Р Е Ш Е Н И Е

Номер 515, 13.09.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На 05.09, 2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 583 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Джъмп Фрут” АД, против наказателно постановление № 25-2501895/25.06.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Търговище, с което за нарушение на чл.1, ал.2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл.415в, ал.1 КТ. Сочи се, че въпросното правоотношение не е трудово, а гражданско правно, поради което е и сключен граждански договор, каквато била практиката в дружеството от години. Моли се за изменение на НП и намаляване на имуществената санкция до абсолютния законов минимум от 100 лв.

В о.с.з при редовност в призоваването жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Разград, депозира становище чрез свой юрисконсулт в което сочи, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Излага подробни мотиви.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 25-2501895/23.05.2012г, съставен на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за това, че при проверка извършена на 14.05.2012г. в обект масив с ягодови насаждения, находящ се в землището на гр. Лозница, експлоатиран от “Джъмп фрут” АД - Лознца е установено, че в деня на проверката, на контролирания обект предоставя работната си сила Ф. С. И. която осъществява трудова дейност, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови в сключен между страните писмен трудов договор представен е сключен между работничката и “Джъмп фрут” АД граждански договор от 13.05.2012г. Нарушението е отстранено на 21.05.2012г., когато между страните е сключен трудов договор.

Актосъставителя квалифицирал това нарушение по чл. 1, ал.2 КТ.

Акта бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя. Последният подал писмени възражения. В тях посочил, че въпросното лице, заедно с още 14 е работило при него за периода от 13.05.2012г. до 18.05.2012г. за което е и получило възнаграждение. Посочил че в последствие е сключил със същото трудов договор и моли нарушението да се счита за маловажно по чл. 415в КТ.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, Декларация от работещото лице, Граждански договор. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

Няма спор по делото, че към момента на проверката между жалбоподателя и въпросното лице работещо при него е бил сключен граждански договор. Спорът по делото е дали отношенията възникнали относно процесния договор са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор.

От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на НП.

Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето И. е престирала на жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представеният граждански договор. Напротив, анализът на събраните доказателства, води съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови - с тях е уговорена престацията на работна сила, (а не обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е и определено работно време и място поради което са налице ония белези, които характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни.

Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето И. не са уредени в трудов договор, а в граждански договор.

При съставянето на акта и издаването на НП са спазени процедурните правила визирани в ЗАНН–същите са издадени от компетентни органи и по предвидения от закона ред.

По размера на санкцията.

Законодателят е предвидил процесното наказание в размер от 100 до 300 лв. По делото се събраха доказателства, за това че и други лица са престирали своя труд в полза на жалбоподателя – още 14 души, без отношенията им да бъдат уредени като трудови. Самият жалбоподател сочи, че “такава е практиката на дружеството от години”. Видно от справката от ДИТ Търговище, е че срещу жалбоподателя са издадени общо 15 НП за идентични нарушения за други работници. Ето защо, съдът намира, че личността на жалбоподателя и деянието се отличава с по-висока обществена опасност от обикновените случаи. Следва да се изтъкне и че видно от възраженията срещу акта и приложените към него документи за заплатени възнаграждения е, че дори и след проверката от 14.05.2012г., лицата работещи по граждански договори са продължили тази си работа до 18.05.2012г. Едва на 21.05.2012г. /7 дни след проверката/ са сключени трудови договори със същите. Ето защо, не може да се приеме, че жалбоподателят е отстранил процесното нарушение “веднага след установяването му”. Така приемайки, че е налице хипотезата на привилегирования състав на чл. 415в КТ, а не на основния на чл. 414, ал.1 КТ, АНО е допуснал фрапиращо грубо нарушение на материалния закон. Това нарушение обаче е неотстранимо с оглед обстоятелството, че настоящото производство е образувано само по жалба на нарушителя. Факта обаче, че по същество нарушението не е маловажен случай, а осъществява на практика основен състав на нарушението, следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо, РРС счита, че не са налице основания за намаляване размера на имуществената санкция.

По изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501895/25.06.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Търговище.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: