Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  565                28.09.2012 година                         Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                              наказателен  състав

На   26.09                                                         Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: Атанас Христов

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 668 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.Д.Г., против наказателно постановление № 37-0000219/12.07.2012г. на Началник на областен отдел “КД-ДАИ”, гр. Разград, с което за извършено нарушение на чл. 18, т.1 от наредба  № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, му е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 93, ал.2 ЗАвП. С жалбата се моли за отмяна на НП. Жалбоподателят сочи, че тъй като управлява различни автомобили във “****” ЕООД  Р., където работи като шофьор, в момента на проверката не е могъл да представи трудовия си договор на проверяващите, тъй като го е бил забравил в другия автомобил, който е управлявал предишния ден. Незабавно след проверката, на ДАИ Разград бил изпратен трудовия му договор.

Жалбоподателят, при редовност в призоваването се явява заедно със защитника си адв. М. ***. поддържат изцяло жалбата и излагат подробни съображения. Акцентира се че деянието представлява маловажен случай.

Административно наказващия орган, при редовност в призоваването не изпраща представител. В придружителното писмо към преписката излага становището си за потвърждаване на НП.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 08.06.2012г., съставен от служител към ОО “КД-ДАИ” гр. Разград на жалбоподателя, за това, че на 08.06.2012г. около 08.40ч  в обл. Разград, на центъра на с. Ч., след извършена проверка на т.а. *****, с рег. №  ****** извършващ превоз на товари за собствена сметка, с поставена табела на предното обзорно стъкло с надпис “Превоз за собствена сметка”, с маршрут на движение  Русе – Търговище, се установило че  : Водачът И.Г.  не представя  при поискване трудов договор, с който е назначен или заверено извлечение от него.

Актосъставителят квалифицирал горното деяние по чл. чл. 18, т.1 от наредба  № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Нарушителят подписал този акт без да прави каквито и да е възражения. Същият ден по факса в ООКД ДАИ Разград, бил получен трудовия договор на нарушителя /л.10/.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в горепосочения АУАН правни норми.

По доказателствата.

Горната фактическа обстановка е безспорна и се  установява от показанията актосъставителя, свидетеля по акта, обясненията на нарушителя и трудовия договор.

Отправна страна.

От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.

В обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на извършването и установените обстоятелства, при които е извършено.

Посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

От обективна и субективна страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на законодателството, съгласно ЗАвП.

По възражението, че процесния документ е бил представен в последствие.

 При гореописаната фактическа обстановка се налага изводът, че в случая от правилно АНО е санкционирал жалбоподателя, на осн. чл.93, ал.2 ЗАвП. Съгласно тази разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Следователно, за да се ангажира отговорността по този текст е необходимо и достатъчно при проверката лицето, извършващо обществен превоз да не носи и да не представи някой от документи, които се изискват по нашето вътрешно законодателство или по европейски регламенти. Без значение за съставомерността на деянието е дали то притежава или не тези  документи. По правило извършването на обществен превоз е особено значима обществена дейност, която е правно регламентирана. За да се осъществява безопасно тази дейност законодателят е въздигнал редица изисквания към водачите и те са длъжни преди да започнат да осъществяват дейността си да се убедят, че са налице всички законови изисквания, включително, че разполагат с всички необходими документи, удостоверяващи извършването на правомерен обществен превоз на товари. Жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и законосъобразно е наказан за това. / Така и Решение № 18 от 07.02.2012 год. на Разградският административен съд по КАНД № 269/2011 г./

Действително, АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.  В този смисъл  е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.2010 г. на Административен съд – Сливен по КАНД 227/10г.

Водим от горното, съдът,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37-0000219/12.07.2012г.  на Началник на ОО “КД – ДАИ” -  Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Разград в 14 дневен срок връчване на съобщението до страните.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: