В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветалина Дочева

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№378 по описа за 2012 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127 ЗЗД във вр. с чл.32 ал.2 СК.

Ищецът Д.Х.Д. е предявил иск против бившата си съпруга С.К.К., с който иска от Съда да осъди ответницата да му заплати половината /9100лв./ от потребителския кредит от „Банка ДСК“ЕАД, който е теглил на 23.07.08г. за задоволяване на нужди на семейството. Твърди, че кредитът е рефинансиран.

Ответницата С.К.К. оспорва иска. Сочи, че кредитът не е теглен за задоволяване нужди на семейството. Теглен е лично от ищеца, без нейно знание и съгласие.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Страните са били в брак през периода 23.09.2000г.-12.05.2009г., като са във фактическа раздяла от 01.01.2009г. През време на брака си страните са теглили няколко кредити, някои от тях погасени, а други рефинансирани. Първият теглен кредит е от 06.03.01г. за 1600лв., който е погасен. Според св.Хр. с тези пари си купили вграден гардероб, а според св.К.-лек автомобил. На 02.12.03г. двамата съпрузи са изтеглили нов кредит от 5100лв., който е рефинансиран с кредит №91145222 на стойност 7000лв. Той пък е рефинансиран с кредит №10944522 от 09.11.05г. на стойност 8000лв. Този кредит е рефинансиран с кредит №14150925 от 29.06.07г. на стойност 12000лв. На 17.11.06г. ищецът тегли нов кредит от 500лв. с №13140641, който е погасен чрез рефинансиране със средства от кредит № 14150925. На 10.01.2008г. ищецът е теглил нов кредит с № 15009341 от 4000лв.. На 23.07.08г. ищецът е рефинансирал кредити №№ 14150925 и 15009341 с кредит №15924361 на стойност 18200лв. Този кредит на 21.06.2011г. ищецът предсрочно е погасил, отново със средства от рефинансиране с кредит № 15924361. Вещото лице е посочило във варианти по периоди сумите, платени от ищеца. За периода 01.01.09г.-21.06.11г.-21494лв. и за периода 12.05.09г.-21.06.11г.-20536.90лв.

По делото са разпитани двама свидетели-Т. Хр. и К. К., родители на страните. Св.Хр. твърди, че страните първо са теглили заем от 1600лв. за обзавеждане /вграден гардероб/. Втори кредит теглили за кола. Кредит за локално право с камина. През 2006г. брата на Д. му изплатил сумата от 6000лв., наследствения дял от наследството на баща му. С тези пари направили газифициране на апартамента. Твърди, че с кредит са си купували хладилник, холова гарнитура, бойлер, телевизор. Всички заеми са теглени от името на Д., който ги рефинансира. Твърди, че С. не е работила когато е гледала детето. Че не е изпълнявала семейните си задължения, а се е налагало Д. да гледа детето.

Св.К. твърди, че семейното жилище е негова собственост. Дал жилището напълно обзаведено с локално парно. Ремонт не са правили на апартамента. Първо са били на камина с водна риза, но заради детето са се газифицирали. Купили си хладилник, фотьойли и пералня. Твърди, че през годините и двамата са работили, като С. е получавала по-голяма заплата. Ищецът е сменил три коли. За първата теглили кредит. Докато живели заедно ищецът учил задочно три години в София.

Страните са представили платежни документи за следните стоки: А/.на името на Д.Д.: 1. на 29.03.05г. телевизор за 800лв., 2. на 05.10.99г./преди брака/ пералня, 3. на 20.10.06г. ел.битов воден нагревател за 160лв., 4. на 11.07.06г. DVD за 189лв., 5. на 19.04.06г. вентилаторна печка за 30лв., 6. на 11.08.00г. миксер за 105лв., 7. на 23.09.06г. ютия, 8. за периода 07.06.07г.-15.06.07г. компютърно оборудване, приложена е гаранционна карта от 31.08.07г., от която не се установява каква стока и на каква цена е закупена. Приложен е договор за изработка на газова инсталация №64/28.08.07г. за сумата от 3039.67лв.; Б/. На името на С.К.: 1. на 12.10.2000г. хладилник/фризер LG, 2. на 23.08.07г. готварска печка „Горение“ за 629лв. на кредит. Приложен са договор за присъединяване от 01.08.07г. и фактури на името на майката на ответницата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен и недоказан.

Солидарната отговорност на съпрузите по чл.32 ал.2 СК не възниква автоматично- с получаване на заемната сума, а е обусловена от конкретна преценка за това дали тя е била разходвана за задоволяване на нужди на семейството./решение от 31.01.06г. ВКС по т.д. №398/05г. на II т.о.; решение №644/13.12.07г. ВКС по т.д.№321/07г. ТК I т.о./. Последният рефинансиран кредит, теглен от ищеца през времето на брака е с № 15924361/23.07.08г. От 5100лв. в края на 2003г., сумата е нараснала на 18200лв. през 2008г. Събраните гласни и писмени доказателства не установяват по никакъв начин, че процесните пари са вложени в семейството, за покриване на семейни нужди. Бащата на ответницата дори твърди, че за част от кредитите дъщеря му не е знаела. Приложените от ищеца писмени доказателства за закупени стоки през годините са на обща стойност 1284лв. При двама работещи съпрузи, за покриването на тези семейни нужди не е необходимо тегленето на такива кредити. Този факт се установява и със простата съпоставка между датите на усвояването на кредитите и датите на покупка на вещите. Твърдяното от ищеца обзавеждане се е състояло от закупуването на вграден гардероб /с непроцесни средства/ и холова гарнитура, което също не представлява някаква особено скъпа семейна инвестиция, налагаща тегленето на такива кредити. Газифицирането според майката на ищеца е направено със средства от наследството, а не със заемни средства. И разпита на свидетелите, и писмените доказателства не доказват по никакъв начин, че заемните средства са вложени за нужди на семейството.

Предвид неоснователността на иска ищецът следва да заплати на ответницата сумата 200лв. за разноски.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Х.Д. против С.К.К. иск по чл.127 ЗЗД във вр. с чл.32 ал.2 СК за заплащане на сумата от 9100лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.Х.Д. да заплати на С.К.К. сумата от 200лв./двеста лева/ разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: