РЕШЕНИЕ

Номер 146 12.09.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четвърти септември две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1850 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Б.Г.Х. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищеца не дължи на ответника сумата 1021,60 лв. за неплатена ел. енергия за период от 21.10.2010г. до 18.04.2011г. /неотчетена консумирана електроенергия/. Сочи, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия. Иска заплащане и на направените по делото разноски. В съдебното заседание поддържа иска си.

Ответникът “Е.ОН България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия.

Съдът намира, че искът е допустим изцяло, тъй като ищцата оспорва дължимостта на сумата в качеството си на съсобственик на имот, в който е доставяна ел. енергия за съответния абонатен номер. Тя има интерес от установяване недължимостта на цялата процесна сума от нейна страна, доколкото интересът и се обуславя от възможността да бъде прекъснато ел. захранването на жилището, което обитава. В този смисъл са указанията на РОС по в.ч.г.д. №205/2012г. Опасността от спиране на ел. захранването е налице и при частично неплащане на вмененото задължение, поради което и интересът на ищцата да установи недължимостта на цялата претендирана сума е налице.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С оглед данните по делото, следва да се приеме, че между страните е налице действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищцата с място на доставката с. ***, ул. **** №*** - имот спрямо който ищцата е съсобственик /по наследство/. По силата на наличното облигационно отношение ищцата дължи заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД, също одобрени от ДКЕВР /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. Не са представени доказателства за публикуването на тези общи условия в местен вестник, съобразно изискването на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката, което е условие за влизането им в сила. На 18.04.2011г. служители на “Е.ОН България Мрежи” АД извършили проверка на електромерното табло на ищцата, като е установено отклонение в измерването на потребяваната енергия от електромера. Електромерът е демонтиран и заменен с друг. Въз основа на тази проверка от “Е.ОН България Мрежи” АД е издадена справка за корекция /л.7 от делото/, видно от която е преизчислено и коригирано количеството електрическа енергия ползвано от ищцата за периода 21.10.2010г. до 18.04.2011г. и въз основа на тази корекция ответникът “Е.ОН България Продажби” АД е коригирал дължимата от ищецата сума за периода, вменявайки й допълнително задължение в размер на 1021,60 лв., за което я е уведомил с писмо от 07.07.2011г.

По делото е назначена електротехническа експертиза, според заключението на която електромерът на ищцата не е бил технически изправен към момента на проверката – отчитал е по-малко от реално консумираната електроенергия. Грешката в отчитането е F= -75,97 %. Изчислената в справката за корекция енергия за доплащане е математически вярно изчислена /съобразно методологията в чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия/, както и дължимата за доплащане левова равностойност. Коригираното количество елктроенергия технически е възможно да бъде доставено и потребено. Причината за неточното отчитане е установена в проведена метрологична експертиза и от констатациите следва, че е налична неправомерна намеса в измервателната схема на електромера - поставен шунт от дебел меден проводник на токовите изводи от клемовия блок на платката. Не е възможно да се определи реално доставеното количество енергия за периода нито точната дата от която е започнало неточното отчитане.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че предявеният иск е основателен. По силата на съществуващите между страните договорни отношения ищецът дължи плащане на доставената му и консумирана ел. енергия. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната е договорно установено и се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки. Не се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. Въпросът доставена ли е изобщо на потребителя електрическа енергия, чието измерване да е неточно, обаче остава без отговор в настоящия процес – установява се само, че това е принципно възможно. По тези въпроси ответникът носи доказателствена тежест и в случая доказателствената му дейност не дава целените резултати. От хипотетични възможности не могат да се правят реални изводи. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Този извод се подчертава и от факта, че няма никакви данни за началния момент от който е започнало неточното отчитане, поради което и няма как да се каже доколко действителният период на неточно отчитане е изобщо съотносим с приетия от ответното дружество период за корекцията. Отделно от това следва да се каже, че всъщност и клаузите на които ответникът се позовава в случая не му дават тези права, тъй като не произвеждат правно действие. Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В този смисъл в последните години съдебната практика е изобилна, като достатъчно е да се посочи Решение на ВКС от 11.04.2011г. по ТД №39/2010г., ТК, II ТО. В случая не може да се поддържа категорично, че е налице виновно поведение от страна на потребителя. Констатираната външна намеса може да даде възможности само за предположения в една или друга насока, но не и за реални изводи. Установената при проверката нерегламентирана намеса не поражда право за ответника да върши корекции /Решение №79 на ВКС от 11.05.2011г. по ТД №582/2010г., ТК, II ТО – в същото решение се приема, че такава намеса е ирелевантна, доколкото няма доказателства за автора на виновното поведение/. Не са представени доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, засягащи точното отчитане на консумираната енергия. Именно ответникът носи грижата за изправността на средствата за измерване и не може да прехвърля тази тежест другиму. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на потребителя. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Поради изложеното претендираната от ответника “Е.ОН България Продажби” АД сума 1021,60 лв. за неплатена ел. енергия за период от 21.10.2010г. до 18.04.2011г, вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция, извършена по методиката, установена от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия за процесния период не се дължи от ищцата като потребител на съответния абонатен номер и искът й следва да бъде уважен изцяло.

Основателно е и искането на ищцата за заплащане на направените от нея разноски, които са в размер на 500 лв. Съдът не намира основания за намаляване на възнаграждението на адвоката, представлявал ищеца, тъй като не смята, че същото възнаграждение /в размер на 350 лв/, е прекомерно голямо с оглед характера на делото.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск от Б.Г.Х. ЕГН ********** ***, че ищцата не дължи на “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 сумата от 1021,60 лв. за неотчетена ел. енергия за периода от 21.10.2010г. до 18.04.2011г.

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 да заплати на Г.Х. ЕГН ********** сумата от 500 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: