Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу:
Н.С.Х., роден на *** година в с. Бели лом, постоянен адрес с. *****, ул. **** № ***, но живущ ***, работещ в строителна фирма ЕТ “******” гр. Разград на длъжност технически ръководител, бълг. гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, тел. *******, ЕГН **********
И
Ю.К.К., роден на *** ***, постоянен адрес гр. ****, бул. **** № **, вх. **, ет. *** ап. ****, тел. *****, безработен, бълг. гражданин, неженен, с основно образование, ЕГН **********.
Районна прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн.
чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
ОДМВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК,
не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград , редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Всеки от нарушителите твърди, че е бил нападнат от другия и се е отбранявал от нападението на другия. Нарушителят н.Х. изразява съжаление за случилото се.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителите, съдът намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Двамата нарушители живеели в съседни входове и между тях имало стара вражда.
На 03.09.2012г. около 17.30 часа в гр. ****, бул. **** № ** /където двамата нарушители живеели/, при свидетелят И. Р. И., занимаващ се с ремонт на ел. уреди, се намирал нарушителят Ю.К.. Там се намирали и приятели на св. И.. Тогава при свидетеля И. дошъл другият нарушител – Н.Х., тъй като имал проблем с бойлера си.
Предвид предходната им вражда, нарушителите си разменили псувни и др. обидни реплики, като след това вербалният им конфликт прераснал във физически. Присъстващите лица ги разтървали и конфликта бил преустановен.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на свидетелите И. И., Н. С. както и частично от обясненията на двамата нарушителите /в частта им в която признават, че са нанасяли удари/.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА
намира, че нарушителите на горепосочената дата са извършили непристойна проява
в резултат на което са нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята
по-ниска степен на обществена опасност, деянието им не представлява
престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно
хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно
от лицата посочени в акта като нарушители и е налице умисъл при осъществяването му от дейците.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо всички нарушители, съдът отчете чистото им съдебно минало, както и частичните обяснения.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителя Х., съдът отчете самокритичността му, изразена чрез съжаление за случилото се.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителят К., съдът отчете и
тежкото му имотно положение. Следва
обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не
може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим
начин законните права и свободи на гражданите /така
и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, спрямо нарушителите съдът отчете по тежката форма на нарушаване на
обществения ред – сбиване. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство спрямо нарушителите съдът отчете и високата динамика на този вид
нарушения /в този смисъл
вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о.,
НК, докладчик съдията Павлина Панова,
Решение № 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н.
о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров/.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителя К. и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.
Поради гореизложеното, съдът намери, че относно нарушителя Х. целите на наказанието биха се постигнали само с адм. наказание глоба в абсолютния законов минимум – 100 лв., поради и което му наложи такова наказание.
Относно нарушителя Ц., като отчете далеч по-високата степен на обществена опасност на същия /липса на критичност към извършеното/, съдът наложи на същия административно наказание Задържане в структурно звено на МВР за срок от 10 денонощия. Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А.
Христов/