Мотиви към Присъда №533/14.09.2012г., постановена по НОХД №390/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р.П.А. ***, за това, че на 08.04.2006 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Л. К. М. от гр. Русе, чрез използване на техническо средство- гаечен ключ, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 7 бр. стоманени профили “П-образни” всеки с дължина от три метра на стойност 70-00 лева и стоманена рамка /винкел/ на стойност 12.00 лева, всичко на обща стойност 82.00 лева от владението на “Биовет” АД клон Разград, без съгласието на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независими от обвиняемия причини – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.4 пр.2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, в минималния размер лишаване от свобода предвиден в закона.

Защитника на подсъдимия пледира за оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на обвинението, алтернативно за налагане на минимално наказание като се солидаризира със становището на прокурора относно размера на същото.

Подсъдимия не признава вината си, като дава обяснения в с.з., в които отрича да е извършил деянието за което е обвинен.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.П.А. е роден на ***г. в гр.**** живущ ***, с основно образование, безработен, женен, осъждан.

Подсъдимият А. ***. Познавал Л. К. М., който през месец април 2006г. живеел в гр.Разград. На 07.04.2006г. подс.А. бил в дома на К. на гости. На 08.04.2006г двамата сутринта отишли в стопанския двор на “Биовет” АД гр.Разград. В себе си носели гаечен ключ, като имали намерение да вземат метални предмети, които да продадат. През дупка в бетонната ограда, двамата влезли в района на предприятието. Видели метален стелаж направен от стоманени П-образни профили, монтирани на рамка от винкел. С гаечен ключ започнали да развиват болтовете, с които били закрепени профилите. Разглобили стелажа, който имал 7 стоманени П-образни профили всеки с дължина 3 метра и стоманена рамка от винкел, след което ги приготвили до оградата. В това време обаче, били забелязани от св.Т. и св.Я., служители тогава в предприятието. Първият се обадил по радиостанцията и на друг охранител във фирмата– св. П., като му казал, че вижда двама души от вътрешната страна на оградата. Св. П. с колегата си тръгнал към мястото и видял да излиза от канал, който бил в оградата подсъдимия А.. Викнал му да спре, но последният побягнал, като заедно със св.Я. го настигнали и го накарали да легне по очи. След като задържали подсъдимия уведомил органите на РУП гр. Разград. По документа за самоличност установили, че това бил подсъдимият А..

От заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, стойността на вещите е в размер на 82лв.

С присъда по нохд №332/1998гг. на РС гр.Велико Търсново, влязла в сила на 05.07.1999г., на подс. А. е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване. По нохд №527/1998г. на РС гр.Горна Оряховица, влязла в сила на 23.07.1999г., му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3г. Определеното общо наказание по чнд №1195/2000г. на РС-Велико Търново, подсъдимият е изтърпял на 13.04.2001г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите Я., Т. и П., както и от приобщените по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показания на същите свидетели, обясненията на подсъдимия по ДП, приобщени по реда на чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, заключението на оценъчна експертиза, справка за съдимост, декларация, характеристична справка, и останалите писмените доказателствени материали. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия дадени на ДП, в които се признава за виновен, тъй като се подкрепят от показанията на посочените свидетели, а не тези дадени в с.з., тъй като последните са изолирани и противоречащи на останалите доказателства, а именно на показанията на свидетелите П. и Я., които са видели подсъдимия да бяга от оградата на предприятието и след известно време са го заловили. Поради което съдът приема обясненията на подсъдимия дадени в с.з. като защитната му версия. Преценени съвкупно всички доказателства по делото, водят до несъмнения извод за авторството на деянието извършено от подсъдимия.

От съществено значение са показанията на св. Я. и св.П., които са заловили подсъдимия след като е побягнал извън оградата на предприятието. Показанията на тези свидетели се допълват от показанията на св. Т., който видял подсъдимия и друго лице да разглобяват стелажа и обясненията на подсъдимия дадени на ДП.

Относно вида и количеството на отнетите вещи съдът се позовава на показанията на св. Т., който установява, че процесните вещи са тези, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. Относно приетата стойност на вещите, съдът се позовава на заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, което заключение е компетентно, обосновано и пълно. Показанията на цитираните свидетели са логични, последователни, подкрепящи се от останалите доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195, ал.1 т.4 пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като процесния ден условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с друго лице, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 7 бр. стоманени профили “П-образни” и стоманена рамка /винкел/, от владението на “Биовет” АД клон Разград, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независими от него причини. Подсъдимият е целял да отнеме посочените вещи, без съгласието на собственика им, като по този начин, да го лиши от владение върху същите, като установи свое владение върху отнетото. Подсъдимият е използвал гаечен ключ, с който са развити болтовете на металните профили, от които е бил изграден стелажа, с което осъществил квалификацията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК.

Налице е и “опасен рецидив”, предвид осъждането му посочено по-горе, за извършено такова деяние, като деянието по настоящото дело е извършено в срока по чл. 30 ал.1 от НК. Налице е опит за кражба, а не довършено престъпление, тъй като подсъдимият не е установил фактическа власт и владение на вещите, поради независещи от него причини. Осъществил е деянието съвместно с още едно лице, като е съзнавал останалите елементи от изпълнителната дейност от другия - общност на умисъла, поради което съдът намира, че е налице квалификацията на чл.20 ал.2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност и противозаконността на действията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е целял настъпването на тези последици. Намеренията му са били противозаконно да присвои отнетите вещи.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, съдебният състав отчете наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита признания още на досъдебното производство, ниската стойност на отнетите вещи, това, че деянието е приключило във фазата на опита, изминалия период от време – шест години от извършване на деянието до настоящия момент. Като отегчаващи такива, намира високата обществена опасност на деянието, наличието на квалифициращ признак при извършване на деянието и осъжданията на подсъдимия извън посочените по-горе. В случая макар и не повече като брой, но с по-голяма тежест съдът отчете наличието на смекчаващите обстоятелства, тъй като намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Предвид на което съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание под минимума предвиден в закона, което е съобразно с целите на чл.36 от НК. Като съответно на деянието на подс. А., намира такова в размер на 3 месеца лишаване от свобода. Наказанието следва да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНС.

С оглед изхода на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: