МОТИВИ към Присъда № 542/20.09.2012г.

по НОХД №478/2012г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Г.С.И. ЕГН **********, за това, че за периода от 15.06.2009 г. до 25.06.2009 г. в с. Ясеновец и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Ф.Я. от Република Австрия, че ще отиде в Р Австрия, и ще заживее с него ако той й изпрати пари в Р България, за да покрие свои разходи и такива свързани с пътуването, и с това му е причинила имотна вреда в размер на 16 438.75 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в минимален размер, като съда приложи разпоредбата на чл.58а от НК и го редуцира / намали/ с една трета.

Защитата на подсъдимата – адв. С. пледира за налагане на наказание в минимален размер.

Подсъдимата Г.С.И. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Г.С.И. е родена на *** г. в с. Я., живуща в с.с., бълг. гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: подс. Г.С.И. *** със съпруга си И. М. И. и семействата на тримата си сина Г. И. А., Е. И. А. и С. И. А.

През месец юни 2009 г. подс. И. публикувала свои данни в сайт за запознанства като жена, търсеща партньори. По този начин чрез интернет се запознала със св. Ф.Я. от Република Австрия, като тя първа се свързала с него. Подс. И. и св. Я. разговаряли на турски език. Двамата започнали да се чуват и по телефона, като св. Я. се свързвал с подсъдимата чрез номер ******. Подс. И. се държала много мило, говорела красиви неща за себе си и той я харесал.

На 15.06.2009 г. подс. И. отново се свързала със св. Я. и му казала, че ще направи всичко за него и дори му предложила да заживеят заедно. Това обещание провокирало св. Я. да й предложи да отиде при него в Р Австрия, за да започнат съвместен живот. Подс. И. се съгласила, но поискала от св. Я. да й изпрати пари, тъй като тя не можела да си позволи разходи по пътуването. Подс. И. му посочила трите си имена и адрес, както и номера на личната си карта *****. Мотивиран от подс. И., св. Я. още същия ден й изпратил чрез системата за бързи преводи на „Уестърн Юнион" сумите от 155 евро с контролен № на паричен превод ******, 450 евро с контролен № на паричен превод ****** и 500 евро с контролен № на паричен превод МТСМ *****. В бланките за преводите св. Я. посочил данните на подс. И. за получател на сумите. Тя предоставила личната си карта на свои близки, които отишли в съответния офис, за да получат преведената сума, без да им обясни от кого и по какъв повод й били изпратени. Служителките в бюрата за преводи в град Разград св. С.В. и св. И.Г. изплатили сумите, тъй като лицата били близки роднини на титуляра на преводите подс. И. и в съответствие с установените изисквания представили личната й карта. Получените суми същите лица предали на И..

На следващия ден 16.06.2009г. подс. И. отново позвънила на св. Я. и му обяснила, че парите за желаното пътуване все още не достигали, тъй като разходите до Р Австрия били много големи. И. въобще нямала намерение да използва парите за закупуване на билет за обещаното пътуване, чиято единствена цел била да заживее със св. Я.. Мотивиран така, св. Я. още същия ден изпратил чрез системата на „Уестърн Юнион" сумите от 1000 евро с контролен № на паричен превод********** и 800 евро с контролен № на паричен превод ******. За титуляр на преводите отново посочил подс. И. и номерът на личната й карта. Подс. И. предала личната си карта на своите близки, на които в това качество и след представяне на документа за самоличност на името на И., св. В. и св. Г. изплатили преведените суми в бюрата в град Разград. Получените суми същите лица отново предали на подс. И..

Подс. И. отново се свързала със св. Я. на 22.06.2009 г. Обяснила, че не се е отказала от пътуването, но преведените суми все още не достигали, тъй като освен разходи за транспорт, тя трябвало да покрие и други свои разходи в Р България, за да може да замине. В същото време И. не предприемала никакви действия по подготовка и организиране на пътуването с цел да заживее със св. Я.. Мотивиран така, св. Я. още същия ден изпратил в Р България чрез системата на „Уестърн Юнион" сумите от 1 500 евро с контролен № на паричен превод МТСМ ********, 800 евро с контролен № на паричен превод МТСМ ****** и 500 евро с контролен № на паричен превод МТСМ ******. За титуляр на преводите по обичайния начин посочил подс. И. и номерът на личната й карта. И. отново дала личната си карта на своите близки, на които в това качество и след представяне на документ за самоличност на нейно име били изплатени преведените суми от служителите в бюрата в град Разград. Получените суми същите лица отново предали на подс. И..

На 24.06.2009 г. подс. И. отново се свързала със св. Я.. Той я попитал защо не е тръгнала. Тя го излъгала, че била изпуснала влака и така отново не й достигали пари за пътуването. Отново убедила св. Я. да й изпрати още пари, тъй като много искала да отиде да живее с него, а в същото време нямала намерение да изпълни казаното. Подведен от поредните лъжливи обещания на подс. И., св. Я. превел чрез системата на „Уестърн Юнион" 1 200 евро на нейно име в Р България. Паричният превод с контролен № МТСМ ***** бил изплатен от служител на „Пим Инс Финанс" в бюрото в град Разград на снахата на подс. И., която представила нейната лична карта. Впоследствие предала получената сума на И..

На 25.06.2009 г. подс. И. поискала от св. Я. да й изпрати още пари, тъй като въпреки огромното си желание да тръгне за Р Австрия, все още не й достигали средства, за да осъществи пътуването. Тези лъжливи твърдения И. използвала, за да мотивира св. Я. да извърши превод на суми, които тя нямала намерение да използва за пътуване до Р Австрия, а целяла единствено имотна облага за себе си. Св. Я. повярвал на подс. И. и незабавно събрал средства, които изпратил чрез системата на „Уестърн Юнион" на нейно име в Р България. Сумите от 500 евро с контролен № на паричен превод МТСМ ****** и 1 000 евро с контролен № на паричен превод МТСМ *******, И. получила отново чрез свои близки от бюрата за преводи в град Разград, които от своя страна веднага й ги предали.

В хода на образувано наказателно производство от Прокуратурата в гр. Залцбулг, Република Австрия, пред служителя, който провеждал разследването, св. Я. позвънил на номер ********, чрез който се свързвал с подс. И.. Тя отговорила на обаждането и отново излъгала, че не е отпътувала, тъй като й били откраднали парите и в момента се намирала в хотел в град София. Това затвърдило убеждението на св. Я., че И. не е имала никакво намерение да отиде при него, а само го заблуждавала, за да й изпраща пари. Св. Я. преустановил превеждането на пари. Подс. И. повече не се обадила, изключила телефона си и продължила да живее в с. Ясеновец със съпруга и децата си.

В хода на досъдебното производство е установено, че през инкриминирания период ползвател на лична карта № ****** била подс. Г.С.И.. Документът бил унищожен на 01.09.2010 г, поради изтичане срока на валидност. Към тази дата подс. И. не е декларирала, че личната й карта е била изгубена или открадната.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че левовата равностойност на 8 405 евро - обща сума на получените от подс. Г.С.И. преводи, към момента на извършеното престъпление – за периода от 15.06.2009 г. до 25.06.2009 г. всичко е в размер на 16 438.75 лева /шестнадесет хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 75 стотинки/.

Видно от заключението на назначената по делото графическа експертиза: Подписите, положени в бланки МТСМ*******, МТСМ
******** вероятно са изпълнени от Ф. Х. А. Подписите, положени в бланки МТСМ *******, МТСМ ***** и МТСМ ***** вероятно са изпълнени от Г. И. А. Подписите, положени в бланки МТСМ *****, МТСМ ***** и МТСМ ***** вероятно са изпълнени от Е. И. А. Подписите, положени в бланки МТСМ ***** МТСМ ***** са неотчетливи, изпълнени с големи количества на движенията, липса на устойчиви елементи, поради което не е възможно провеждане на сравнително изследване.

Подсъдимата Г.С.И. ЕГН ********** е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. И., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Жалба от Ф.Я., Справка за съдимост на подсъдимата, Харктеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Декларация, Биографична справка, Закллючението на вещото лице по назначената СЦИЕ, Заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза и от показанията на свидетелите Д. М., Сн. В., И. Г., Ф. Я..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата Г.С.И. ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна - подс. И. осъществила престъплението чрез въздействие върху съзнанието на св. Я., като създала и поддържала у пострадалия невярната представа, че иска да живее с него в Р Австрия и ако той й изпрати пари, ще покрие свои разходи в Р България, ще си закупи билет и ще замине при него. В резултат от поведението на И. у св. Я. се формирали неправилни представи за действителните факти, свързани с условията и основанието за осъщественото от него имуществено разпореждане. Настъпилото заблуждение от действията на И. се явява пряка и непосредствена причина измаменото лице - св. Я. да вземе решение за разпореждане с имуществения предмет, който се намирал в негова фактическа и разпоредителна власт. Ако в резултат на упражненото от подс. И. въздействие, измаменият не бил формирал такава представа в съзнанието си, той не би извършил акт на фактическо разпореждане. Вследствие на това имуществено разпореждане за пострадалия Я. е настъпила имотна вреда общо в размер на 16 438.75 лева.

От субективна страна : подс. И. извършила престъплението при пряк умисъл. Предвиждала, че вследствие на нейното въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на които св. Я. ще извърши акт на имуществено разпореждане с процесиите суми, като по този начин неговото имущество ще бъде увредено. Наред с това подс. И. целяла имотна облага за себе си, като съзнавала неизбежността на настъпилата имотна вреда за св. Я. като последица от разпореждането.

Подсъдимата И. извършила деяния от един и същи вид, осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на престъпленията са ниското правосъзнание на подсъдимата и желанието й да се облагодетелства от чуждо имущество без да полага труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието по общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, като го редуцира - намали при спазване разпоредбата на чл.58а от НК.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не са налице и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното. Все пак и най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание в размер под средния, предвиден в Закона – три години „лишаване от свобода”. Съдът намира подходящо така определеното наказание, с оглед на факта, че подс. И. е неосъждана. От друга страна, налице е една престъпна упоритост у подсъдимата, през непродължителен период от време да осъществява двете проявни форми на деянието, демонстрирайки явно незачитане на Закона и общочовешки морални ценности, което следва да бъде санкционирано. На основание чл. чл.58а от НК така определеното наказание, следва да бъде намалено с 1/3, поради което съдът наложи наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на 2 години.

Изтърпяването на определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок, като подходящ такъв съдът намира – 4 години, което би осъществило възпираща роля по отношение личността и поведението на подсъдимата.

По разноските по делото:

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата И. да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 201.10 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 47.00 лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: