РЕШЕНИЕ

№547 27.09.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд №579 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “В. Т.” ООД гр. Р., против НП № *** от *** г., на директор на офис Р. при ТД на НАП – В., с което жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО във вр. с чл.355 ал.1 от КСО. Счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде отменено поради малозначителност на деянието.

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не изпаща представител.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – В. офис-Р., изразява становище за неоснователност на жалбата.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление на Директора на офис гр.Р. при ТД на НАП В., на жалбоподателя за нарушение на чл. 7 ал.3 КСО, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. *** от *** г., съставен на жалбоподателя, от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.В. офис гр. Р. Констатираните с акта обстоятелства, са отразени в НП по следния начин: «При извършена проверка *** г. в ТД на НАП гр.В. ИРМ Р., по прихващане или възстанвяване е установено, че в качеството си на работодател и осигурител, не е внесъл по сметка на компетентната ТД на НАП, която за лицето е ТД на НАП В. офис Р., осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/, които са за сметка на осигурителите и осигурените лица в законоустановения срок по чл.7 ал.3 от КСО, за месец октомври *** г. Възнагражденията за месец октомври *** г. са начислени на *** г. дължимите осигурителни вноски в размер на 110,88 лв. за месец октомври *** г. не са внесени в законоустановения срок, т.е до края на месеца следващ месеца през който е положен труда, т.е. до *** г.

В заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката И.Н. - актосъставител, която в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена проверка на *** г. по прихващане или възстановяване, установила, че жалбоподателя не е внесъл дължимите осигурителни вноски за месец октомври *** г. Установила, че възнагражденията били изплатени на *** г., а са били начислени на *** г. Съставила процесния АУАН, за невнасяне в срок на дължимите осигурителни вноски за месец октомври *** г., съгласно подадената от лицето декларация обр. № 6.

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени доказателства приложени към административнонаказателната преписка, показанията на свидетелката Н., които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите доказателства.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.

Съгласно нормата на чл.7 от КСО, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащане на трудовото възнаграждение или на част от него – чл. 7 ал. 1 от КСО, а съгласно чл. 7 ал. 3 от КСО, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени осигурителят е длъжен да внесе осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца през който е положен трудът. От обстоятелствата в акта и НП става ясно, че тези възнаграждения са били начислени на *** г., като е следвало да се внесат дължимите осигурителни вноски, до края на месеца, който ги следва, т.е. на до края на месец ноември *** г. Осигурителят в случая е жалбоподателят, който е задължен, да внасяне осигурителните вноски на наетите физически лица, в какъвто смисъл е и дефиницията на чл.5 ал.1 КСО. В този смисъл именно наказаното лице е субект на това задължение. Нарушението е било правилно квалифицирано по чл. 355 ал. 1 от КСО, като е наложено минималното предвидено наказание – в случая имуществена санкция в размер на 500 лв., поради което не може да бъде изменяно. Неоснователни са доводите изложени в жалбата за неприложението на чл. 28 от ЗАНН от страна на наказаващия орган, тъй като нарушението не е с ниска степен на обществен опасност, предвид засегнатите права на работниците в предприятието, чиито осигурителни вноски не са били внесени, а това е станало, от контролния орган, чрез извършено прихващане с ДДС за възстановяване.

Поради изложените съображения, наказателното постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*** от ***г. на директора на офис Р. при Териториална дирекция на НАП гр.В., с което на “В. Т.” ООД гр. Р. за нарушение на чл. 7 ал. 3 КСО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 500 лв., на основание чл. 355 ал. 1 от КСО.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: