Мотиви към Присъда №536/14.09.2012г., постановена по НОХД №707/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ж.А.Р. *** за това, че на 21.08.2012г. в гр. Разград е управлявал МПС – л.а. “Фолксваген Транспортер” с рег. № ***** без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 1028/25.07.2011г. влязло в сила на 27.08.11г., издадено от Началника на РУП Разград към ОД МВР Разград за управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа обвинението намира го за доказано и пледира за определяне на наказанието в средния предвиден в закона размер, а именно 1 година лишаване от свобода.

Защитника на подсъдимия, намира за доказано обвинението, но пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК, което да бъде пробация.

Подсъдимият признава вината си и съжалява за стореното. Моли за по-леко наказание от лишаване от свобода.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ж.А.Р. е роден на ***г*** е български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.

Подсъдимият живеел в гр.Разград, не притежавал свидетелство за управление на МПС. Работел като ***** в сервиз за автомобили. На 21.08.2012г. около 17 часа, същият управлявал л.а. “Фолксваген Транспортер” с ДК №***** по ул.”Червен” близо до питомника в гр.Разград. Срещу него се движел полицейски автомобил, в който били свидетелите П. П. и П.Б., служители на РУП на МВР гр. Разград, които били наряд като автопатрул от 08.30ч до 20.30ч. на 21.08.2012г. След като се разминали и подсъдимият слязъл от автомобила, до него спрели и двамата полицейските служители. Свидетелите познавали подсъдимия отпреди, тъй като е бил обект и на други проверки, при които се установявало, че управлява МПС без СУМПС. За това и този път поискали документите на водача, но последният не представил свидетелство за управление на МПС, тъй не бил правоспособен водач, което било установено и чрез справка в системата на МВР. Св. П. съставил АУАН за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, който връчил на подсъдимия, а последния го подписал без да има възражения.

С наказателно постановление №1028/2011г., влязло в сила на 27.08.2011г. на началника на РУП ОД на МВР гр. Разград, подсъдимият е бил наказан за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Деянието предмет на настоящото дело е извършено в едногодишния срок от наказването на обвиняемия с това наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на свидетелите П. и Б., обясненията на подсъдимия, справка за съдимост АУАН № от 21.08.2012г., НП №1028/25.07.2011г., справка за нарушител, характеристична справка и останалите писмените доказателствени материали. Спор относно същата няма, поради което съдът я намира за безспорно установена.

Така изложената фактическа обстановка обуславя от правна страна следното: Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 21.08.2012г. в гр. Разград е управлявал МПС л.а. “Фолксваген Транспортер” с ДК №*****, без да притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №1028/2011г. на Началника на РУП– гр. Разград, влязло в сила на 27.08.2011г., за управление на МПС без съответното СУМПС.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, независимо от това го е извършил.

При определяне на наказанието на подс.Р. съдът намира, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, а не по чл.55 ал.1 т.2 от НК, в какъвто смисъл са доводите на защитата. Действително са налице посочените от него смекчаващи обстоятелства - направените от подсъдимия признания и разкаяние, младата му възраст, голямата му страст към автомобилите и проявено лекомислие в случая. Съдът обаче намира, че обществената опасност на дееца е по-висока, предвид неговите предишни наказвания по чл.78а от НК и осъждания и то за същото престъпление, за което са му били налагани различни наказания, едно от които е пробация с максимален срок на пробационните мерки, не-добрите му характеристични данни. Съдът отчита и високата обществена опасност на деянието. В този смисъл е неоснователен довода на защитника на подсъдимия, че управлявал автомобила по безлюдна улица. Напротив съдът намира, че управлението на МПС от неправоспособно лице е деяние с висока степен на обществена опасност, независимо къде се движи МПС-то, тъй като се поставя в по-голяма опасност здравето и живота както на другите лица, така и на самия неправоспособен водач. Последното наложено наказание на подсъдимия пробация, включваща пробационни мерки в максималния предвиден в закона срок явно, не е оказало правоспиращо въздействие върху подсъдимия, който и след това е извършил същото деяние. Касае се за престъпна упоритост проявена от негова страна, поради което съдът намира, че определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК, а именно замяна на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода тъй като няма предвиден минимум с наказание пробация, би било абсолютно несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, поради изложените съображения. Предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, които бяха посочени по-горе, съдът намира, че определяне на наказанието лишаване от свобода в средния размер, каквото становището на представителя на РРП, е завишено. В конкретния случай съдът намира, че смекчаващите обстоятелства надделяват и наказанието следва да бъде определено от минимума към средния размер, но по-близо до минималния. Съответно на извършеното деяние и на дееца съдът намира, че е наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан вече на такова наказание. Предвид разпоредбата на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Налице са предпоставките на чл.68 ал.1 от НК, поради което съдът постанови изтърпяване на отложеното наказание в размер на една година, определено по чнд №295/2012г. на РС-Разград, в чийто изпитателен срок, е извършеното и процесното. Това наказание следва да бъде изтърпяно при условията на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Така определеното наказание съдът намира за съответстващо на целите посочени в чл.36 от НК.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: