Р Е Ш Е Н И Е

№ 293 19.10.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет септември две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа доклаваното от съдията

Гражданско дело № 396 по описа за 2012 г.

Иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба ПК “С”, ЕИК ***** срещу “Е.ОН България Продажби”АД , с която е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 952,89 лв., получена без правно основание. Ищецът твърди, че процесната сума е платена от него, след начисляването й от ответника, като корекция за потребена ел. енергия за минал период – 16.12.2011 г. – 26.01.2012 г. За процесната сума били издадени фактури и дебитно известие, след извършена на 23.01.2012 г. проверка и смяна на СТИ в обект находящ се в гр. Ц. К., пл. “Д.”, собственост на ищеца. Задължението по тях било заплатено от ищеца с платежно нареждане през м. 02.2012 г. Сочи, че не е манипулирал СТИ, че не е ползвал начислените количества енергия. Сочи, че ОУ на договора между страните имат неравноправен характер, поради което са нищожни. Иска заплащане и на направените по делото разноски.

Ответникът “Е.ОН България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че начислените и заплатени от ищеца суми са такива представляващи доставена и реално изразходвана ел. енергия за обекта. Издадените от ответника фактури, по които е извършено плащане са дължими въз основа на периодичен отчет на показанията на монтираното СТИ с фабр. № 1125081110207536.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Безспорно установено е, че ищецът с платежно нареждане през м. 02.2012 г. превел на ответника сумата 2 952, 89 лв. – дължима за начислена ел. енергия за м. декември 2011 г. и м. януари по фактури № № 2589157/06.01.12 г. и 2599082/16.01.12 г. Първата от посочените фактури, представлява първо междинно плащане за м. 01.2012 г. за консумирана енергия за м. 12.2011 г. и е на стойност 728,49 лв., а втората е второ междинно плащане за м. януари 2012 г. за консумирана енергия за м. 12.2011 г. и е на стойност 364,29 лв. На 26.01.2012 г. било издадено и дебитно известие към двете фактури според което ищецът следвало да заплати още 1 860,11 лв. за периода 16.12.2011 г. – 26.01.2012 г. Както бе посочено и по – горе през м. февурари ищецът превел и сбора от посочените суми, на ответника. От представеното приложение А към фактирите е видно, че процесната сума е представлявала стойността на консумирана електроенергия от десет обекта, собственост на ищеца за периода м. декември 2011 г. – м. януари 2012 г. Пак от посочното приложение е видно, че в три от обектите, обозначени като “магазин самообслужване”, “ресторант Болхов” и “ сладкарница” за отчетния период потребената ел.енергия е отчитана от по две различни СТИ за всеки обект. В първият от тях до 23.01.12 г. вкл. е посочено, че е начислявана от електромер № 8135553, а от 24 до 25.01.2012 г. от такъв с № 1125081110207536. Във втория от обектите до 24.01.12 г. вкл. е посочено, че е начислявана от СТИ с № 1125091010000699, а от 25 до 26.01.12 г. от СТИ с № 1125091110067647, докато в третия е било отчитана от СТИ с № 40725263 до 03.01.12 вкл. и от 04 до 20.01.12 г. от СТИ с № № 1125081110204089. По делото е представен един единствен констативен протокол от 23.01.2012 г. удостоверяващ подмяната на електромер № 8135553 с № 1125081110207536 и касаещ, според приложението към фактурите, първият от обектите. В посочения протокол не е отбелязано да е установена грешка в измерването на демонтираното СТИ. По отношение на другите два електромера, ответникът, въпреки изричните указания в тази насока, не представя констативни протоколи за подмяна. Въз основа на тези доказателства, вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по делото, заключава, че начислените като дължими от ответника и заплатени от ищеца суми, не са такива представляващи корекция за минал период от време. В заключението си експертът сочи, че е налице служебно начисляване на дължима електроенергия за обект “ресторант”. Дали са били налице основанията за това, обаче вещото лице заявява, че не е в състояние да прецени. Изяснява, че служебно електроенергия се начислява в случай, че е налице неработещо устройство / за което отбелязване в протокола няма/, или ако проверяващите нямат достъп до текущите данни на електромера, в който случай се извършва изравняване с тези показания в следващия отчетен период. От представеното приложение А, сочи вещото лице, е видно че смененият електромер в ресторанта е имал показания, които не са взети предвид при начисляване на потребената електроенергия, а е начислена само служебно такава. Показанията на новия електромер пък, са отбелязани като “0” , а дължимата сума за ел. енергия отчетена от него за периода от 25 до 26.01.12 г. е 786,42 лв., която сума е функция на начислените киловати, но поради липсата на отбелязване на показания на електромера, вещото лице сочи, че не е видно защо и как са начислени потребени такива. Вещото лице по назначената счетоводна експертиза пък сочи, че само в два от обектите е налице подмяна на СТИ. Според него дължимите суми за реално потребена електронергия са тези отчитани в останалите обекти, извън обекта именован в приложението, като “ресторант Болхов”. По този начин, реално потребената и дължима от ищеца електроенергия за процесния период възлиза общо на 283,08 лв. или 339,96 лв. с ДДС. Към нея е включена и дължимата сума от 62,10 лв. отчетена от монтирания в обект “магазин самообслужване” нов електромер за периода 24 – 25.01.2012 г. За последно посочената сума експертът по съдебно-техническата експертиза, в съдебно заседание уточнява, че не е видно как са начислени съответстващите й киловати.

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.ОН България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Е.ОН “България Мрежи” АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на последния договор, одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ. В чл. 45 ал.2 от същите ОУ е уреден реда за начисляване на количество на потребена ел.енергия при неосигуряване достъп за отчитането й.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е частично основателен. Безспорно страните са в облигационни отношения, като ищецът в качеството си на потребител следва да заплаща стойността на използваната в имота електроенергия на ответника/чл. 17 от ОУ на ДПЕЕ/. В случая в тежест именно на последния бе да докаже, че платените от ищеца суми са в изпълнение на посочените договорните задължения. В качеството си на потребител ищецът дължи стойността на измерената , посредством законно монтиран и сертифициран електромер ел.енергия /чл. 30 от ОУ на ДПЕЕЕМ/. Основанието на което на ищеца са служебно начислявани суми извън тези за реално отчетена и потребена електронергия не бе доказано. Не бе установено по отношение на обектите “магазин самообслужване” за начисленията след подмяната на СТИ и по отношение на обект “ресторант Болхов” за целия процесен период, да са били налице предпоставките на чл. 38, или 45 ал.2 от ОУ. Първата от тези хипотези би била налице, ако монтиран СТИ не измерва, или неправилно/неточно измерва енергията – в този случай, следва да бъде съставен констативен протокол, в който да бъде отбелязано посоченото обстоятелство и едва тогава, следва да се приложи уредение в този текст начин на изчисление на потребената електроенергия. Във втората хипотеза, в нарушение на договорните си задължения потребителят не следва да е осигурил достъп за отчитане и едва тогава той ще дължи стойността на количество ел.енергия, изчислено на база на пренесено такова през предходен отчетен период. При положение, че в двата посочени по – горе обекта са били монтирани СТИ, за които липсват данни да не са отчитали коректно потребената електронерегия /поради липса на съставени констативни протоколи за това/ и при положение, че от ответника не се сочи, ищецът да не е осигурявал достъп до СТИ за отчитането им, то липсва и основание ответника да получава суми различни от дължимите за реално използвана енергия. Ето защо, съдът намира, че въз основа на изложеното по – горе, се налага извода, че сумите за обект “ресторант Болхов” в общ размер на 2037,30 лв. и сумата 62,10 лв., начислена като дължима за един ден за обект “магазин самообслужване” са платени без основание от ищеца, доколкото в производството недоказано остана обстоятелството начислената електроенергия за двата обекта възлизаща на тези стойности, да е била реално потребена. От друга страна сборът на дължимите суми според приложение А, възлиза на 2 784,47 лв. / с ДДС/, а не на фактурираната и платената от ищеца стойност от 2 952,89 лв. / с ДДС/. Разликата между двете суми от 167,81 лв., от доказателствата по делото, не бе установено на какво основание е начислена. По изложените съображения, съдът намира че в посочения размер от 2099,40 лв. без ДДС - 2 519,28 лв. с ДДС /начислените суми за ресторанта и сумата за магазина след смяна на СТИ/, към които следва да се добави и разликата между стойност на фактури и дължими суми според приложението от 167,81 лв., или общо до 2 687, 09 лв. предявеният иск се явява основателен и доказан. В останалата му част, за разликата до първоначално предявения размер, същия следва да бъде отхвърлен.

С оглед основателността на иска и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по производството, съответно на уважената част от иска в размер на 653,48 лв. От своя страна ищецът следва да заплати на осн. чл. 78 ал.4 вр. с ал.8 от ГПК направените от ответника разноски по прекратената част от иска в размер на 28,55 лв.

Воден от изложеното до тук, Разградският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби”АД, ЕИК -*******, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “Вл. В.” В. Т Г № ***, на осн. чл. 55 от ЗЗД да заплати на ПК “С”, ЕИК *****, с адрес гр. Ц. К., пл. “Д.” № * сумата 2 687, 09 лв./с ДДС/, представляваща част от преведената с пл. нареждане от м. февруари сума 2 952, 89 лв. по фактури № № 2589157/06.01.12 г. и 2599082/16.01.12 г. , като получена без основание, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения му размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “Вл. В.” В. Т Г № *** да заплати на ПК “С”, ЕИК ***** с адрес гр. Ц. К., пл. “Д.” № * за разноски по производството сумата 653,48 лв.

ОСЪЖДА ПК “С”, ЕИК ***** с адрес гр. Ц. К., пл. “Д.” № * ДА ЗАПЛАТИ на “Е.ОН България Продажби”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “Вл. В” В Т Г № *** за разноски по производството сумата 28,55 лв.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС Разград в двуседмичен срок от получаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: