Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 26.09.2012г.
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 652 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно поради което следва да
бъде отменено. Излагат се подробни мотиви.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитника си
адвокат Д. В. Ц.
от АК Р., поддържат жалбата и
излагат допълнителни съображения.
Административно наказващия орган, при редовност в призоваването не
изпраща представител. В придружителното писмо към преписката, е изложил
становище, че НП следва да бъде потвърдено.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
***г., съставен на жалбоподателя, за това, че на ***г. около *** часа в гр. Р., на
кръстовище на бул. Б. с ул. К. и М.,
пред “Д-Банк” с товарен автомобил “И. Д.” с
рег. № ***,
собственост на община Р. извършва
следните нарушения:
1.
престоява на по малко от
2.
престоява до паркирано ППС / втори ред/
Гореописаните
нарушения били квалифицирани от актосъставителя по чл. 98, ал.1, т.6 и т.2 ЗДвП.
Нарушителят
не вписал възражения в акта. Отказал да подпише акта, както и да подпише
разписката за връчен препис. Отказа му бил удостоверен с подписа на свидетеля И. К. И., на осн. чл. 43, ал.2
ЗАНН.
Срещу
АУАН нарушителят депозирал впоследствие писмено възражение. Посочил, че към
момента на нарушението е спрял на въпросното место, тъй като е извършвал товаро-разтоварни дейности. Относно въпросния автомобил,
притежава пропуск № *** издаден от община Р., който му давал право да се движи и спира по всички
улици в гр. Р.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното
НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са
нарушени посочените в горепосочения АУАН правни норми.
По доказателствата:
В
подкрепа на издаденото НП са представени заверени преписи АУАН, справка от
актосъставителя в която описва случилото се. Актосъставителя и свидетелят
очевидец разпитани в о.с.з. дават показания изцяло потвърждаващи горе
възприетата фактическа обстановка.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които е извършено.
Всяко едно посоченото като
извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява
фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и
е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност
съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание
наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение,
като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че всяко едно констатирано в АУАН нарушение
е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна
страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение
на законодателството, съгласно ЗДвП.
По възражението в жалбата, че
актосъставителя не е длъжностно лице по см. на чл. 165, във вр.
с чл. 170 и чл. 189, ал.1 ЗДвП.
Видно
от заповед № *** г. на Директор ОДМВР Р., е че актосъставителят е определен да съставя актове и
фишове за установяване на нарушения по ЗДвП. Ето защо възражението е
неоснователно.
По възражението, че деянието е
несъставомерно, тъй като в момента на проверката е бил спрял за извършване на
товарно разтоварителни дейности.
Възражението
е неоснователно, тъй като нормите на ЗДвП не предвиждат възможност товарно
разтоварителни дейности да се извършват в нарушение на правилата по ЗДвП.
По възражението, че издадения пропуск №
*** въз основа на Наредба № 12 на ОбС Р., освобождава
нарушителя води до отпадане на отговорността на нарушителя.
Горецитираната
Наредба не предвижда издаване на пропуски, позволяващи на притежателите им да
извършват действия в разрез с изискванията на ЗДвП, поради което това
възражение също е неоснователно.
По възражението, че не било измерено с
техническо средство, че процесния автомобил престоява на по-малко от
За
разлика от например установяването на наличието на алкохол в кръвта, няма
нормативно изискване за начина на измерване на разстоянието. Както
актосъставителят, така и свидетеля очевидец, са категорични, че управлявания
автомобил от жалбоподателя, е бил на по-малко от
За приложението на чл. 28 ЗАНН.
Действително,
видно от отразените в придружителното писмо
към преписката /л.2/, процесните нарушение са единствените по ЗДвП
извършени от жалбоподателя. Процесните две нарушения обаче, засягат защитата на
твърде важни обществени отношения – живота, здравето и имуществото на
гражданите. Следва да се има предвид, че управлението на МПС е източник на
повишена опасност. Ноторно известно, е че заради нарушения на правилата по
ЗДвП, всяка година стотици хора умират. Така дори и най-малкото засягане на тези отношения
има голяма обществена опасност. Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 28
ЗАНН. Действително, АНО не е изложил съображения относно дали деянието е
маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не са налице основания за
прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки
дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. В този
смисъл е налице константна съдебна
практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
Водим
от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл.
1 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** от ***г. на
началник РУП Р.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: