МОТИВИ към присъда № 543/ 20.09.2012г. постановена по НЧХД № 419/2012г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Б.С.С. ***, с която М.О.М. *** е обвинен в това, че на 16.03.2012 година в с. С. пред хранителен магазин, собственост на М. К. е нанесъл побой, в резултат на което е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата на долна устна в дясно, насинявания и охлузвания на кожата в областта на дясно око, лактите на двете ръце и двете колена, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на Б.С.С. – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Пострадалият е предявил граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Подсъдимия дава обяснения, като не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита, че не е налице престъпление, виновно извършено от подсъдимия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител Б.С. и подс. М.М. се познавали. От около една година отношенията им се влошили и двамата били настроени враждебно един към друг. На 16.03.2012г. около 18,30ч. – 19,00ч., Б.С. и приятелят му св. Н., отивали към ж.п. гарата в с. С., където имали уговорка да изпратят майката на С. – св. Ю.. Пътят им минавал покрай магазина в центъра на селото, стопанисван от М. К.. В същото време на пейка пред магазина били седнали подс. М. и свидетелите М. М. и Р.М.. Минавайки покрай тях на частния тъжител Б. С. му се сторило, че подс. М.М. го гледа така, сякаш ще го бие и се обърнал с думите „ Какво гледаш, ще ме биеш ли?”, при което подсъдимия отговорил „ Не, защо да те бия, гледам, очите са си мои”. При този отговор на подс. М., св. Н. замахнал заплашително към него с дървена пръчка, която носел в ръце. С. и Н. продължили по пътя си. След като изпратили св. Ю. на ж.п. гарата на с. С., двамата тръгнали обратно. Когато стигнали около 20,00ч. пред магазина в центъра на селото, където все още на пейката седяли подс. М. и свидетелите М. М. и Р.М., тогава Б.С. отправил ядосано реплика към подс. М. от рода, че повече момичета били с него. Св. Н. казал на Б.С. да удари един шамар на подс. М. и не след дълго С. нанесъл удар с юмрук в лицето на подс. М.. Той станал и за да се защити започнал да размахва ръцете пред себе си с цел да се предпази от следващи удари от страна на С., при което неволно му нанесъл удар в областта на устната. Двамата се сборили, следствие, на което паднали на земята, която била с изронена асфалтово покритие. При падането подс.М. се оказал зад/върху Б.С., който останал отдолу и ударил лицето си в асфалта, при което получил увреждане в областта на дясното око с насиняване и отток на горния клепач с охлузване на външния му край. Ръката на подс. М. била обхванала гърлото на Б.С.. Свидетелите Н., М. М. и Р.М. се намесили и разтървали биещите се, след което С. и Н. си тръгнали, а подс. М. се прибрал в дома си. На 19.03.2012г. подс. М. се освидетелствал в СМО – МБАЛ – Разград, за което му е издадено Съдебномедицинско удостоверение. На 20.03.2012г. Б.С. също се освидетелствал в СМО – МБАЛ – Разград. От заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че в следствие инцидента на 16.03.3012г. Б.С. и получил разкъсно – контузна рана по лигавицата на долната устна в дясната й половина с кръвонасядане на лигавицата около раната. Насинявания и охлузвания на кожата в областта на дясното око, лактите на двете ръце и двете колена. Тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В съдебно заседание, след изслушване на показанията на свидетелите по делото, вещото лице, допълва механизма на получаване на уврежданията, като уврежданията по лактите и коленете са в следствие боричкането между подс. М. и частния тъжител С., а уврежданията по устната на С. са по скоро от удар при размахването на ръцете на подс. М.. Не са констатирани увреждания в областта на шията.

Съдът намира за установена гораната фактическа обстановяка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите Н., М. М. и Р.М. /преки очевидци /, от обясненията на подс. М., от показанията на св. Ю.. От заключението на вещото лице по назначената СМЕ. От писмените доказателства по приложените по делото НЧХД № 357/12г. и АНД № 212/12г. по описа на РС – Разград.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Не е налице престъпление, извършено виновно от подс. М.. За този си извод съдът се позовава на описаната фактическа обстановка. Първи частния тъжител С. е посегнал за физическа разправа към подс. М., който в случая само се е защитил. Именно частния тъжител съзнателно е търсел конфликт с подс. М., но явно не е преценил обективно възможностите си, за което е спомогнал с поведението и действията си св. Н.. Описаният от вещото лице по СМЕ механизъм на получаване телесните увреждания на Б.С., категорично изключва умишлени действия от страна на подс. М.. Същият не е имал за цел да нанесе вреди, а се е защитил от едно противоправно посегателство. Поради изложеното, доколкото не е налице умишлено извършено престъпление по смисъла чл.130, ал.1 от НК от страна на подс. М., то на основание чл.304 от НПК, следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение и да бъде оправдан.

В случая видно от материалите по АНД № 212/12г. по описа на РС – Разград се касае за извършена проява на дребно хулиганство и то от частния тъжител Б.С. и св. Н., за което вече са понесли и своята административна отговорност.

Видно и от материалите по НЧХД № 357/12г. по описа на РС – Разград, налице са индиции, че и подс. М., следствие описания инцидент на 16.03.2012г. с участието на Б.С. е получил телесни увреждания.

Доколкото не е налице противоправно поведение от страна на подс. М., следствие на което на частния тъжител да са нанесени съставомерни вреди то и предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски по делото.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: