Производството е по реда на Указа за борба с дребното
хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство, за извършена в гр.
Разград от А.И.А. и Д.А.Ч. ***, непристойна проява, нарушаваща обществения ред
и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в
следното: “На 10.09.2012г. в гр. Разград, около 9,15 ч. на ул.”*****” №**, лицата Д.Ч.
и А.А. влизат в усти пререкания, но в последствие скандалът прераства в размяна
на удари с ръце и крака между двамата. С тези си действия Ч. и А. грубо
нарушават обществените норми на поведение и будят възмущението на гражданите”.
В с.з. двамата нарушители, дават обяснения. Като
нарушителят А. не признава да е извършил описаните в акта действия.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено, от фактическа страна следното:
Нарушителят А. ***
и имал сервиз за автомобили на ул.””****” №**. Нарушителят Ч. научил, че първият бил добър майстор
и занесъл автомобила на съпругата си за ремонт на 04.09.2012г. Още тогава се
разбрали и за цената, която нарушителят Ч. платил същия ден, а именно 180лв,
тъй като имал в себе си толкова пари. След два дни отишъл да прибере
автомобила, на който нарушителят А. бил извършил ремонт, като му направило впечатление,
че отново имало проблем със запалването, но след смяна на свещите всичко било
наред и той си тръгнал с автомобила. В последствие обаче, същият установил, че
не е свършена както трябва работата по ремонта на автомобила и се появявал
същият проблем при запалването му. На 10.09.2012г. около 9 часа нарушителят Ч.
отишъл при нарушителят А., който имал друг клиент и след като приключил
разговора с него и клиентът излязъл отвън пред гаража, нарушителят Ч. ядосан влязъл вътре, където бил и сина на А.
– Д. А.. Казал му, че не си е свършил работата, поискал си обратно парите,
които дал за ремонта. Нарушителят А., не се съгласил, двамата се хванали един
за друг, като нарушителят Ч. бил избутан от гаража отвън, като ударил по двете
страни на лицето нарушителят А.. Включил се и синът на последния, който
започнал да рита нарушителят Ч., като двамата продължавали да се карат. След
като последния се изправил, синът на другия го повалил отново, при което му се изхлузила
едната обувка. А. взел една бухалка и започнал да го удря с нея по тялото, при
което Ч. успял да избяга в посока към ВиК. Срещу мястото имало блок на чиито
тераси били излезли хора, които чули разправията, а св.Е. И., видял и как Ч.
бил удрян с бухалка.
Съдът намира така приетата фактическа обстановка за
установена, като се позовава на обясненията на нарушителите, обясненията по
преписката на Д. А. и Е. И.. Съдът намира за достоверни обясненията на
нарушителят Ч. дадени в с.з., които се подкрепят от обясненията на Е. И..
Намира за недостоверни обясненията на нарушителят А. в частта, че е паднал на
земята и че е бил ритан от нарушителят Ч., тъй като в тази си част остават
изолирани и неподкрепени от доказателствата по делото, единствено в тази насока
са обясненията на неговия син – А., но същите съдът намира за заинтересовани и
недостоверни в тази им част. Поради което, съдът намира изложената в акта фактическа
обстановка за доказана.
Така с деянието
си и двамата, са нарушили обществения ред, държали са се възмутително
и непристойно, като са проявили незачитане на обществените порядки. Проявата
им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява
престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно
хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1
от същия нормативен акт.
При определяне на наказанието на двамата,
съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни,
липсата на противообществени прояви, семейното им положение, за нарушителят Ч.
и проявеното съжаление за извършеното, а като отегчаващо обстоятелство и за
двамата, това че деянието, е с не малка степен
на обществена опасност и зачестилите в последно време случаи на дребни
хулиганства. Подобни прояви са недопустими и изискват по сериозно отношение за
да се избегне осъществяването им и в бъдеще. Поради това съдът намира, че наказанието
на нарушителите, следва да бъде определено по по-леката алтернатива, а именно
глоба. Следва да се има в предвид, че деянието извършено от тях, е с по-голяма
степен на обществена опасност, предвид типичните такива случаи, тъй като се е
стигнало до размяна на удари между двамата и са били видени от живущите в
отсрещния блок. Поради което съдът намира за справедливо, размерът на глобата
да е над средния размер за нарушителят А., а именно 300лв и 250лв за
нарушителят Ч. предвид направеното от него признание и разкаяние. В този размер
съдът намира, че определеното наказание отговаря на целите предвидени в закона.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: