”.

По приложението на чл. 415в КТ.

Тази норма се прилага “за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители”. На първо место няма как да се приеме, че от забавяне на възнаграждение за м. септември 2011, което неплащане отново се констатира на 11.05.2012г. не биха произлезли вредни последици от работника. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за това, че е отстранил процесното нарушение “веднага след установяването му”.

Ето защо, в настоящия случай нормата на чл. 415в КТ не намира приложение.

По размера на санкцията.

За процесното нарушение, за работодателя е предвидена имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Искрено недоумение буди обстоятелството, защо за пореден път ДИТ Т. налага санкция в абсолютния законов минимум – очевидно АНО не е взел предвид нито дългият срок на неизплащането на трудовото възнаграждение, нито влезлите сила 3 НП срещу жалбоподателя в т.ч. за аналогични нарушения, нито останалите 8 бр. все още не влезли в сила НП за идентични нарушения. Само за пълнота на изложението следва да се подчертае, че АНО следва да представя служебно справки за издадени НП срещу жалбоподателите, а не да чака същите да се изискват служебно от съда. Това е необходимо с оглед установяване обществената опасност на деянието и дееца. Фрапиращото грубо нарушение на чл. 12 и чл. 27 ЗАНН, допуснато от АНО – налагане на санкция в абсолютния законов минимум, не може да бъде санирано в настоящото производство, тъй като същото е образувано по жалба на нарушителя.

По изложените съображения обжалваното НП, следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501886/08.06.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т..

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: