МОТИВИ
към
Присъда № 555/25.09.2012г. постановена
по НОХД № 749/2012г. по описа на Районен съд Разград
РРП е внесла
обвинителен акт против подсъдимия Т.К.С., роден на ***г. в гр. Т., живущ ***, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
В ТОВА, ЧЕ:
На *** г. в гр. Р. в условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у М.М.Д. от с. гр., че ще
го транспортира с МПС до планината около гр. С. и с това е
причинил на М.М.Д. имотна вреда в размер на
500,00 лева – престъпление по чл.211, пр.2 във вр.с
чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът
заявява, че поддържа обвинението.
Защитникът намира
обвинението за недоказано, поради което моли за оправдателна присъда. Излага
подробни съображения.
Подсъдимият се
присъединява към становището на защитника. Твърди, че нито е обещавал да закара
някого с автомобил, нито е вземал пари за това.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
С протоколно
определение от *** г. по НОХД
№ ***г. на РС-Р., обв. С. е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 от НК, като му е било наложено наказание 3 месеца „ЛС”, чието изтърпяване
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Споразумението влязло в законна сила на *** г.
С протоколно
определение от *** г. по НОХД
№ *** г. на РС-Р., обв. С. е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, като му е било
наложено наказание 1 година „ЛС”, което следва да бъде изтърпяно в затвор при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Споразумението влязло в
законна сила на *** г.
С протоколно
определение от *** г. по НОХД
№ *** г. на РС-Р., обв.С.
е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 3 месеца
„ЛС”, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от
закрит тип. Споразумението влязло в
законна сила на 04.11.2010г.
С присъда № *** г. по НОХД № *** г. на РС-Р. и потвърдена с решение № *** г. по ВНОХД № *** г. по описа на ОС-Р. обв. С. е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 във вр.с
чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, като му е било
наложено наказание 2 години и 8 месеца „ЛС”, което следва да бъде изтърпяно в
затвор при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в законна сила на *** г.
С присъда № *** г. по НОХД № *** г. на РС-Р., обв. С. е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр.с чл.194,
ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 8 месеца „ЛС”, което следва да
бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието. Присъдата е влязла в
законна сила на 28.12.2010г.
С определение
по ЧНД № *** г. РС-Р. е определил едно общо наказание
на обв.Т.С. по НОХД № *** г., НОХД № *** г.,
НОХД № *** г., НОХД № *** г, НОХД № *** г., всички на Районен съд-гр.Р.,
а именно 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода” което следва да бъде
изтърпяно в затвор при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Привежда наказанието от 3 месеца „ЛС” по НОХД № *** г. на РС-Р.
при общ режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определението е влязло в
сила на *** г.
Тези предходни
осъждания обуславят квалификацията „Опасен рецидив”, в двете му форми, по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на новото деяние, извършено от
обвиняемия.
Обвиняемият Т.К.С.
***.
На *** г. свид. М.М.Д.
след предварителна уговорка със свид. С.С.С. и свид. П.Д. Я.
се срещнали около *** ч. в
дома на техния общ познат – С. Седнали да се черпят и всички заедно изпили
около един литър ракия. Домакинът С. трябвало да става сутринта за работа,
поради което останалите трима отишли около полунощ в дома на М.Д., където
продължат да се черпят. Там, около ***
ч. през нощта, свид. Я. се обадил на втория си
братовчед обв. Т.К.С.
и му казал да дойде при тях. Не след дълго обв. Т.С.
отишъл. До този момент той и пострадалият – свид. Д.
не се познавали. Свид. Д. поканил обв.С.
в тях и последният се присъединил към компанията. В хода на разговора свид. Д. се оплакал че е недоволен от заплащането на
настоящата му работа – само 10 лв. надник. Казал, че
е чувал че за такава работа в балкана плащат много повече пари. Тогава обв. С. му казал, че имал познат в балкана около С., който търсел работници, като
давал заплата *** лв. Св. Д.
попитал подсъдимия, дали е сигурно това, на което подсъдимия отвърнал, че
човека бил “точен”. Обв. С. казал, че може да го
закара с кола до своя познат в балкана, но трябва да му се плати за превоза, а
ако работата там не му хареса ще го върне обратно в Р. Св. Д. се съгласил подсъдимия
да го закара с автомобил до новата му месторабота, като двамата се уговорили Д.
да заплати на подсъдимия за транспорта сумата от *** лв. Св. Я. и С. също решили да отидат
със св. Д.. Така според уговорката подсъдимият трябвало да ги закара всички тях
при своя познат в балкана около гр. С. Свид. Д. нямал
тези пари в наличност, поради което рано сутринта, когато се разсъмвало, той
излязъл от дома си за да вземе от познати пари, а подсъдимия и свид. Я. и С. останали в дома му. Скоро св. Д. се върнал у
дома си със сумата от ***
лв., от която заплатил на подсъдимия
сумата от *** лв.,
съгласно уговорката им за превоза до балкана. Подсъдимият взел тази сума и
казал, че отива да оправи колата, с която ще пътуват и до половин час ще дойде
да ги вземе, като те през това време се подготвят за пътуването до балкана. Подсъдимият
обаче не дошъл, минал около час, след което св. Д. казал пред св. Я. и С., че
явно подсъдимият го е измамил и няма да дойде, поради и което се обадил по
телефона в полицията и се оплакал от измамата. По-късно, подсъдимият се обадил
по телефона на св. Я. и го уведомил, че ще се забави. В действителност обаче
въобще не отишъл да изпълни уговорения превоз.
По доказателствата.
Горната
фактическа обстановка се установява: показанията на свидетелите, Ст. С. дадени в о.с.з. и прочетените от ДП на
осн. чл. 281, ал.4 НПК /л.20-21ДП/, П.Я. дадени в о.с.з. и прочетени от ДП на
осн. чл. 281, ал.5 НПК /л.22-23 ДП/, справка съдимост /л. 10-16/, справка от
ОДМВР Р. от която е видно че
подсъдимият не притежава СУМПС и МПС.
Съдът
кредитира с доверие показанията на св. С. и Я., тъй като същите са пълни,
логични, последователни и съвпадат в детайлите. Тези свидетели са и
незаинтересовани от изхода на делото. Липсва каквато и да е било житейска
логика, тези свидетели да лъжат че подсъдимият е обещал на пострадалия Д. да го
закара с автомобил до балкана, както и да лъжат че подсъдимият е взел от Д.
сумата от *** лв. за този
превоз. Както свидетелите, така и подсъдимият сочат, че процесната вечер между
свидетелите и подсъдимият не е възникнала никаква конфликтна ситуация, която да
доведе да заинтересованост на свидетелите да злепоставят в своите показания подсъдимия.
Конфликт е нямало и преди това – безспорно е, а и самият подсъдим сочи, че до
срещата им въпросната вечер не е познавал пострадалия Д. Нямало е и вражда
между подсъдимия и братовчед му Я. и св. С. Напротив, били са в добри отношения
– което става ясно от обстоятелството, че Я. го е поканил въпросната вечер за
да го черпи, а на повикването му под предлог, че има проблем /казано от Я. за
да дойде подсъдимия/ подсъдимият веднага се е отзовал, мислейки че наистина
братовчед му има проблем, и не знаейки че го вика за да го почерпи. Отиването
на подсъдимия при братовчед му Я. в *** посред нощ, със съзнание, че братовчед му има проблем, ясно сочи
че между тях не е имало предходен конфликт /иначе подсъдимият нямаше да се
отзове в *** ч. на
повикването му за “проблема/, за да се приеме че Я. е заинтересован на навреди
на подсъдимия със своите показания.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им в която отрича да е обещавал да
закара пострадалия в балкана и в частта им в която отрича да е получил пари за
това. В тази им част обясненията на подсъдимия са изолирани от доказателствения
материал по делото, поради и което съдът ги приема само като средство за
защита.
Така с
деянието си, при пряк умисъл и користна цел, от обективна и субективна страна обв. Т. С. е осъществил състава на престъплението по
чл.211, пр.2 във вр.с чл.209, ал.1 от НК.
С действията
си обвиняемият е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на
престъпния състав „измама”, тъй като на инкриминираната дата е възбудил
заблуждение чрез въздействие върху съзнанието на пострадалия Д., което
формирало у него неверни представи относно определени факти от
действителността, а именно, че ще бъде откаран до планината около гр. С.,
където ще може да започне работа, и поддържал тази заблуда до сутринта, проявявайки
активност с цел нейното утвърждаване. Именно тази формирана невярна представа
от обв. С. у свид. Д. го
мотивирало да извърши акт на фактическо имуществено разпореждане – да му даде
сумата от *** лв., с което
даване настъпила като пряко следствие имуществената вреда в неговия
патримониум. От обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство, а
именно, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив, видно от
предходните осъждания на обвиняемия.
От субективна
страна деянието е извършено от обвиняемия при пряк умисъл, като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел, искал настъпването им. Съзнавал е,
и че извършва деянието си, след като е бил осъждан с множество присъди за тежки
умишлени престъпления от общ характер, по които му е определено едно общо
наказание лишаване от свобода в размер на 2 год. и 8 мес., което е търпял
ефективно и отделно е търпял друго наказание лишаване от свобода в размер на 3
мес. Налице е и особената користна цел от субективната страна на състава на
престъплението – да набави за себе си имотна облага, като е съзнавал
неизбежността на настъпването на имуществената вреда за пострадалия като
последица от фактическото му разпореждане.
По възражението на защитата, че пострадалият
Д., не е предявил граждански иск в настоящото производство, което насочва че не
е предал процесната сума на подсъдимия.
Съгласно чл.
359, ал.2 НПК – “В това производство не
се допуска граждански иск.”
Съгласно чл. 359, ал.3 НПК - “По
тези дела не участва частен обвинител.”
Относно заличаването на свидетелите Д. и М., и недопускането до разпит в качеството
на свидетел на лицето С..
Тези искания по доказателствата на страните, за които РРС
прецени, че не биха способствали за разкриване на обективната истина бяха
оставени без уважение.
Ако обаче, се приеме че РРС е допуснал процесуални
нарушения оставяйки без уважение доказателствени искания на страните, то тези
евентуални нарушения могат да бъдат
отстранени от въззивната инстанция, тъй като Законът не прави разлика между реда за събиране и
проверка на доказателствата на първата и въззивната инстанции /вж. Решение № 133 от
30.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията Евелина С. "Бюлетин на ВКС", бр. 1/2001 г.,
стр. 7/.
Върховният касационен съд,
вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.2004г. по н.д.
№ 1005/2003г. І н.о.,
“Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., че ако за въззивния съд съществува
съмнения за пълнотата на доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му
от закона правомощия следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да
връща делото в първостепенния съд.
Както вече е посочено и в
Решение № 408 от 25.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о., "Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г.,
въззивната инстанция е втората, по-висша съдебна инстанция, която има правомощието да допълва
доказателствените материали и да реши делото по същество. Тя не може да се позовава на липсата на
достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за да постанови отменително решение. Ако въззивната инстанция констатира,
че на досъдебното производство и в производството пред първоинстанционния съд
не са събрани достатъчно доказателства за разкриване на обективната истина, то
тази констатация го задължава да проведе съдебно следствие и събере липсващите
доказателствени средства, а не да отменя присъдата. Недопустимо е връщането на делото на досъдебното
производство или на
първоинстанционния съд, тъй като липсата
на достатъчно доказателства е отстранима с оглед широките правомощия на втората
инстанция, като решаващ съд по фактите.
По изложените
съображения, ако въззивната инстанция прецени, че показанията Д., М. и С. биха
способствали за разкриване на обективната истина, то следва да ги разпита. Респективно
ако се усъмни в способността на свидетелите, с оглед употребения алкохол,
правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото, и да дават
достоверни показания за тях, то на осн. чл. 144, ал.2, т.5 НПК следва да
назначи съответната експертиза.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до
десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото
на виновния.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчетат многобройните осъждания на
подсъдимия надхвърлящи минимално изискуемите се за квалифициране на настоящото
престъпление като такова извършено в условията на “опасен рецидив”, лошите
характеристични данни, обстоятелството че деянието е извършено само няколко
месеца след излизането му от затвора, и то в изпитателния срок на условното
предсрочно освобождаване. Горното сочи, че подъсдимия е личност с трайно
изразени престъпни навици, демонстриращ престъпна упоритост.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия, съдът отчете и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни
производства спрямо обвиняемия. Личността на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от
закона доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на
обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело
(различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на
обвиняем и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се
отбележи, че презумпцията за
невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно
производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано
отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да
се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало
много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните
по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от
Смекчаващо
отговорността обстоятелство представлява даденото съгласие от страна на подсъдимия
за прочитането на показанията по чл. 281, ал.5 НПК, на част от свидетелите
дадени, пред орган на ДП, като по този начин се способства за разкриване на
обективната истина. Смекчаващо отговорността обстоятелство се явява и лошото
материално състояние на подсъдимия. Следва
обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на
престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на
гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н.
о., НК/. Смекчаващо
отговорността обстоятелство се явява и тежкото семейно положение на подсъдимия.
Поради гореизложеното
съдът наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от три години,
което на осн. чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
На осн. чл.59
НК, съдът приспадна от горепосоченото наказание времето от *** г. до постановяването на присъдата, през
което подсъдимият бил задържан по настоящото наказателно производство - по ЗМВР, по чл. 64, ал.2 НПК, а и е търпял
МНО ЗС.
Съдът като намери, че горепосоченото
наказание се явява съответно на извършеното престъпление, по смисъла на чл. 35,
ал.3 НК и би постигнало целите на чл. 36 НК, не наложи факултативно
предвиденото наказание Конфискация. Следва
да се изтъкне, че органите на досъдебното производство не са извършили
обективно и пълно изследване на имотното състояние на подсъдимия независимо от
факта, че процесното обвинение предвижда наказание Конфискация. Разследващите
са се задоволили единствено с отразеното от обвиняемия в декларацията му за
имотно състояние, че не притежава недвижими имоти и МПС. Тази декларация обаче
има статут на обяснение на обвиняемия, т.е. в нея обвиняемия би могъл да
потвърди неистина или затаи истина. Разследващите са били длъжни съгласно чл.13
НПК да предприемат действия по установяване на действителното имотно състояние
на обвиняемия /респективно и на съпругата му в случаите когато един подсъдим
има сключен гр. брак относно придобитото имущество по време на брака, с
оглед разпоредбата на чл.21 СК/ –
справка от Агенция по вписванията за притежавани недвижими имоти, справки от
Областните дирекции “Земеделие”, справка
от КАТ за притежавани МПС, справка от централен електронен регистър към
Агенцията по вписванията за наличие на брачен договор по чл. 19 СК, справки от
всички кредитни институции в страната след спазване процедурата по чл. 62, ал.6
ЗКИ и т.н.
За да се осигури
ефективност на наказателно-правните норми, с разпоредбата на чл. 72 НПК е
създадено задължение, а не субективно право, за прокуратурата
да установи цялото имущество на
обвиняемия и да направи искане за обезпечаване на Конфискацията по реда на
ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 579 от
8.II.1988г. по н. д. № 657/87 г., I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на
РБ, кн. 6/1988 г., стр. 4. , като и Решение № 64 от 7.05.2009 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. д. № 42/2009 г.
Вярно е, че в
случая съдът реши да не налага наказание Конфискация, но ако нуждата от такова
наказание бе налице, то налагането на същото би се затруднило /в т.ч. отлагане на делото за изискване на съответните справки
за имущественото състояние на подсъдимия/ поради противоправното бездействие на органите на досъдебното производство,
въпреки че съгласно чл. 7, ал.2 НПК е следвало да подготвят в максимална степен
протичането на съдебната фаза.
Налице е и
друго фрапиращ пропуск в работата на органите на ДП : След привличането на
подсъдимия в качеството на обвиняем на *** г. и разпита му в това качество на същата дата, предстояло само
предявяването на разследването. Правилно същият ден по-късно, в *** ч. подсъдимият е бил задържан по чл.
64, ал.2 НПК, с оглед внасяне искане за вземане МНО ЗС по чл. 64 НПК. Вместо да
изпратят в съда за производството по чл. 64 НПК заверени преписи от материалите по делото /за да могат да органите
на ДП да продължат работата си по делото докато тече производството по чл. 64
НПК, като например предявят разследването и т.н./, органите на ДП са
изпратили в РРС делото в ОРИГИНАЛ. Следва да се изтъкне, че както ВКС в Решение № 116 от
21.III.1988 г. по н. д. № 123/88 г., ВК, Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1989 г., стр. 6, така и ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД в Решение № 90 от 16.07.2012г. по в.н.о.х.д.№196/2012г., вече са имали повод да посочат че, ПРЕПИСИТЕ ОТ
ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ СА СЪЩО ТАКИВА ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. Ето
защо, становището на РРП, че в производството по чл. 64 НПК, е недопустимо да
се представи делото в заверени преписи, а следва да се представя само в
оригинал, е незаконосъобразно.
Така
изпращането в РРС на делото в ОРИГИНАЛ за производството по чл. 64 НПК, е
довело до необходимост от постановяване на допълнително разследване, ЕДИНСТВЕНО
ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО, като срока по производството е бил удължен с
още 7 дни от РРП /л. 37 и 38 ДП/. За да стори това, РРП се е позовала на чл.
357, ал.1, т.5 НПК. Разпоредбата на последната предвижда, че прокурора: “постановява
допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок
не по-дълъг от седем дни”.
Неправилността на становището на РРП, че в производството по чл. 64 НПК делото се предоставя само в ОРИГИНАЛ, ясно проличава и от постановеното “допълнително разследване” с правно осн. чл. 357, ал.1, т.5 НПК, единствено и само за предявяване на разследването /което обстоятелство е отразено и в постановлението по чл. 357, ал.1, т.5 НПК/. В случая необходимостта от предявяване на разследване не представлява събиране на нови доказателства за да се прилага допълнително разследване по чл. 357, ал.1, т.5 НПК.
Наред с горното, излишното удължаване на разследването с постановлението по чл. 357, ал.1, т.5 НПК, е и в разрез с изискването за приключване на наказателното производство в разумен срок по см. на 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за политически и граждански права и чл. 22 НПК.
Любопитно, какво ли би сторила с ДП РРП, ако например в производството по чл. 64 НПК, съдът назначи медицинска експертиза относно здравословното състояние на подсъдимия, което обстоятелство безспорно би забавило производството по чл. 64 НПК и същото надхвърли дори удължения срок по чл. 357, ал.1, т.5 НПК, а същевременно случаят не представлява фактическа и правна сложност, за да бъде постановено разследването да се извърши по общия ред, на осн. чл. 357, ал.2 НПК!
Няма как да се
приеме, че приключването на производството по вземане МНО ЗС по чл. 64 НПК,
представлява Conditio, sine
qua non - /Условие, без
което не може/, за приключване на досъдебното производство. Да се приеме
обратното би значело например, че в производството по глава 25 НПК - “Незабавно
производство”, тъй като същото се осъществява в срок от 3+5 дни, вземането на МНО ЗС е на практика невъзможно /само срокът по
чл. 64, ал.5 НПК, за насрочване на производството пред въззивния съд е до 7 дни/.
Ако се приеме, че за приключване на ДП е необходимо да няма висящо производство по МНО ЗС, то един недобросъвестен обвиняем, би могъл постоянно да подава молби по чл. 65, ал.1 НПК, като по този начин ще изтекат сроковете не само за провеждане на Бързо или Незабавно производство, но дори ще изтекат и сроковете по чл. 63, ал.4 НПК /срока от 2 месеца за неподане нови молби не важи когато искането се основава на влошеното здравословно състояние на обвиняемия/. Този пример за пореден път илюстрира неправилността на виждането на РРП, че в производството по МНО ЗС се представят в ОРИГИНАЛ материалите по ДП и не се извършват процесуални действия от органите на ДП през това време, нито може да приключи междувременно досъдебното производство.
За съжаление горецитираните пропуски не
са изолирани случаи в работата на РРП, а константна практика.
По чл. 70, ал.7 НК.
Тъй като
процесното деяние е извършено в срока на предсрочно условно освобождаване по
чл. 70, ал.1 НК, то съдът на осн. чл. 70, ал.7 НК, приведе в изпълнение
неизтърпяната от подсъдимия Т.К.С. част от наказанието Лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА, ЕДНИ МЕСЕЦ И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ, по ЧНД *** г. на разградския районен съд, относно
предсрочно условно освобождаване по ЧНД № *** г. на ОС- П. На осн. чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС, така
приведеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас
Христов/