Р Е Ш Е Н И Е

№ 292 19.10.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети септември две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 516 по описа за 2012 година,

Намира следното

Иск с правно основание чл. 114 от ЗЗП.

Предявена искова молба от Депозирана е искова молба от А.Й.Т., ЕГН **********,*** против “Хенди - Тел” ЕООД, ЕИК ***** с която се претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 329,00 лв., представляваща платена продажна цена на мобилен апарат. Ищцата сочи, че на 09.01.09 г. в гр. Разград е закупил от ответника мобилен телефон м. “Priviled TV 1 Dual SIM”, като заплатила продажната цена от 329,00 лв. Два месеца по – късно дисплеят на апарата започнал да се самоизключва, не работели клавишите на апарата. За отстраняване на дефектите, вещта била шесткратно отремонтирана от търговеца. Междувременно ищцата подала жалба до КЗП РД Варна. За резултатите от извършената проверка била уведомена с изх. № В-03-2665/27.12.2010 г., като й било разяснено, че търговецът ще подмени стоката с нова. При посещението в търговския обект на потребителя бил предложен апарат, който видимо бил очукан и захабен, а служителите на търговеца не могли да го включат, поради което ищцата отказала да го получи. Вместо това завела нова жалба до КЗП с входящ № от 04.01.2011 г. Проверката на контролния орган приключила с издаване на задължително предписание до търговеца на осн. чл. 114 от ЗЗП да възстанови продежната цена на апарата на ищцата, в срок до 13.01.2011 г. На 27.01.2011 г. било издадено и НП, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца на осн. чл. 230 от ЗЗП - за неизпълнение на задължителното предписание. Сочи, че издаденото НП е потвърдено с решение по анд № 351/11 г. на РРС.

Въз основа на изложеното ищцата претендира за осъждане на ответника да върне платената продажна цена на вещта.

В срока за отговор ответника депозира такъв, като оспорва допустимостта на иска. Сочи че исковата молба е подадена след изтичане на двугодишния срок по чл.115 от ЗЗП, който е преклузивен. Този срок, към който е прибавено времето през което е бил спрян по см. на чл. 115 ал.2 от Закона, според ответната страна е изтекъл близо година преди предявявне на иска. По същество заявява становище за неоснователност на исковата претенция. Заявява, че е спазил рекламационната процедура по повод предявените седем рекламации на ищцата, като е привеждал стоката в съответствие в рамките на законоустановения месечен срок. Освен това само при две от рекламациите били установени сочените в исковата молба дефекти, като в останалите случаи сервизните специалисти установявали, че се касае до неправилни настройки , поради неопзнаване на инструкциите за работа с телефона. Освен, че търговецът изпълнявал задълженията си по закон, осъществявайки гаранционно обслужване и привеждане на стоката в съответствие, чрез ремонт, при последно предявената от ищцата рекламация на 10.12.2010 г. би сменен и IMEI на телефона, което на практика представлявало замяна на стоката с нова. За последното ищцата била уведомена, но същата отказала получаване на апарата, поради което и не подписала изготвения протокол за споразумение от търговеца от 30.12.2010 г. С изложеното аргументира становище, че претенцията на ищцата е неоснователна, позовавайки се на разпоредбата на чл. 114 ал.2 от ЗЗП.

Въз основа на събраните в хода на съдебно производство писмени доказателства /допълнение към сервизна карта за извършен ремонт от 01.02.2010 г. и от 25.02.2010 г., жалба 04.01.2011 г., протокол за предоставяне на достъп до информация, писмо от КЗП, протоколи за споразумение от 30.12.10 г., писмо на КЗП от 14.01.2011 г., доклад, писмо от 03.01.11 г. на КЗП, известие за доставка, жалба от 04.01.11 г., извлечение от ТР, констативен протокол, допълнение към сервизна карта за ремонт от 21.12.10 г., протокол за споразумение от 30.12.10 г., протокол за проверка на документи от 10.01.11 г., пълномощно, жалба от 26.11.10 г., сервизна поръчка от 20.09.10 г., протокол за споразумение от 27.02.10 г., протокол за споразумение от 30.12.10 г., протокол за споразумение от 29.10.10 г., протокол за споразумение от 18.10.10 г., копие от книга за рекламации, гаранционна карта, стокова разписка, допълнение към сервизна карта за ремонт от 03.09.09 г., допълнение към сервизна карта от 14.10.10 г./ обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2009 г. ищцата закупила от магазин на ответника мобилен телефон м. “Priviled TV 1 Dual SIM”, като заплатила продажна цена от 329,00 лв. На посочената дата били издадени и приложените, като писмени доказателства - гаранционна карта и стокова разписка/ л.41/. След закупуването на вещта, ищцата шест пъти предявявала рекламации на същата, първата от които на 03.06.2009 г., приключена с протокол от 19.06.09 г., на 11.08.09 г., приключена с протокол за споразумение от 05.09.09 г., на 05.01.2010 г., приключена с протокол от 09.02.2010 г., на 18.02.10 г. приключена с протокол за споразумение от 27.02.2010 г. , на 20.09.2010 г. приключена с протокол за споразумение от 20.10/09/.10 г. и на 19.10.2010 г. приключена с протокол от 29.10.10 г. Последното обстоятелство се установява от представения от ответника регистър на предявените рекламации на търговец – /л.67 – 77/, в който срещу нито една от направените от ищцата рекламации няма отбелязване в графа “неоснователна рекламация”. Тези рекламационни производства, според представените по делото протоколи за споразумение, приключвали с ремонти на вещта съгласно чл.113 и чл.114 от ЗЗП, посочен и в регистъра, като предпочитан от потребителя начин за удовлетворение на рекламацията. Установява се и че посоченият от ищцата недостатък бил един и същ и се изразявал в неразпознаване на една от СИМ картите от апарата. На 26.11.2010 г., ищцата подала жалба до КЗП, твърдейки че телефонът е със същия неотстранен дефект, въпреки че е върнат от сервиз. Във връзка с извършената проверка, контролните органи съставили констативни протоколи от 03 и 10.12.2010 г., като в посоченото производство, ищцата заявила претенция за подмяна на телефона с нов. Ответникът /л.13 и л.19/, видно от съдържанието на изходящите от него до КЗП писма, заявил готовност да удовлетвори рекламацията по този начин. Вместо това, на ищцата на 30.12.2010 г. на ищцата бил предложен собствения й телефон, с подменен имей, който тя обаче отказала да вземе и отказала да подпише представения й протокол за споразумение от същата дата/л.81/. Че на потребителя е бил предложен именно закупения от него продукт, се установява от съдържанието на представеното от ответната страна допълнение към сервизна карта за извършен ремонт/л.59/, в което е посочено, че ремонта е успешен и е описано, в какво се е изразил той.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът е допустим, а разгледан по същество се явява основателен.

По отношение възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно. В случая, според самото изявление на ответника, последно предявената рекламация от ищцата е на 10.12.2010 г. – т.е. преди изтичане двугодишния давностен срок по чл. 115 ал.1 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на алинея 2 на посочения текст от закона, срокът спира да тече през времето необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора. Липсват основания да се приеме, че спрения с последната рекламация давностен срок е започнал да тече отново, поради отпадане на причините за това. Както бе посочено и по – горе, последно посочения способ за удовлетворение на рекламацията от потребителя е бил подмяна на телефона с нов. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 112 ал.1 от ЗЗП, според която потребителят може да избира между ремонт на стоката или замяната й с нова. Извършеният ремонт на телефона, удостоверен като резултат от последната рекламация, не съответства на избрания от ищцата способ на удовлетворяване. Съгласно разпоредбата на чл. 105 ал.1 от ЗЗП «Продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба». Алинея втора на посочения тест, сочи че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. В случая въз основа на изготвените от самия ответник споразумителни протоколи и съдържанието на книгата за предявени рекламации, се установява, че всяка рекламация на вещта /първата от които е била в шестмесечния срок по чл. 108 от ЗЗП/ е била приемана от него и телефона е изпращан за ремонт. Отбелязвано е и че такъв е извършван. Дали и какво е изписвано от лицата имащи задължения да извършат ремонта в гаранционните карти е без значение, тъй като задължение на ответника е било да преведе стоката в съответствие с договора за продажба. Всъщност във всички представени по делото, като писмени доказателства допълнения за сервизни карти е отбелязано, че ремонта е със статус «успешен». Не се оспорва обстоятелството и че последната рекламация е била приета с ангажимент от страна на продавача да подмени телефона с нов, като начин за удовлетворяването й. Ето защо, не би могло да се приеме, че избрания от потребителя способ е невъзможен, или непропорционален в сравнение с извършването на пореден ремонт. Всъщност установяването на посочените обстоятелства, бе в тежест на ответника, а в тази насока от него по делото доказателства не бяха представени. Безспорно е и че в едномесечния срок по чл. 113 ал.2 от ЗЗП, считано от 10.12.2010 г. ищцата не е била удовлетворена по посочения от нея способ – чрез подмяна на вещта. Ето защо и за нея са възникнали правата по чл. 114 ал.1 от Закона – да поиска разваляне на договора и възстановяване на заплатената от нея сума. По изложените съображения съдът счита и предявения иск за основателен, а доколкото от представените по делото доказателства е видно, че продажната цена на телефона е била 329,00 лв., то същият следва да бъде уважен в пълния му размер.

Съоразно изхода по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски в производството, от които 50,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА “Хенди - Тел” ЕООД, ЕИК , с адрес гр. С, ж.к. “М *”, ул. “А. Л.” № ** на осн. чл. 114 ал.1 т.1 от ЗЗП ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Т., ЕГН **********,*** сумата 329,00 лв., представляваща платена от ищеца на отпаднало основание, поради разваляне на договора, продажна цена на мобилен апарат м. “Priviled TV 1 Dual SIM”, ведно със законовата лихва върху нея, считано от 03.04.2012 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 350,00 лв. – разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: