МОТИВИ към Присъда № 499/04.09.2012г.

по НОХД №252/2012г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А.А.К. ЕГН **********, за това, че на *** г. в с. Е., община Ц. К., обл. Р., в условията на опасен рецидив е извършил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Р.А.А. от с.с., като я е принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удари по лицето и тялото и заплашване, изразяващо се в отправяне на заплахи за убийство, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия К. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 8 години, при първоначален „строг режим” на изтърпяване на наказанието.

Защитата на подсъдимия – адв. М. Й., пледира за оправдаване на подсъдимия, счита, че обвинението е недоказано, алтернативно за налагане на минимално наказание „ лишаване от свобода” в размер на 3 години.

Подсъдимия А.А.К., не се признава за виновен, отрича да е извършил вмененото му във вина деяние, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.А.К. е роден на *** *** К., живущ в с.с., български гражданин с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Приема за установена по делото следната фактическата обстановка: На ***г. около обяд подс. К. отишъл в свой приятел от с. Е. – св. П. П., в двора на когото рязали дърва, след което пили алкохол – ракия. След като си тръгнал от дома на св. П., подс. К., решил да посети дома на св. А. ***. Той я заварил в дома й с мъжа й Х. А.. Повлиян от изпития у св. П. алкохол, подс. К. решил да осъществи полов акт със св. А.. В изпълнение на намисленото, първончално, за да оправдае посещението си в дома им, той попитал А., дали искат да им продаде легло. Когато същите отказали, подс. К. ударил с ръка Х. А., който поради психичното си заболяване избягал от стаята. След излизането му, подс. К. се нахвърлил върху св. А., като явно й демонстрирал намерението си да осъществи с нея полов акт. Казал й да си отвори вързанките, за да направи „другата работа„. Блъснал я на пода на стаята, затиснал я с тялото си, като с едната ръка я държал за устата да не вика, а с другата се опитвал да развърже вървите на шалварите й. Св. А. обаче оказала съпротива, което мотивирало подс. К. да й нанесе няколко удара по лицето, както и да я заплаши с нож, опрян в гърлото й с думите „ще те направя курбан”. Подс. К. успял само да провре ръка в гащите на св. А. и да я опипа по половия орган. През това време следствие нанесените й удари, от устата и носа на св. А. обилно потекла кръв, а самата тя изпаднала в шок и в състояние близко до загуба на съзнание. Като усетил, че св. А., безжизнена се отпуснала в ръцете му, подс. К. се уплашил, че й е причинил нещо лошо, оставил я и се прибрал в дома си.

След като се върнал в стаята, след заминаването на подс. К., Х. А., почистил стаята от кръвта на св. А.. На другия ден *** г., Х. А. подал оплакване в Полицията. Св. Д. и св. М. – полицейски служители посетили дома на подс. К., където той предал ножа, с който предния ден заплашил св. А..

Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на възникналия на *** г. инцидент, пострадалата Р.А. е получила косо разположено повърхностно охлузване на кожата с оток на меките тъкани в областта на клепачите лявото око, като очната цепка е леко притворена. Двете увреждания са в резултат на нанесен успоредно на лицето един удар или тангенциалното действие на твърд тъп предмет в лявата половина на лицето. Други видими белези от насилие по лицето, тялото и половия орган не са установени. При прегледа на подс. К., вещото лице не е установило видими белези от насилие по лицето, крайниците и тялото.

От заключението на вещото лице по назначените по делото съдебнопсихиатрични експертизи се установява:

По отношение на св. А.: същата страда от лека умствена изостаналост, може да дава достоверни показания за фактите и обстоятелствата от значение за делото. Няма капацитет да измисля и фантазира в такава последователност. Капацитета и мисленето при нея е образно, т.е. запаметява визуално събитията и може да ги пресъздава обективно, но не може да измисли такава ситуация като конкретната в такава последователност.

По отношение на Х. А.: същият страда от умерена степен на умствена изостаналост, което го прави негоден обективно да дава показания за факти и обстоятелства от значение за делото.

По отношение на подс. К.: същият се води на диспансерен учет в ОПП, поради зависимост от алкохол. Алкохолната зависимост е довела до изразена, личностова промяна с асоциален тип поведение. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиянение – средно тежка степен. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Алкохолът е действал като улесняващ фактор при извършване на деянието, тъй като освобождава задръжките и отклучва при него агресивно поведение. Може да дава достоверни показания относно фактите и обстоятелствата от значение за делото, склонен е да изопачава истината. Може да участва във всички фази на процеса.

Подсъдимият А. К. е осъждан многократно за извършени от него тежки умишлени престъпления, като е изтърпявал и наказание „лишаване от свобода” повече от една година.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа частично на обясненията на подс. К., досежно присъствието му в дома на А. на процесната дата, както и обстоятелството, че е употребил алкохол непосредствено преди това и относно факта на доброволното предаване на ножа. От показанията на св. А., св. Д., св. М., св. П. П., лично и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК, св. А. К.. Останалите разпитани по делото свидетели не съобщават факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване. От заключението на вещото лице по назначените СМЕ и заключението на вещото лице по назначените СПЕ. Тези доказателства, съдът намира за достатъчни да установят по несъмнен и безспорен начин извършеното деяние от подсъдимия. В тази светлина съдът тълкува и приобщените по реда на чл.283 НПК доказателства, находящи се в ДП № *** г. по описа на РУП на МВР – Р.: Протокол за оглед на местопроизшествие, Декларация, Справка за съдимост, характеристична справка на подсъдимия.

Анализът на всички събрани по реда на НПК доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, дава основание на съда да стигне до извода, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин.

Показанията на св. А., предвид заключението на вещото лице по назначената СПЕ, съдът възприема за правдиви, защото пострадалата няма капацитет да фантазира и измисля, а от друга страна подсъдимият е склонен да изопачава истината. Същите ценени в съвкупност с показанията на св. А. К., пред когото св. А. по същество е пресъздала същата фактическа обстановка, каквато и на разпита си пред съдия. Показанията на св. Д. и св. М., които косвено дават основание на съда да приеме, че подс. К. е бил в алкохолно опиянение по време на извършване на деянието, както и на следващият ден.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А.А.К. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

От обективна страна - на *** г. в с. Е., община Ц. К., обл. Р., в условията на опасен рецидив е извършил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Р.А.А. от с.с., като я е принудил към това със сила, изразяваща се в събаряне на земята, затискане и нанасяне на удари по лицето и тялото и заплашване, изразяващо се в опиране на нож до гърлото и отправяне на заплахи за убийство, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини.

От субективна страна – подс. К. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона, защотозасяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност, съзнавал е несъгласието на св. А., лице от женски пол, като за да сломи съпротивата й е използвал сила и заплаха, за да осъществи с нея съвкупление, като деянието му останало недовършено във стадия на опита, по независещи от волята му причини – безпомощното състояние на А..

Предишните осъждания обуславят квалификацията на деянието – „опасен рецидив”.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието за удовлетворяване на половия си нагон и да демонстрира пред пострадалата и обществото превъзходство на силата си и чувството си за безнаказаност.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Съдът не намира основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице основанията за това. В този смисъл, обекта на престъпното посегателство, начина на извършване на деянието, поведението на подс. К. в двете фази на наказателното производство, предишните осъждания, по които наказанията са изтърпяни ефективно, което не е мотивирало подсъдимият да се съобразява с повелителните норми на закона, говорят за липса на разкаяние у него и стремеж към неглижиране на деянието и настъпилите последици, което от своя страна сочи на личност с една по-висока степен на обществена опасност.

Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени в Закона при спазване разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства съдът определи наказание „Лишаване от свобода” в размер на шест години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание времето през което по отношение на подсъдимия А. А. К. е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от *** г.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подс. К. да заплати по сметка на държавния бюджет сумата 365,00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 190.00лева, за направени разноски в съдебното производство.

По веществените доказателства:

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото 1 бр. нож с черно-бяла пластмасова дръжка, който след влизане в сила на присъдата да бъде унищожен по надлежния ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: