МОТИВИ

 

към Присъда № 518/05.09.2012г. постановена по НОХД № 574/2012 г. по описа на Районен съд Разград

 

РРП е повдигнала обвинение срещу :

О.Д.И., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с начално образование, неженен, ученик, неосъждан, ЕГН **********.

 

В ТОВА, ЧЕ:

 

За това, че на 26.07.2011г. в с.Б. Л, общ.Л., е извършил полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетния Д.С.Х., ЕГН ********** ***, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.157, ал.3,пр.1 във вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК. 

 

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

 

РРП поддържа обвинението.

По делото бе приет за съвместно разглеждане предявеният от Д.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес с. Б. Л., ул. Т. № **, общ. Л., обл. Р., действащ чрез своите законни представители – родителите му Ф. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., ул. И. № **, общ. Л., обл. Р. и настоящ адрес с. Б. Л., ул. Т. № **, общ. Л., обл. Р. и С.Х.Х., ЕГН **********,  пост. адрес ***, граждански иск срещу Д.И.Т., ЕГН ********** *** и Д.Х.Т., ЕГН ********** ***, за заплащане при условията на солидарност на сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от процесното деяние, причинени от непълнолетното им дете - О.Д.И., ЕГН ********** ***, ведно с законната  лихва върху тази сума считано от датата на деликта - 26.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

Адв. М.Й. *** – повереник на гр. ищец, поддържа изцяло гр. иск, като моли и присъждане на всички деловодни разноски.

Защитникът - адв. Р.В. ***, моли за оправдателна присъда. Изтъква обстоятелството, че деянието е осъществено само няколко месеца след навършването на 14 г. възраст от страна на подсъдимия, същият не е осъзнавал, че извършва престъпление. При условие на евентуалност моли за приложението на чл. 61 НК. При евентуална осъдителна присъда, моли наказанието да бъде определено съгласно чл. 55 НК. Ако съда въпреки това наложи наказание ЛС, то се моли същото да е в минимума. Относно предявения гр. иск се сочи, че същият е прекомерен и недоказан, поради което се моли за отхвърлянето му.

Д.Х.Т. – майка на подсъдимия, се присъединява към изложеното от страна на защитника.

Д.Т. - бащата на подсъдимия, редовно призован чрез съпругата си Д.Т.  на 13.08.12 г., което е редовно призоваване по см. на чл. 180, ал.2 НПК, не се явява. Съпругата му Д.Х.Т. сочи, че същият е в чужбина.

ПОДСЪДИМИЯТ се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума заявява, че предоставя на съда да реши.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелят Д.С.Х. /на 6г./ и обв.О.Д.И. /на 14г./ живеели в съседни къщи в с.Б. Л. общ.Л.

На 26.07.2011г.,около 18.50ч., св.Дж.Х. излязъл да играе с по-малкият брат на обв.О.И.-Х. /на 8г./.По-късно Х. отишъл да играе с други деца на улицата,а св.Дж.Х. влязъл с обв.О.И. в една от стаите на втория етаж на къщата,в която живеело семейството на обвиняемия.Там обв.О.И. поискал от свидетеля „да му даде”,при което свидетелят отговорил, че няма да му даде.Обв.О.И. обещал на свидетеля да му подари детска играчка-количка, ако „му даде”.Свидетелят заявил, че не иска количката и ще се прибере в дома си. Обвиняемият му казал да не си ходи и му дал  да си играе с фотоапарат. Докато свидетелят си играел с фтоапарата, обв.О.И. свалил своите панталони и бельото си, както и панталоните и бельото на св.Дж.Х. и застанал зад  него. След това обвиняемият проникнал с пениса си в ануса на малолетния св.Дж.Х., при което пострадалият изпитал болка. След като преустановил сношението обвиняемият изкарал пениса си от ануса на свидетеля. Двамата се облекли и излезли навън, след което св.Дж.Х. се прибрал в дома си. 

По-късно същата вечер, св.Дж.Х. разказал на майка си-св.Ф. Б. М. какво се е случило в дома на обв.О.И..Св.Ф.М. уведомила за инцидента,по телефона, св.С.Х.Х.-баща на св.Дж.Х.,който се намирал в Г.Св.С.Х. се свързал по телефона с бащата на обв.О.И.,на когото обяснил какво е извършил синът му и след разговора им бащата на обв.О.И.  му нанесъл удари по тялото.

Сутринта на 27.07.2011г. св.Ф.М. завела св.Дж.Х. ***,за да бъде прегледан от съдебен лекар,който издал съдебно-медицинско удостоверение №114/27.07.2011г. на МБАЛ-Разград.При прегледа било установено цепковидно разкъсване пред входа на ануса,разположено на 6 часа по часовниковия циферблат,с дължина 0.6см. и розово мокреещо дъно,както и синкавочервено кръвонасядане, около и под разкъсването,с диаметър 1.8см.

След подадена същият ден жалба от страна на св.Ф.М. *** бил извършен оглед на местопроизшествието и е образувано настоящото досъдебно производство.

С изготвения протокол за оглед на местопроизшествие  от 27.07.2011г., от помещението,в което било извършено деянието, бил иззет 1бр. детски дънков панталон, син на цвят,с размер 7/8 и надпис „ZHILIAOYE  върху левия крачол, в областта на коляното.                                                                                 

Видно от протокол за освидетелстване от 27.07.2011г.,при извършения от съдебен лекар оглед на обв.О.И., е установено: в областта на десния лакът-участък с размери 1,4х0,7см,чиито ръбове са надигнати и белезникави,а дъното-розово червенеещо и под нивото на околната кожа-старо охлузване с отпадане на кората под него;на 5см. и към вътрешно страничния кант на предмишницата-широка драскотина с размери 0,5см.х0,2см, с розово червеникаво дъно; върху израстъка на вътрешния глезен на десния крак-на 2,5см. кафеникава пигментация на кожата и също отпадане на коричка в горно предната част на мястото-старо дълбоко охлузване; в лява странична област на шията- нехомогенно кръвонасядане, с червеникавосивкав цвят и линеен вид, с общ размер 7см./3,5см.,разположено отгоре надолу и отпред назад.Други следи от механични увреждания по главата,тялото и крайниците не са установени.При прегледа на половата област не са установени следи от механични увреждания.При огледа от обвиняемия били иззети: ноктите на лявата и дясната ръка,слюнка,кръв върху предметни стъкла и кръв върху марля.

Видно от протокол за освидетелстване от 27.07.2011г.,при извършения от съдебен лекар оглед на  св.Дж.Х., е установено: цепковидно разкъсване пред входа на ануса,разположено на 6 часа по часовниковия циферблат,с дължина 0.6см. и розово мокреещо дъно и синкавочервено кръвонасядане с диаметър 1.8см.,около и под разкъсването. При огледа  от свидетеля били иззети: ноктите на лявата и дясната ръка,слюнка,кръв върху предметни стъкла и кръв върху марля.

С протокол за доброволно предаване от 27.07.2011г. Д.И.Т.-баща на обвиняемия,е предал на водещият разследването разследващ полицай 1бр. тъмносиня на цвят тениска с надписи и 1бр. черни на цвят боксерки,като е пояснил в протокола,че вечерта на 26.07.2011г. обв.О.И. е бил облечен с тези дрехи.

С протокол за доброволно предаване от 28.07.2011г. св.Ф.М. е предала на водещият разследването разследващ полицай:1бр. светлозелена на цвят детска тениска с къси ръкави,с яка и копчета,1бр. детски слипове със сини,бели и жълти райета,1бр. светлосин на цвят детски потник с изображение на коне и други фигурки,1бр.детско долнище на анцуг,черно на цвят,с оранжево-бели кантове,като е пояснила в протокола,че св.Дж.Х. е бил облечен с тези дрехи в деня на извършване на деянието.

Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни,от извършените на  27.07.2011г. медицински прегледи на Д.С.Х. е установено, че в резултат на инцидента от 26.07.2011г. са му причинени:

-цепковидно разкъсване пред входа на ануса с дължина 0,6см. и розовомокреещо дъно, разположено на 6 часа по часовниковия циферблат;

-синкавочервено кръвонасядане с диаметър 1,8см./около и под разкъсването/.

По своята медико-биологична характеристика установените увреждания обуславят болка и страдание и съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.

Те могат да бъдат  получени при блудствени действия по начин, както сочи пострадалият в Протокол за разпит на свидетел – от натиск и търкане.

Възстановителният процес за установените увреждания е две седмици, без последици за физическото здраве на пострадалия.

Категоричен белег за извършено полово сношение е доказването на биологичен материал /сперматозоиди/ от натривка на анално съдържимо, ако половият акт е завършил със семеизпразване.

Липсата на следи от еякулат не изключва извършване на полов контакт.

Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни,от извършеният на  27.07.2011г. медицински преглед на  обв.О.И. са установени видими травматични увреждания с давност-стари охлузвания по десния лакът и вътрешния глезен на десния крак,драскотина по дясната предмишница.Установено е линеарно синкавочервено кръвонасядане в лява странична област на шията,което по своя вид отговаря да е причинено от силна плесница.Не са установени механични увреждания в половата област.Ако установеното кръвонасядане в лява странична област на шията има отношение към инцидента от 26.07.2011г.,по своята медикобиологична характеристика същото е причинило на пострадалия болка и страдание.Оздравителниясрок за кръвонасядането е до 2 седмици.

Видно от заключението по назначената по делото  съдебно-психиатрична експертиза:

Освидетелстваният Д.С.Х. не се води на диспансерно наблюдение. Същият не страда от психично заболяване или умствена изостаналост.

Интелектуалното развитие отговаря на календарната възраст. На лице е нормален интелект. Предвид това освидетелстваният е могъл да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Към момента се отчита леко завишена тревожност в емоционалното състояние на освидетелствания, страхове, нощна енуреза като симптом на регрес и еротизираното поведение – симптоми пряко свързани с извършеното деяние.

Освидетелстваният О.Д.И. не се води на диспансерно наблюдение. Същият не страда от психично заболяване или умствена изостаналост.

Макар и непълнолетен, освидетелстваният е осъзнавал непозволеността на своите действия и негативната оценка, която се дава на тези действия, поради което становището на вещото лице е, че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Към настоящия момент освидетелстваният е психично здрав.

От заключението на назначената по делото съдебно-биологична  експертиза №61/15.08.2011г. е видно, че по представените за изследване дрехи на обв.О.И. и св.Д.Х.,предадени с протоколи за доброволно предаване от 27.07.2011г. и 28.07.2011г., не се доказва зацапване от сперма.Поради липса на сперма,отпада необходимостта от определяне тип на отделяне и такова не е провеждано.

От заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-биологична  експертиза №81/26.10.2011г. е видно,че при изследването на представените за изследване дрехи на обв.О.И. и св.Д.Х. и на ноктите,иззети от лявата и дясната ръка на обв.О.И. и св.Д.Х., не се доказва наличие на сперма и кръв.

Кръвногруповата принадлежност на св.Дж.И. е „А/бета/”,а кръвногруповата принадлежност на обв.О.И. е „В/алфа/”.

Видно от назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза свидетелстваният О.Д.И. не страда от психично заболяване. Клиничното изследване отчита наличие на интелектуалния потенциал в норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит.

Същият КЪМ МОМЕНТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО Е МОГЪЛ ДА РАЗБИРА СВОЙСТВОТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗВЪРШЕНОТО И ДА РЪКОВОДИ ПОСТЪПКИТЕ СИ.

Вещите лица считат,че извършеното деяние не се дължи на лекомислие и увлечение, тъй като акта на насилие не е възникнал спонтанно или в процес на игра, а се дължи на целенасочено поведение за осъществяването му. Възрастта и натрупания до момента жизнен опит дават възможност на освидетелстваният да оцени деянието като нередно и недопустимо, но не и като противоправно деяние.

Личностна и характерова ориентация към екстровертен тип. Типът висша нервна дейност отговаря на силния и подвижен тип, но с висока неуравновесеност, с преобладаване на възбудните процеси. Общителен, тревожен, емоционално неустойчив, с нисък самоконтрол и висока вътрешна напрегнатост. Отчита се високо ниво на раздразнителност. С нисък контрол върху външния свят. Реакциите му се определят предимно от вътрешното състояние, предимно от пасивно защитен тип. Наличие на скованост, тревожност, затрудненост от социално функциониране. Недостатъчна саморегулация и ниска способност за намиране на адекватни способи за излизане от конфликт.

Видно от назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза освидетелстваният Д.С.Х. не страда от психично заболяване. Клиничното изследване отчита наличие на интелектуалния потенциал в норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит.

Степента на развитие му позволява да дава достоверни показания, относно факти, имащи значение за делото, в комуникация съответна за възрастта.

Няма данни за разстройство на възприятията, с правилно отношение към външния свят. Поради ниската възраст у освидетелстваният липсва капацитет за оценка и осмисляне на сексуалните действия, същите се възприемат на интуитивно ниво, като нещо лошо, накърняващо достойнството на личността.

Личностните характеристики са с екстравертна насоченост, общителен и активен, емоционален. Отчита се завишена тревожност. Наличие на хладина и на дистантност в интерперсоналните взаимоотношения, чувство на унижение, тъга и отхвърленост. Не се идентифицира склонност към преувеличаване или преиначаване на факти от обективната действителност. Налице са прояви на стрес след проявено физическо насилие – нощна енуреза като възможен симптом на регрес, превъзбуда или страх, нощни страхове и кошмари, страхове от оставане сам, а към момента – повишена тревожност, лесна раздразнимост и възбудимост. Фактите свързани с инцидента и делото предизвикват неприятни усещания, детето реагира чрез затвореност и нежелание да говори. Осъзнаването на случилото се предизвиква у него объркване, срам, вина и чувство, че е предаден от близък, на когото се е доверявал. Тези чувства, както и ситуациите на среща с насилника са своеобразни стресови състояния, повишаващи тревожността. Основните прояви на реакция на стрес у освидетелствания е свързано с чувството на объркване и смущение, от което произтичат реакциите на лесна раздразнимост и повишена чувствителност.

Налице е психологична подкрепа от семейството и социалното обкръжение. Нивото на развитие, подкрепящото и неосъдително отношение на близките, са от съществено значение за справяне със стреса. Необходимо е поведението на детето да се проследява във времето. Злоупотребата от страна на лице, на което си се доверил води до разочарование, генерализирано недоверие към другите, прояви на враждебност и гняв, които могат да се проявят в по-късен възрастов етап.

Видно от приложената към делото справка за съдимост обв.О.И. не е осъждан до момента.

Видно от характеристиката,изготвена от инспектор „Детска педагогическа стая”-гр.Л.,непълнолетният обв.О.И. е роден на ***г. и през учебната 2011г./2012г. е бил ученик в VІІІ клас в ОУ-с.Б. Л.Семейството на обвиняемия е привидно здраво.Той,по-малкият му брат и родителите им живеят в еднофамилна къща при добри битови и хигиенни условия.Родителите на обвиняемия се интересуват от възпитанието,развитието и здравословното му състояние,но не осъществяват необходимия родителски контрол,поради ангажираността им през деня.

Обв.О.И. е известен на „Детска педагогическа стая”-гр.Л. за извършена през м.09.2009г. кражба на вещи от частен дом.

При проведен с разговор с инспектор „Детска педагогическа стая”-гр.Л. непълнолетният признал вината си,като обещал да не повтаря негативната си постъпка.

Видно от установената по делото фактическа обстановка,с извършеното от него деяние, при пряк умисъл, обв.О.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.157, ал.3,пр.1 във вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

Обвинението се подкрепя от самопризнанието на подъсдимия, както и от показанията на свидетелите  Дж.Х. /37-45/,Ф.М. /л.34-36/,С.Х. /л.46-48/,протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум /л.3-11/,протоколи за освидетелстване с приложени към тях фотоалбуми /л.12-17,л.18-22/, съдебно-биологична експертиза /л.53-54/, съдебно-медицински експертизи по писмени данни /л.56-59,62-63/, съдебно-психиатрична експертиза /л.68-71/,допълнителна съдебно-биологична експертиза /л.94-96/, комплексни съдебно-психиатрична и психологическа експертизи /л.126-131,л.137-142/, характеристика /л.33/.

Както вече се посочи по –горе, видно от неоспореното заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, е че към момента на деянието подсъдимият О.Д.И., е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Ето защо, на осн. чл. 31, ал.3 НПК, непълнолетния подсъдим е наказателно отговорен.

По възражението на защитата, че подсъдимият не е съзнавал противоправността на деянието.

Типичен пример за необорима презумпция, е че незнанието на закона не извинява извършителя за противоправното му деяние /Ignorantia juris nocet, ingnoratio facti non nocet /. В този смисъл е и Решение  № 78 от 18.04.2012 г. на Разградски окръжен съд  по в. гр. дело № 78 по описа за 2012г./. Ето защо, това възражение на защитата се явява неоснователно.

 По исканото от защитата приложение на чл. 61 НК.

Както вече се посочи по – горе, видно от неоспореното заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, е че процесното деяние не е извършено поради увлечение или лекомислие. Ето защо, нормата на чл. 61 НК е неприложима.

Само с оглед изчерпателност, следва да се изтъкне, че дори и да се приеме, че  подсъдимият е действал поради увлечение или лекомислие, то не е налице другата кумулативна предпоставка по чл. 61, ал.1 НК, а именно деянието да не представлява голяма обществена опасност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени с Постановление № 6 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. : “Преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност, или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива или обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация.” Няма как да се приеме, че засягане половата неприкосновеност по процесния начин, на такова малко дете  може да се приеме, че “не представлява голяма обществена опасност”. Ноторно известно е, че подобни деяние оставят тежки последици в психиката на пострадалия.

 

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление  по чл. 157, ал.3 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия съдът отчете, изключително ниската възраст на пострадалия, която е далеч под необходимата за квалифициране на деянието.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия, съдът отчете и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.  - подсъдимият  призна фактите и обстоятелствата в ОА, но не изрази критичност чрез съжаление или разкаяние за стореното.

Друго отегчаващо отговорността обстоятелство се явява, че подсъдимият е личност известна на ИДПС при РУП Лозница. Същият е извършил кражба, но към момента на деянието е бил малолетен.

Смекчаващи отговорността обстоятелства представляват чистото му съдебно минало, изключително ниската му възраст към момента на деянието /само няколко месеца над необходимата 14г. възраст/.

 Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че направеното самопризнание в о.с.з. признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия случай, на досъдебното производство, подсъдимият не е направил самопризнания, поради и което признанието му по чл. 371, т.2 НПК, не е смекчаващо отговорността обстоятелство.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство се явява констатираното от настоящия състав допуснато нарушение на “разумния срок” на наказателното производство, по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т. 3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК. Ако не беше нарушен “разумния срок” на наказателното производство, съдът щеше да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 11 месеца. Единствено и само с цел компенсиране на нарушението на разумния срок на наказателното производство, съдът  определи на подсъдимия далеч по-леко наказание, а именно Лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание  с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от  1 година.

На осн. чл. 13 КЗПЧОС, с цел пълно компенсиране на подсъдимия за вредите му от неразумно дълго продължилото наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години. Ако не бе нарушението на рез умния срок, съдът нямаше да отложи изпълнението на наложеното наказание, независимо от това, че подсъдимият не е осъждан.

С оглед високата обществена опасност на деянието и дееца, съдът прецени, че изпитателния срок следва да бъде в максималния размер по чл.69, ал.1 НК, а именно 3 години. 

 

По гражданския иск:

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите.

Съдът счете, че приетия за съвместно разглеждане в настоящето производство граждански иск срещу родителите на подсъдимия е изцяло доказан по своето основание и размер. Безспорно процесното инкриминирано деяние се е отразило негативно върху здравето и психиката на пострадалия. Налице е не само телесно увреждане причинило му болка и страдание /вж. СМЕ по писмени данни № ІІ-128/2011г.  л. – 59 ДП/, но и психическо такова. Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 142 ДП/:  Отчита се завишена тревожност. Наличие на хладина и отхвърленост. ....Налице са прояви на стрес след проявеното физическо насилие – нощна енуреза като възможен симптом на регрес, превъзбуда или страх, нощни страхове и кошмари, страхове от оставяне сам, а към момента – повишена  тревожност, лесна  разранимост и възбудимост. Фактите свързани с инцидента и делото  предизвикват неприятни усещания, детето реагира чрез затвореност и нежелание да говори. Осъзнаването на случилото се предизвиква у него объркване, срам вина и чувство, че е предаден от близък на когото се е доверявал. Тези чувства, както и ситуациите на среща  с насилника са своеобразни стресови състояния, повишаващи тревожността”.

Ето защо, РРС приема че е налице причинно следствена връзка между процесното деяние и безспорно доказаните неимуществените вреди причинени на пострадалия.

Правовото основание на иска по отношение на родителите на подсъдимия е по чл. 48 ЗЗД. Тази отговорност е лична за родителите на подсъдимия поради неупражнен контрол и неправилно възпитание, в резултат на което детето е причинило вреди другиму. Тази отговорност е отделна и независима от отговорността по чл. 45 ЗЗД за прекия причинител на вредата. Решение № 431 от 16.VIII.1977 г. по н. д. № 430/77 г., I н. о.,  Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1977 г. Родителите презумптивно отговарят за вредите причинени от техните деца, която отговорност произтича от липсата на достатъчно възпитание и неупражнен родителски контрол. Родителите ще се освободят от тази отговорност, само ако докажат, че не са били в обективно състояние да предотвратят поведението на непълнолетното си дете. Доказателства в този смисъл по делото липсват. В този смисъл е налице константна практика на ВКС - Решение № 184 от 12.03.1969 г. по н. д. № 64/69 на ВС на РБ, II Н. О., Решение № 41 от 25.01.1971 г. по н. д. № 845/70 г. на ВС на РБ, I Н. О., Решение № 2524 от 13.07.1959 г. по гр. д. № 4388/59 г. на ВС на РБ, I Г. О. и Решение № 176 от 18.02.1985 г. по гр. д. № 33/85 г. на ВС на РБ, IV Г. О.

След като противоправното поведение на подсъдимия е безспорно доказано, то съдът приема, че са налице и твърдените от ГИ вреди. В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека в Страсбург, с Решение от 2 февруари 2006г. по делото Георги Й. срещу България. В горния смисъл вече се е произнесъл и ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД в Решение № 6 от 22.02.2012г. по ВНОХД  № 343 по описа за 2011г.

Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение, се дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.

Отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД е солидарна за двамата родители /вж. Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 3099/2008 г., IV-В о./.

Съдът намери, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 30 000 лв.

Ето защо, РРС осъди на основание чл. 48 във вр. с чл. 52 , във вр. с чл. 86 ЗЗД, Д.И.Т., ЕГН ********** *** и Д.Х.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на солидарност на Д.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес с. Б. Л, ул. Т. № **, общ. Л, обл. Разград, действащ чрез своите законни представители – родителите му Ф. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., ул. И. № **, общ. Л., обл. Разград и настоящ адрес с. Б. Л, ул. Т. № **, общ. Л., обл. Разград и С.Х.Х., ЕГН **********,  пост. адрес ***, сумата от 30 000 лв. /ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от процесното деяние, причинени от непълнолетното им дете - О.Д.И., ЕГН ********** ***, ведно с законната  лихва върху тази сума считано от датата на деликта - 26.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

 

По разноските.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК,  съдът осъди Д.И.Т., ЕГН ********** *** и Д.Х.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес с. Б. Л., ул. Т. № **, общ. Л., обл. Разград, действащ чрез своите законни представители – родителите му Ф. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., ул. И. № **, общ. Л., обл. Разград и настоящ адрес с. Б. Л., ул. Т. № **, общ. Л., обл. Разград и С.Х.Х., ЕГН **********,  пост. адрес ***, сумата от 960 лв., представляваща направени разноски в наказателното производство за заплатено адвокатско възнаграждение на повереника им – от което 100 лева  за възнаграждение заплатено на досъдебната фаза и 860 лева за възнаграждение заплатено на съдебната фаза.

На основание чл. 189, ал.1 НПК, във вр. с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съдът осъди Д.И.Т., ЕГН ********** *** и Д.Х.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 1 200 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди О.Д.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Държавния бюджет сумата от 685 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 101.60 лева, представляваща направени разноски в съдебната фаза на процеса.

 

По веществените доказателства.

С оглед липсата на спор между страните относно собствеността на веществените доказателства по делото :

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :

- 1бр. светлозелена на цвят детска тениска с къси ръкави, с яка и копчета

-1 бр. детски слипове със сини, бели и жълти райета

-1бр. светлосин на цвят детски потник с изображение на коне и други фигурки и

-1 бр. детско долнище на анцуг, черно на цвят, с оранжево-бели кантове,

бе постановено ДА СЕ ВЪРНАТ на предалия ги Ф. Б. М..

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :

-1бр. тъмносиня на цвят тениска с надписи

-1бр. черни на цвят боксерки

бе постановено ДА СЕ ВЪРНАТ на предалия ги Д.И.Т..

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :

-1бр. детски дънков панталон, син на цвят, с размер 7/8 и надпис „ZHILIAOYE  върху левия крачол, в областта на коляното, бе постановено ДА СЕ ВЪРНАТ на Д.И.Т..

 

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :

-нокти от лява и дясна ръка на О.И.,

-хартия, с която е иззета слюнка от О.И.,

-предметни стъкла с накапана кръв, иззета от О.И.,

-марлен тампон с накапана кръв, иззета от О.И.,

-нокти от лява и дясна ръка на Д.Х.,

-хартия, с която е иззета слюнка от Д.Х.,

-предметни стъкла с накапана кръв,иззета от Д.Х.,

-марлен тампон с накапана кръв,иззета от Д.Х.,

бе постановено ДА СЕ УНИЩОЖАТ, на осн. чл. 150, ал.1 ПАРОАВАС, като вещи без стойност.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                                      /Атанас Христов/