Р Е Ш Е Н И Е

№ 301 26.10.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 449 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Община Разград, ЕИК 000505910, срещу Е.Л.В., ЕГН **********,***, с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 498,28 лв. – погасено от ищеца задължение на ответника към “Е.ОН България – Продажби” за ползвана електрическа енергия, както и сумата 25,00 лв. – рязноски по производството, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 74/12.01.2012 г. по гр.дело № 2422/11 г. по описа на РРС. В исковата молба се сочи, че страните са били в договорни правоотношения по силата на сключен на 21.10.05 г. договор за наем, съгласно който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, недвижим имот находящ се гр. ******, ул. “*******” № *****, ет.***, ап.****. Договорът бил прекратен, поради неизпълнение на задължения на наемателя за заплащане на наемната цена със заповед на Кмета на Общината от 29.10.2010 г. Фактическото предаване държанието на имота на наемодателя било осъществено на 06.07.2011 г., въз основа на нова заповед на Кмета на Общината от 20.06.11 г. за изземването му, като държан от наемателя без основание. Наемателят не изпълнил задължението си по чл.12 от договора за заплащане на консумативни разходи за ползвания недвижим имот, като не заплатил потребената електрическа енергия в размер на 498,28 лв. Сумата била платена от ищеца на “Е.ОН България – Продажби” с платежно от 08.12.2011 г. За процесната сума била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 74/12.01.2012 г. по гр.дело № 2422/11 г. по описа на РРС по подадено от ищеца заявление. В срока за това, от ответника постъпило възражение срещу заповедта. С изложеното се основава ищцовата претенция по предявения установителен иск.

В срока за отговор назначеният особен представител на ответника не възразява срещу допустимостта на исковата молба.

По същество поддържа становище за неоснователност на ищцовата претенция, като сочи, че липсва основание да се приеме, че ищецът заплащайки процесната сума е придобил качеството на кредитор на ответника. Задължение на последния било да заплаща консумативните разходи свързани с имота, поради което и договорна отговорност за неизпълнение на посоченото задължение той носел към елекроразпределителното предприятие. Наемодателят /ищец/ нямал такова задължение по силата на сключения между страните договор за наем.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По реда на чл. чл. 410 от ГПК e издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 74/12.01.2012 г. по гр.дело № 2422/11 г. по описа на РРС за процесната сума от 498,28 лв. представляваща заплатено от ищеца задължение на ответника към “Е.ОН България – Продажби” за ползвана електрическа енергия. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника – ответник в настоящото производство.

Установява се още отпредставените по делото писмени доказателства, че страните са били в договорни правоотношения по силата на сключен на 21.10.05 г. договор за наем, съгласно който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, недвижим имот находящ се гр. *****, ул. “*********” № ****, ет.**, ап.***. Договорът бил прекратен, поради неизпълнение на задължения на наемателя за заплащане на наемната цена със заповед на Кмета на Общината от 29.10.2010 г. Фактическото предаване държанието на имота на наемодателя било осъществено на 06.07.2011 г. От ответника не се оспорват така установените от писмените доказателства по делото и изложени в исковата молба твърдения в този смисъл. Междувременно за периода м. 12.2011 г. до м. април 2011 г. за имота били начислявани дължими суми за потребената в него от ответника електроенергия. На 08.12.2011 г. ищецът погасил задължения за посочения период в общ размер на 498,28 лв., с които погасил задълженията по част от издадените от електроразпределителното предприятие фактури. Последно посочените обстоятелства, също не се оспорват от назначения особен представител на ответника, като се установяват и от представеното извлечение за фактури и плащания/л. 36 – 41/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от праван страна следното:

Искът е основателен и доказан. В тежест на ищеца бе да установи, че вземането срещу ответника съществува в претендирания в исковата молба размер. В случая въз основа на установените фактически обстоятелства по делото, следва да се приеме, че за процесния период страните не са се намирали в договорни правоотношения, тъй като договорът за наем е бил прекратен. Въпреки това, ответникът е ползвал имота. Действително ищецът в качеството на собственик на недвижимия имот е имал собствено задължение за заплащане на потребената електроенергия на електроразпределителното предприятие. От представеното извлечение за фактури, изходящо от електроразпределителното предприятие обаче, може да се заключи, че именно ответникът е бил потребител по смисъла на ОУ на ДПЕЕ, каквато възможност е уредена в чл. 6 от същите. Според посочения текст е допустимо потребител да бъде лице, различно от собственика на недвижимия имот, пир наличие на определени условия. Обстоятелството, че електроразпределителното предприятие сочи за свой клиент именно ответника в извлечението, дава основание се заключи, че са били налице предпоставките на посочения текст от общите условия. Дори ищецът да бе потребител в отношенията с електроразпределителното предприятие, то в отношенията между него и ответника, който е упражнявал фактическото държане на имота, заплащането на задължението за консумирана енергия от първия е недължимо платено. С размера на платеното задължение за потребена от ответникът електроенергия за периода м. 12.2011 г. до м. април 2011 г. последни се е обогатил, спестявайки тези разходи. От своя страна ищецът се е обеднил със същата сума, заплащайки задължението в посочения размер, без фактически да е бил във владение на имота, а следователно и без сам да е потребявал такава енергия. Ето защо и искът се явява основателен и доказан в пълния му размер, доколкото нарушен се явява принципа на неоснователно обогатяване и са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД.

По отношение на разноските в исковото производство – съобразно изхода на спора на ищеца се следва присъждане на всички направени в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.

Воден от изложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на Община Разград, ЕИК 000505910, че съществува вземнето й към Е.Л.В., ЕГН **********,***, за сумата 498,28 лв. – погасено от ищеца задължение към “Е.ОН България – Продажби” за ползвана от ответника електрическа енергия, както и сумата 25,00 лв. – разноски по производството, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 74/12.01.2012 г. по гр.дело № 2422/11 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Е.Л.В., ЕГН **********,*** да заплати на Община Разград, ЕИК 000505910 сумата 125,00 лв. – разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва по ч.гр.д. № 2422/2011 г. по описа на РС Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: