Мотиви към Присъда №505/05.09.2012г., постановена по НОХД №705/2012г. по описа на Разградския районен съд .

 

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.К.Т., за това, че:

 1. На 14.08.2012г. в гр. Разград  в условията на опасен рецидив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -  отправил обиди и псувни към полицейски служители – И.М.И. ***, П.С.Д. ***, С.С.С. ***, А.И.К. ***,  Е.Р.Е. *** и И.С.И. ***, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост и е съпроводено със съпротива срещу орган на властта И.М.И. ***, А.И.К. ***,  Е.Р.Е. *** и И.С.И. ***, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред – престъпление  по чл.325 ал.4 във вр. с ал.2 пр.1, пр.3 и пр.4 във вр. с ал.1 от НК.

2. На 14.08.2012г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление противозаконно е повредил чужда  недвижима вещ – сграда на РУП Разград, като счупил огледало с размери 0.40/0.35 м. на стойност 10.00 лева, собственост на ОДМВР гр.Разград, повредил недвижима вещ, като е повредил стена на заведение “Пиар бар”  в гр. Разград  на стойност 7.50 лева и унищожил 3 броя чаши с вместимост 0.250 мл. на стойност 4.50 лева и 1 брой маса с размери 1м./0.6м на стойност 40.00 лева, на обща стойност 52.00 лева, собственост на “Беа 2010” ЕООД с управител А.Р.А. ***, всичко на обща стойност 62.00 лева – престъпление по чл. 216 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание, е извършено предварително изслушване  на подсъдимия, при което е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата  ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подс.Т. за престъплението по чл.325 ал.4 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК наказание в размер на четири години лишаване от свобода, за престъплението по чл.216 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК – шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл.23 от НК общо наказание.

Защитникът на подсъдимия пледира при определяне на наказанията на подсъдимия да се отчете  наркотичната му зависимост, като смекчаващо обстоятелство.

Подсъдимият съжалява за стореното и признава вината си, моли за обективност съдебния състав.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.К.Т. е роден на ***г***. Същият  е със средно образование, безработен, неженен, осъждан.

На 14.08.2012г. подс.Т. бил в заведение “Пиар-бар” в гр.Разград, стопанисвано от “Беа-2101” с управител св.А. и МОЛ на обекта – св.Я.. На работа като сервитьорка била св.И., която познавала подсъдимия, като редовен клиент в заведението. Същият седял с други момчета на маса и пиел алкохол – мастика. След като изпил две мастики си поръчал още една. След това без причина ударил маса, която се счупила, като хвърлил и три чаши извън заведението. След това подс.Т. си поръчал четвърта мастика, влязъл до тоалетната, при което ударил стената до нея, при което се образувала дупка.

От заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, стойността на масата, чашите и повредената стена възлиза на 52лв.

Същия ден около 17 часа свидетелите А.К. и И.И. *** били изпратени  по сигнал в същото заведение. В разговор сервитьорката им обяснила, че подсъдимия бил в заведението при което ударил масата, счупил три чаши и направил дупка в стената до тоалетната, а клиентите от заведението избягали. Казала им, че подсъдимият е тръгнал в посока към училище “Вапцаров”. В близост до магазин “Смехоран” свидетелите видели подсъдимия, който се бил подпрял на предния капак на л.а. “Алфа ромео”, очите му били затворени, тениската му била надигната над главата. Обадили се на дежурния полицай за съдействие, предвид състоянието на подс.Т.. Опитали се да проведат разговор с него, но не успели. На място дошли дежурните служители от СОД при ОД на МВР Разград – свидетелите С.С. и П.Д.. Св.К. казал на подсъдимия да извади каквото има в джобовете си, при което той извадил мобилен телефон, нож и шишенце от лекарство, които захвърлил на земята Подсъдимият заедно със свидетелите И. и С. се качил в полицейския автомобил, а св.К. прибрал вещите от земята, след което и той се качил. Св.Д. тръгнал след тях с другия полицейски автомобил. В сградата на РУП-Разград, влезли свидетелите К. и И. заедно с подс.Т., който се запътил към тоалетната и се опитал да затвори вратата след себе си, но св.К. не му позволил. Там подсъдимият ударил с юмрук огледалото, което било над мивката, при което то се счупило, а от ръката му започнала да тече кръв. Свидетелите К. и И. го извадили от тоалетната в коридора, при което подсъдимият започнал да блъска главата си във вратите и стените. Свидетелите се опитали да го хванат и успокоят, но без успех, като му поставили белезници. В това време чули крясъците му и шума от счупеното огледало, в коридора на сградата излезли полицейските служители - свидетелите И.И. и Е.Е.. Подсъдимият започнал да вика, псува и ги обижда с думите: “да ви еба майката”, “мърши”, “ще ви пребия всички”, “боклуци”, “ще ви избия”, “ще се бия с всички ви”. Всички се опитвали да го успокоят и да го отведат към стаите на първия етаж, а свидетелите И.И. и Е.Е., се опитали да спрат кървенето от ръката му. Подсъдимият обаче продължил да буйства, да оказва силна съпротива и да отправя заплахи, обиди и псувни както към всички, така и поотделно към всеки от свидетелите. Към св.К. се обърнал с думите: “да ти еба майката, тебе те запомних, ще те намеря и ще те убия като куче, като повторил няколко пъти това, ритнал го по крака и го наплюл. Към св.И.И. се обърнал с думите “ще ти еба майката, ще ти отхапя носа и ще ти ударя една глава”, след което започнал да го рита по краката. На св.Е. казал: “ще те намеря, ще те заколя, ще те изнеса, майка ти да еба, като изляза от затвора ще ви изтрепя”. В коридора по това време били и свидетелите С. и Д., които видели и чули станалото. Виковете, псувните и обидите към полицейските служители, продължили до пристигането на екипа на Бърза помощ, който откарал подсъдимия в МБАЛ-Разград.

От заключението на вещото лице по оценъчната експертиза се установява, че стойността на всички повредени и унищожени вещи възлиза на 62лв.

От заключението на вещото лице по психиатричната експертиза се установява, че подс.Т. *** от 2004г. Страда от Психично и поведенческо разстройство, предизвикано от опиоиди. Личностово разстройство-емоционално - волева неустойчивост... Личностните му особености в значителна степен се заострят като резултат от употребата на наркотици през последните години; при него се очертава снижаване на самоконтрола върху импулсивните желания и нарастване на експлозивната готовност с висок риск от агресивни и авторегресивни действия, като това е най вероятния механизъм и за настоящото инкриминирано деяние. Описаното състояние не е психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и позволява на подсъдимия да дава достоверни показания по фактите имащи значение за делото, както и да участва във всички фази на наказателното производство. Разбирал е свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.  

С присъда по нохд №3517/2007г. на РС-Русе, влязла в сила на 07.02.2008г. подс.Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 във вр. с ал.1 пр.4 от НК, като му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването му е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

С протоколно определение по нохд №2946/13.11.2009г. на РС-Русе, подс.Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите И., Е., К., И., С., Д., Я., Т., И. и А., заключението на оценъчната експертиза, психиатрична експертиза, протоколи за оглед на местопроизшествия, справка за съдимост, характеристика на подсъдимия, декларация, фиш за спешна мед. помощ, копие от ежедневни ведомости и др. материали по ДП.

Количеството и броя на увредените и унищожени вещи, се установява от показанията на св., Т., И.. От показанията на свидетелите И., Е., К., И., С. и Д., се установяват действията, поведението и репликите на подсъдимия от момента на задържането му и воденето в полицейския участък, както и в сградата на последния, описани по-горе.

Направените от подсъдимия признания пред съда, категорично се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, не оставят съмнение и затвърждават убеждението на съда в изложената по-горе фактическа обстановка.

Така изложената  фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си, подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна, на първо място, състава на престъплението по чл.325 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 14.08.2012г в гр.Разград, в условията на опасен рецидив е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм и е съпроводено със съпротива срещу орган на власт – полицейски служители – свидетелите И., К., Е. и И.. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, предвид цитираните по-горе осъждания на подсъдимия. В случая хулиганските действия, осъществяващи състава на престъплението, започват с влизането на подс.Т. *** където е започнал да буйства да се удря в стените, да отправя нецензурни думи към св. И., Д., С., К., Е. и И.. Подс.Т. е викал в полицейския участък, като е бил е в явно нетрезво състояние, отправял обиди и заплахи и е използвал нецензурни думи към присъстващите свидетели – полицейски служители. Тези действия на подсъдимия са извършени пред няколко свидетели, в сградата на полицейско управление в гр.Разград, поради което поведението му се явява брутална демонстрация против установения ред.  Действията на подсъдимия са били непристойни – безсрамни /псувал, крещял, блъскал, ритал/. С тези си непристойни действия подсъдимият грубо е нарушил обществения ред – изразил брутална демонстрация против обществения ред, грубо е засегнал нормите на нравствеността и личността на свидетелите, които е обиждал. С поведението си деецът е изразил явно неуважение към обществото – изразил открито висока степен на неуважение към личността на присъствалите, които са осъзнали антиобществения характер на действията му, както го е осъзнал и самият деец. Т.е., налице са и двата признака на състава на престъплението по чл.325 НК “непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото”. Съпротивата срещу полицейските служители, които са орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК свидетелите И., К.Е. и И., се изразява в буйството на подсъдимия и невъзможността в едни момент да го “укротят”, при което той се съпротивлявал - осъществява квалификация на чл.325 ал.2 пр.1 от НК. Деянието на подсъдимия изразяващо се в буйство обиди, заплахи към полицейски служители, като е е продължило известно време и е по своя характер твърде дръзко, тъй като грубо засяга интересите на отделните личности – присъствалите свидетели и упорито не се е прекратило от него до пристигане на извикания медицинския екип. С това си грубо нахалство действията на подсъдимия се квалифицират и като изключително дръзки – т.е. е осъществена квалификацията на чл.325 ал.2 пр.3  от НК. Деянието се характеризира с изключителен цинизъм, тъй като поведението и думите на подс.Т. към присъстващите са нагли и безсрамни, предвид употребените от него изрази отразени по-горе, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на присъствалите свидетели, както и явно целената демонстрация от негова страна, да скандализира присъстващите.

От субективна стана подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки обществено опасния характер на деянието си и предвиждайки общественоопасните му последици, към които целенасочено се е стремял - чрез отправените обидни думи към свидетелите, нарушавайки реда  и организацията на работа в държавното учреждение.

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.216 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК – на 14.08.2012г. в гр.Разград, противозаконно е повредил недвижима вещ и унищожил чужди движими вещи. Подсъдимия в заведението нанесъл удар върху маса и стена и хвърлил три чаши, които се счупили и станали напълно негодни. По-късно същият ден с ръка ударил огледало находящо се в сградата на РУП-Разград, което се счупило и станало негодно. С тези действия подсъдимият въздействал върху физическата цялост вещите като масата, чашите и огледалото били унищожени. Унищожаването е осъществено противозаконно - в нарушение на общата законова забрана, да не се вреди никому и в нарушение на нормите гарантиращи правото на собственост. Разглежданата престъпна дейност на подсъдимия, следва да се определи като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – налице са няколко деяния – две на брой, които осъществяват поотделно еднакви състави на едно и също престъпление, а именно „унищожаване” и “повреждане” на вещи по смисъла на НК. Всичките  деяния са последователно извършени в  кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянието въпреки ниската стойност на повредените и унищожени вещи не представлява маловажен случай, тъй като в случая не е налице едно деяние поради което  извършеното разкрива по-висока обществена опасност на цялостната престъпна дейност. От субективна стана подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки обществено опасния характер на деянието си и предвиждайки общественоопасните му последици, към които целенасочено се е стремял.

При определяне на наказанията на подсъдимия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и определи наказанията,  по реда  на чл.58а ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказаниeто на подс. Т. за престъплението по чл.325 ал.4 във вр. с ал.2 пр.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 от НК, отчита като отегчаващи обстоятелства високата обществена опасност на извършеното деяние, предишните осъждания за извършени умишлени престъпления от общ характер невключени в квалификацията “опасен рецидив”, а като смекчаващи - изразеното признание на досъдебното производство, състоянието на подсъдимия предвид заключението на психиатричната експертиза, макар и не страдащ от психично заболяване в тесния смисъл на понятието-поради употребата на наркотични вещества, което допринася за снижаване на самоконтрола и високи риск от агресия, като най-вероятен механизъм за настоящото деяние. При което намира, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона, а именно 3 години лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК, същото бе намалено с 1/3, при което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание  лишаване от свобода за срок от две години. По отношение на този подсъдим, не би могъл да се приложи института на чл.66 ал.1 НК, тъй като е осъждан на наказание лишаване от свобода по посочената по-горе присъда. Наказанието същият следва да изтърпи при строг режим в затвор на основание чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.

При определяне на наказанието за извършено престъпление по чл.216 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи обстоятелства много ниската стойност на вещите предмет на деянието и психичното му състояние предвид зависимостта му към наркотични вещества, допринасящо за снижения му самоконтрол, а като отегчаващи – предишните осъждания на подсъдимия, както и невъзстановяването на имуществените вреди в случая, поради което намира, че следва да му бъда наложено наказание към средния размер предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от 9 месеца, което съгласно чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3 и на подсъдимият следва да бъде наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, за това престъпление. В случая не би могъл да се приложи института на чл.66 ал.1 НК, тъй като е осъждан на наказание лишаване от свобода. Наказанието същият следва да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание в размер на по-тежкото, а именно две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, на основание чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 от НК, следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ДП считано от 15.08.2012г.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.92 ал.1 от НК, за постановяване принудително лечение на подсъдимият, който страда от наркомания. От заключението на вещото лице по психиатричната експертиза се установява, че подс.Т. страда от личностово разстройство и синдром на зависимост към опиати. Употребявал е системно хероин с изразен абстинентен синдром при прекъсване на приема, което позволява да се потвърди зависимост.

Веществените доказателства - нож и шишенце следва да бъдат върнати на подсъдимия, тъй като не са били предмет, не са послужили и за извършване на престъпленията.

 С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата  разноските по делото от досъдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                                                                                   

                                                        

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: