Мотиви към решение №520 от 10.09.2012г., постановено по AНД № 717/2012г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград от Т.И.Т. ЕГН **********, И.Д. Т. ЕГН ********** и В.И.Т. ЕГН **********, тримата от гр. Разград, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ На 09.09.2012 г. около 04,30ч. в дискотека „ ****”, в гр. Разград лицата Т.Т., В.Т. и И. Т. във видимо нетрезво състояние се заяждат с клиенти на заведението. Охраната на дискотеката извежда вън от дискотеката лицата и ги приканва да се приберат. Т., И. и В. наемат такси и си тръгват. След известно време, същите се връщат в дискотеката като Т. носи в ръце сгъваема палка. И. застава зад К. К. – охрана на заведението и го удря с бутилка от водка, която държи в ръката си. От удара, главата на К. се облива в кръв. Т. удря с палката клиент на заведението, който е бил по същото време там. Вследствие на тези действия, започва размяна на удари между тях. С тези си действия лицата грубо нарушават общоприетите норми за поведение на обществено място и предизмикват възмещението на околните граждани.”

Нарушителите дават обяснения, с които по същество отричат да са извършили проява на дребно хулиганство. Напротив, твърдят, че са станали жертви на физическо насилие от страна на портиерите на заведението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията на свидетелите К. К., М. М., П. Р., депозирани в съдебно заседание и писмените обясненията на свидетеля М. П., Характеристики на нарушителите, които изнасят именно тази фактическа обстановка, отразена в съставения акт: На посочаната дата – 09.09.2012г. около 04,00ч. в гр. Разград, нарушителите се намирали в клуб „ ****”, същите били поръчали една бутилка водка, като били разположени на столове около бар- плота на заведението. Нарушителят Т.Т. се опитвал да прегръща, намиращи се в заведението, момичета, които се оплакали на собственика и на св. П. Р. – портиер. Тогава свидетилите М. и Р./ портиери и охрана в заведението/, поканили тримата нарушители да напуснат дискотеката. Нарушители станали и се отправили към изхода, без да дават вид, че са склонни да извършат просткъпка. Напуснали заведението, каличи се в лек таксиметров автомобил и заминали. След известно непродължително време се върнали пред заведението също с таксиметров автомобил, от който слезли и се отправили към свидетелите К., М.и Р., които се намирали на входа на дискотеката. Нарушителят Т.Т. държал в ръката си сгъваема палка и се отправил към св. М. с думите „ ... ти какво искаш бе, на какъв се правиш...” , демонстрирайки намерението си да нанесе удар. В същото време св. К. застанал пред св. М., за да предотврати конфликт, но получил удар в главата с бутилка от водка от нарушителката И. Т., която била застанала странично отзад, зад св. К., при което следствие удара главата му се обляла в кръв. Тогава М. и Р. помогнали на К., отвеждайки го до тоалетната на заведението, да спре кръвотечението от главата си. Не след дълго тримата свидетели излезли пред дискотеката, защото разбрали, че пред заведението отново се бият и заварили нарушителят Т. Т. да си разменя удари с други лица пред дискотеката. След обаждане на тел. 112, пред заведението пристигнал екип на „ Спешна медицинска помощ” и наряд на РУП.

По делото няма данни които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Обясненията на свидетелите депозирани пред съда са логични, последователни, непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът основава фактическата обстановка именно на тях. Обясненията на нарушителите са непоследователни, нелогични, противоречи и целят единствено да внесат съмнение в описаното в Акта, с цел да избегнат отговорност.

Досежно поведението на нарушителят В.Т., съдът намира, че нито в съставеният АКТ за констатиране проява на дребно хулиганство, нито в депозираните пред съда свидетелски показания, може да се направи извод, че същият е извършил такава проява.

Така с деянието си нарушителите Т.Т. и И. Т., на обществено място се държали възмутително и непристойно, проявили са незачитане на обществените порядки. Проявата им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на нарушителя Т. Т. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство поведението му както вътре в завадението, така и пред дискотеката, налице е една упоритост да не съобразява с обществените порядки, както и приложената характеристика. По отношение на И. Т., като смекчаващо обстоятелство, съдът възприема приложената характеристика, както и обстоятелството, че в момента се грижи за две деца близнаци на около 1 година. Деянието им макар да не е дотолкова обществено опасно, че да бъде определено като престъпление, то все пак е с не малка степен на обществена опасност на фона на типичните случаи на дребни хулиганства. Нарушителите са демонстрирали пренебрежение към спазвне на моралните правила за поведение на обществено място. Поради всичко това съдът намира, че наказанието на нарушителят Т. Т., следва да бъде определено по по - тежката алтернатива по чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ, а именно “задържане в структурно звено на МВР” за срок от пет денонощия. С оглед диференциране отговорността на всеки един от нарушителите, с оглед поведението им, съдът намира, че по отношение нарушителят И. Т., следва да определи адм.наказание „ Глоба” в максимален размер от 500,00лв., най – вече поради грижите й за невръстните деца, но все пак, като отчита тежестта на извършеното от нея нарушение. Определянето на наказанието в този вид и размери явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителите.

По отношение на В.Т., съдът намери, че същият не е осъществил противообществена проява, поради което на основание чл.6, ал.1,буква „в” от УБДХ, следва да бъде оправдан.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: