Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 14.09.2012г.
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 626 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно поради което следва да
бъде отменено. Излагат се подробни мотиви, като сочи че процесното нарушение не
е извършено. Акцентира се, че неправилно са отнети и контролните точки, поради
което се моли за отмяна както на наложеното наказание Глоба, така и на
отнемането на контролните точки.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Административно наказващия орган, при редовност в призоваването не
изпраща представител. В придружителното писмо към преписката, е изложил
становище че НП следва да бъде потвърдено.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
15.06.2012г., съставен на жалбоподателя, за това, че на 15.06.2012г.
около 23.30 часа в гр. Разград, по бул. Априлско въстание управлява в
посока ул. Странджа лек автомобил Шевролет Авео, с рег. № ****,
на кръстовището при наличие на работеща светофарна уредба преминава по бул.
Априлско въстание при червен сигнал на уредбата.
Гореописаното
деяние било квалифицирани от актосъставителя по чл. 6, т.1 ЗДвП.
Нарушителят
не вписал възражения в акта. Отказал да подпише акта, както и да подпише
разписката за вречен препис. Отказа му бил удостоверен с подписа на свидетеля Д. С. Х.,
на осн. чл. 43, ал.2 ЗАНН.
Срещу
АУАН нарушителят депозирал в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, писмени възражения, в
които оспорил констатациите в акта.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в
горепосочения АУАН правни норми.
По доказателствата:
В
подкрепа на издаденото НП са представени заверени преписи АУАН, рапорт от П. С.,
докладни записки от П.Б. и М.М., ежедневна ведомост за наличния състав от ППД
за 15.06.2012г. Свидетелите очевидци на нарушението – П.Д. и М.Д. в своите
показания са категорични, че автомобила управляван от жалбоподателя е преминал
на червена светлина на светофарната уредба на процесното кръстовище, като това
е станало на 14 секунда от отброяването, като отброяване започва от 24 секунди
– т.е. не е възможно жалбоподателя да е навлязъл в кръстовището на зелена
светлина. Показанията на тези свидетели са пълни логични и последователни,
поради което съдът ги кредитира с доверие, за разлика от обясненията на
нарушителя, в който сочи че е преминал на зелена светлина. Обстоятелството, че
горепосочените свидетели не помнят месеца и датата на нарушението е напълно
нормално, с оглед изминалия период от време. Обясненията на нарушителя, според
настоящия състав представляват единствено средство за защита, тъй като са
изолирани от доказателствения материал. Така например твърденията му, че когато
бил спрян, полицейския служител П.Д. не е бил с М.Д., а с друг полицай,
противоречат не само на показанията на тези свидетели, но и на Ежедневната
ведомост за наличния състав от ППД за 15.06.2012г.
Видно
от показанията на горепосочените свидетели - очевидци, а и на извиканите от последните други полицейски служители – П.Б.
/актосъставител/, М.Д. и И. С., е
че процесния АУАН е изготвен по правилата на ЗАНН – съставен е в присъствието
на жалбоподателя, след което му е предявен, прочетен му е с оглед възражението
на жалбоподателя, че не може да го прочете, тъй като не носи очилата, които са
2 диоптъра за далекогледство /въпреки че
свидетеля П.Д. предложил на жалбоподателя своите очила които са 1.75 диоптъра
за далекогледство/, на жалбоподателя било разяснено правото да впише
възражения в акта, както и да представи писмени такива в 3 дневен срок /от последната възможност жалбоподателят се е
възползвал/, а отказа на жалбоподателя да подпише акта и разписката за
връчен препис от същия надлежно е удостоверен с подпис на свидетел, на осн. чл.
43, ал.2 ЗАНН.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които е извършено.
Посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на
визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането
на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При
определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от
рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите,
предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е
консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна
страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение
на законодателството, съгласно ЗДвП.
По размера на наказанието.
Към
момента на извършване на нарушението и издаване на НП е действала санкционната нормата
на чл. 183, ал.4, т.3 ЗДвП, предвиждаща наказание глоба от 50 лв. за
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. С изм. с ДВ бр. 60 от
По искането на жалбоподателя за отмяна
на отнемането на 8 – те контролни точки.
Съгласно чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № Iз-1959
от 27.12.2007 г., отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на
наказания за нарушения, посочени в Наредбата, в НП се отбелязва броят на
отнетите контролни точки. Следователно отнемането на съответния брой точки
настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), т.е. ex lege, при
което в тази му част НП не подлежи на
съдебен контрол. Първо - защото отнемането на контролните точки е
негативна правна последица от влизане в сила на НП, с което водачът е признат
за виновен в извършване на административно нарушение по ЗДвП; и второ - защото,
с оглед направеното оспорване на самото НП, би се стигнало до разрешаване на
спор, който още не е възникнал. В този смисъл е и константната практика на ВАС
- Виж: Решение №10163 от 08.10.2008 г.
на ВАС по адм. д. № 8978 / 2008.г, докладчик съдията Ваня Анчева, Решение
№ 8954 от 1.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11372/2006 г., 5-членен с-в; Определение
№ 8849 от 7.10.2003 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2003 г., Решение № 4901 от
9.05.2006 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2005 г., Решение № 10046 от 23.10.2007
г. на ВАС по адм. д. № 6366/2007 г., Решение № 986/28.01.2008 г. на ВАС по
адм.д. № 10098/2007 г., Определение № 2624 от
22.03.2004 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2004 г., V о., докладчик съдията
Захаринка Тодорова и др.
Само
за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че е неоснователно
становището, че контролни точки могат да се отнемат само ако е създадена
опасност за движението. Разпоредбата на чл. чл. 4, ал.1, т.21 от НАРЕДБА № Iз-1959
от 27.12.2007 г., не предвижда такава предпоставка, а единствено : “за преминаване при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването”.
Водим
от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 316/12 от 09.07.2012г. на началник РУП Разград, в ЧАСТТА му, с която на И.С.К.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50 лева, на
осн. чл. 183, ал.4, т.3 ЗДвП /отм./.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.С.К., ЕГН **********,***, против
наказателно постановление № 316/12 от 09.07.2012г. на началник РУП Разград, в ЧАСТТА му, с която на
жалбоподателя са отнети 8 контролни точки на основание чл. 4, ал.1, т. 21 от НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част, поради НЕДОПУСТИМОСТ на жалбата и
ВРЪЩА жалбата на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: