РЕШЕНИЕ

№ 507 17.09.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На пети септември 2012 година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Г.М.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията АНД № 575 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на “****” ООД Разград, чрез управителя му Х. А. К. против наказателно постановление № 6232- F004206 от 31.05.2012г. на Директор на офис – Разград при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание 261, ал.1 ЗКПО му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Моли се за отмяна на НП.

В о.с.з. за жалбоподателя се явява управителят Х. К., който поддържа жалбата. Сочи, че не е следвало да подава процесната декларация, тъй като “*******” ООД Разград не е регистрирано по ЗДДС, а и не е знаел че е длъжен да подава такава декларация.

За ответната страна по жалбата ТД на НАП-Варна, се явява юрисконсулт който изразява становище, по съществото на спора, като моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

На 26.04.2012г. при извършена проверка в ТД на НАП Варна - офис Разград е установено, че жалбоподателя като данъчно задължено лице съгласно чл. 2, ал.1, т.1 ЗКПО не е изпълнило задължението си да подаде ГДД по ЗКПО на осн. чл. 92, ал.1 ЗКПО за 2010г. в законоустановения срок - до 31.03.2011г. в ТД на НАП Варна, офис Разград. Декларацията е подадена на 26.04.2012г.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 92, ал.2 ЗКПО.

Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми и наложил обжалваното наказание.

Горната фактическа обстановка е безспорна и се потвърждава както от приложената ГДД, така и от показанията на свидетеля – очевидец – по акта С. С.

От ПРАВНА СТРАНА.

АУАН и НП съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата инстанция. В наказателното постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен - описанието на нарушението е ясно, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и мястото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби, които са нарушени.

По делото по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че от обективна и субективна страна жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, което наказващият орган правилно е квалифицирал.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. С оглед разпоредбата на ал. 2 от същия текст годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят, е осъществил състава на административно нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание глоба на основание чл. 53 вр. чл. 27 и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното наказателно постановление, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство.

Административно наказващият орган е наложил минималното наказание по закон глоба в размер на 500 лв. на жалбоподателя и няма никаква възможност, а и основания това наказание глоба да бъде намалено.

По възражението, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС поради което не е следвало да подава процесната декларация, а и управителя на дружеството не е знаел за необходимостта на подаде декларация.

Само по себе си неподаването в срок на така декларация представлява нарушение, като е ирелевантно дали дружеството е регистрирано по ЗДДС. Това, че представляващият дружеството не е знаел за нормативното си задължение за подаване на такава декларация също е без значение. Дружеството следва стриктно да спазва сроковете за подаване на декларация, независимо от заблужденията, в които е изпаднал представляващия дружеството. Като не е изпълнило вмененото му по закон задължение досежно срокът, в който следва да бъде подадена конкретната декларация, дружеството следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това негово бездействие.

 Относно чл. 28 ЗАНН.

В случая обстоятелството дали са настъпили конкретни вреди от неизпълнението на задължението, установено в чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, е ирелевантно при преценката дали е налице маловажност на административното нарушение, защото самото то е формално. Съставът на административно нарушение по  чл. 261, ал. 1 от ЗКПО не включва настъпване на вредоносни последици от неспазване на задължението за подаване на годишна данъчна декларация в законоустановения срок. Достатъчно е да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на задълженото лице по ЗКПО. По същата причина без значение е и обстоятелството дори и дружеството да не е извършвало дейност - разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО не предвижда хипотези на освобождаване на задълженото лице от задължението му за подаване на годишна данъчна декларация. Такава хипотеза е предвидена единствено по отношение на задължението за подаване на годишен финансов отчет. Тя е установена в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО и касае данъчно задължени лица, за които са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в т.1 и т.2 на същата разпоредба. Нарушението не е маловажно, въпреки че е извършено за първи път. Видно от формулировката на  чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, в нея е установен именно състав на административно нарушение, допуснато за първи път от данъчно задълженото лице, а за повторно извършено нарушение по  чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е предвиден състав на административно нарушение в ал. 2 от същата разпоредба. Така и Решение от 23.03.2011 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 209/2011 г., 15-ти адм. с-в, докладчик съдията Станимира Друмева, Решение № 25 от 5.02.2010 г. на АдмС - Велико Търново по к. н. а. х. д. № 10011/2010 г., кас. с-в, докладчик председателят Марияна Лазарова.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6232 - F004206 от 31.05.2012г. на Директор на офис – Разград при Териториална дирекция на НАП гр.Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: