Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 566, 29.09.2012 година, Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд, на 26.09.2012година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 647 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ “Т. Б.-К. к.” гр. Р., против наказателно постановление № 25-2501984/23.07.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Т., с което за извършено нарушение на чл. 152 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. Жалбоподателят сочи, че за процесното нарушение работодателят няма вина, а вината е на служителя С. С. на която със заповеди е разпоредил да въведе сумирано работно време. Изтъква че нарушението е маловажен случай, по см. на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на НП.
В о.с.з. при редовност в призоваването, жалбоподателя не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Т., представлявана от свой юрисконсулт, моли за потвърждаване на НП.
РРП при редовност в
призоваването не изпраща представител и не депозира становище.
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, РРС намира за установено следното.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП
е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №
25-2501923/11.05.2012г., съставен на жалбоподателя, в качеството му на
работодател, за това, че при проверка на
документацията, свързана с осъществяване на трудовите правоотношения с наетите
от ЕТ „Т. Б. - К. к.” – гр.Р. лица, осъществяващи
трудова дейност в стопанисваната от търговеца складова база „Свежест” в гр.Р., ул.”Р.” №*, извършена през
периода от 06.06.2012 г. до 26.06.2012 г. по работни места и в офиса на Д „ИТ” Т.,
отдел Р., въз основа на представени месечни графици за работа и
отчетни форми за явяването/неявяването на работа на работещите в контролирания
обект, е установено, че на В. С. Т. с ЕГН **********, нает на длъжност
„работник товаро-разтоварна дейност” в контролираното предприятие, през
периодите от 13.01.2012 г. до 14.01.2012 г.; от 16.01.2012 г. до 17.01.2012 г.;
от 27.01.2012 г. до 28.01.2012 г. и от 30.01.2012 г. до 31.01.2012 г., не е
осигурена междудневна почивка в размер не по-малко от дванадесет часа. През
посочените периоди В. Т. е полагала труд в проверяваното предприятие, както
следва:
- на 13.01.2012 г. – ІІ-ра смяна с работно време от 13.00
до 22.00 часа и на 14.01.2012 г. – редовна смяна с работно време от 08.00 до
17.00 часа;
-на 16.01.2012 г. – ІІ-ра смяна с работно време от 13.00
часа до 22.00 часа и на 17.01.2012 г. – І-ва смяна с работно време от 07.00
часа до 16.00 часа.
- на 27.01.2012 г. – ІІ-ра смяна с работно време от 13.00
до 22.00 часа и на 28.01.2012 г. – редовна смяна с работно време от 08.00 до
17.00 часа;
-на 30.01.2012 г. – ІІ-ра смяна с работно време от 13.00
часа до 22.00 часа и на 31.01.2012 г. – І-ва смяна с работно време от 07.00
часа до 16.00 часа.
Съгласно Заповед № 1/03.01.2012 г., издадена от
работодателя, считано от 03.01.2012 г. в обекта на контрол е установено
сумирано изчисляване на работното време.
Актосъставителят
квалифицирал това нарушение по чл. 152 от Кодекса на труда.
По така
съставения акт са депозирани възражения писмени възражения в които
жалбоподателят сочи, че за процесното нарушение
работодателят няма вина, а вината е на служителя С. С. на която със
заповеди е разпоредил да въведе сумирано работно време. При условие на
евентуалност, сочи че нарушението е маловажен случай.
Въз основа на
съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени
посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка е безспорна, а и се установява по несъмнен начин от
събрания доказателствен материал.
В подкрепа на издаденото НП са представени
АУАН, от график за работа за м.януари
В този смисъл
са и показанията на актосъставителя и свидетеля - очевидец по акта.
Съгласно чл.
416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. Редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”
По делото не
се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.
От правна
страна:
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в
предвидената от закона форма и при съставянето им, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Вменените с
Предписанието задължения на работодателя произтичат от нормата на чл. 152 КТ. Съгласно тази законова разпоредба,
Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа.
При преценка
на събраните доказателства се налага еднозначният извод, че с поведението си
нарушителят е извършил вмененото нарушение, тъй като на посочените дати не е
осигурил на работника възможност да ползва непрекъсната междудневна почивка,
която не може да бъде по-малко от 12 часа съгласно императивното задължение,
вменено му с чл.152 от КТ.
По възражението, че работодателят няма вина
за това нарушение, а вина има неговият служител С. С., на която на осн. чл.
142, ал.2 КТ е разпоредил да въведе сумирано изчисление на работното време.
След като е ангажирана
отговорността на търговеца, то въпроса за субективната страна на нарушението не
следва да се обсъжда. Касае се за обективна и безвиновна отговорност,
предвидена в разпоредбата на съответния закон при която е от значение
обективния факт на нарушаване на съответните нормативноустановени изисквания. Същата
е израз на засилена превенция по отношение на тези нарушения. По този въпрос е
налице константна съдебна практика : Решение от 30.03.2009 г. на АдмС - Шумен
по к. а. н. д. № 32/2009 г., Решение от 22.07.2010г. на АдмС - Русе по к. а. н.
д. № 207/2010 г., Решение от 17.02.2010 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д.
№ 2078/2009 г., 19-ти кас. с-в. Както вече се посочи, отговорността по чл. 83
от ЗАНН е обективна, т. е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само
да бъде констатирано от контролните органи извършването на административното
нарушение, за да бъде реализирана административно-наказателната отговорност на
съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена
санкция. При процесното нарушение изобщо не се изследва въпросът за вината, тъй
като санкцията се налага при доказано нарушение. По този въпрос също е налице
константна съдебна практика : Решение № 1034 от 7.11.2008 г. на АдмС -
Благоевград по к. н. а. х. д. № 1049/2008г., Решение № 36 от 29.01.2009 г. на
АдмС - Видин по а. н. д. № 1/2009 г., 1-ви адм. нак. с-в, Решение № 96 от
17.04.2009г. на АдмС - Видин по а. н. д. № 58/2009 г., 1-ви адм. нак. с-в,
Решение от 4.02.2009 г. на АдмС - Плевен по к. а. д. № 1111/2008 г., 2-ри кас.
с-в Решение от 18.05.2009 г. на АдмС - Ловеч по к. а. д. № 50/2009 г. Решение
от 12.01.2009 г. на АдмС - София по к. н. а. x. д. № 6628/2008 г., 6-ти кас.
с-в.
Разбира се ангажирането на отговорността
на работодателя, в никакъв случай не лишава контролните органи от правомощието
ив да ангажират И отговорността на виновното длъжностно лице, тъй като
законодателят в чл. 414, ал.1 КТ е предвидил, че за същото нарушение виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000
лв.
По исканото приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 10 май 2011 на
ВАС по тълкувателно дело № 7/2010г. : “специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно”
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. „Маловажните” нарушения, установени по
КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не
е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно
наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер”.
По приложението на чл. 415в КТ.
По
размера на санкцията.
За процесното
нарушение, за работодателя е предвидена имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Процесната
санкция е само със 100 лв. над абсолютния законов минимум, независимо от това
че работодателят не е осигурил непрекъсната не една, а няколко междудневни
почивка от 12 часа.
Видно от справка
за влезли в сила НП относно жалбоподателя / л.27/, е че срещу жалбоподателя има
влезли в сила НП за други нарушения по КТ, което сочи, че процесното нарушение
не е изолиран случай в дейността на жалбоподателя. Само
за пълнота на изложението следва да се подчертае, че АНО, който носи
доказателствената тежест, следва да представя служебно справки за издадени НП
срещу жалбоподателите, а не да чака същите да се изискват служебно от съда.
Това е необходимо с оглед установяване обществената опасност на деянието и
дееца. Следва да се има предвид и че по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят не е осигурил непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа и за редица други работници. Самият актосъставител в
своите показания сочи, че от всички работници на които жалбоподателят не е
осигурил непрекъсната междудневна почивка от 12 часа, АУАН е бил съставен само
относно работника В. Т.. Последното е истинска мистификация за настоящия
съдебен състав. Недоумение буди защо при други фирми /като например “Д. Ф.” АД/, при констатирани нарушения на КТ
относно множество работници, се съставя АУАН и респективно с НП се санкционира
работодателят за всеки един от работниците, което разбира се е правилно и
законосъобразно, а в настоящия случай независимо, че служителите на ДИТ Т. са
установили нарушения по чл. 152 КТ и за други работници, са съставили АУАН и
респективно е санкциониран работодателя само за един от тези работници. Директора на ДИТ Т., би следвало да
извърши преценка на какво се дължи този двоен стандарт проявяван от
инспекторите и дали не представлява дисциплинарно нарушение несъставянето на
АУАН за останалите работници, за които също е установено нарушение по чл. 152
КТ.
По изложените
съображения обжалваното НП, следва да бъде потвърдено.
Воден от
гореизложеното, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501923/11.05.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т..
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: