Р Е Ш Е Н И Е

Номер 290 05.10.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№603 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Р.Х.А. срещу “Е.ОН Б. П.”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника не дължи сумата 1080,63 лв., представляваща коригирана сметка от неточно измерване на електроенергия. Сочи, че е съсобственик на имот в с.Я., ул.”П. м.”, №* и ползва същия. Твърди, че измервателното устройство е монтирано на стената на къщата и заключено от служители на ответното дружество, както и че той няма достъп до него. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът “Е.он Б. П.” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката с посочени клиентски и абонатен номер за имота с адрес с.Я., както и че по отношение на покупко-продажбата на ел. енергия се прилагат Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕОН Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на “ЕОН Б. М.”АД. Сочи, че при извършена проверка на 07.04.2011 г. от служители на “Е.он М.”АД с еталон е констатирано отклонение в точността на измерване на потребяваната ел. енергия. При извършената експертиза от Българския институт по метрология е установено “натегнат лагер на оста на диска на СТИ”. Сочи, че при извършването на корекциите са спазени правилата на чл.37 и сл. От гл.Х, р.І от ОУ на ДПЕЕЕМ. Счита, че сумата е имуществена отговорност на абоната , която е израз на обществената необходимост от ангажиране на потребителите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации в средствата за търговско измерване от страна на недобросъвестни лица. Обоснована това твърдение с обстоятелствата, че ищецът е ползвател на СТИ, че не е възможно осигуряването на 24-часова охрана на измервателния уред и че гражданското общество се състои от активни потребители, а не от пасивни наблюдатели. Счита, че съдебната практика на ІІ т.о. на ВКС дискриминира електроразпределителните дружества, като създава за тях по-неблагоприятен режим в сравнение с този на топлофикационните дружества и ВиК дружествата и противоречи на Решение №4/15.03.2007 г. на КС на РБ и не отчита възможността за правоприлагане по аналогия, както и необходимостта от предприемане на съответни интензивни мерки по ограничаване на едно отрицателно обществено явление. Прилага писмо от ответника, протокол за техническа проверка, констативен протокол, справка за за корекция при неточно измерване на ел. енергия, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, условия по договорите за пренос на ел. енергия, извлечение от в.”Дневник” и варненски вестник с публикуваните условия, решение на ДКЕВР за одобряване на общите условия и на изменението на чл.38 от същите. Иска назначаване на съдебно-техническа експертиза и допускане на гласни доказателства за извършената проверка и демонтирането на СТИ. Прави искане при постановяване на решение и присъждане на разноски адвокатския хонорар за бъде съобразен с разпоредбите на чл.78 ал.5 от ГПК. В с.з. се позовава на обстоятелството ,че с последните изменения в Закона за енергетиката се регламентира възможността за коригиране на сметки за минали периоди.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните, че ищецът е един от собствениците на недвижим имот в с.Я., ул.”П. м.”, №*, който имот е електрифициран, има клиентски номер ********* и ел. енергията се доставя от “Е.он П.”АД.

С писмо изх.№927807/02.02.2012 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1 069,87 лв. В последващо писмо /л.7/ е посочена сумата 1080,63 лв. Видно от приложената към писмото справка /л.9/ за периода 21.10.2010 г. – 07.04.2011 г. са отчетени 166 квтч. енергия. Отбелязано, че реално потребената ел.енергия е 5 948,8 квтч ел.енергия. Така разликата от 5 782,8 квтч ел. енергия е начислена допълнително.

В представения протокол за техническа проверка №174975 е посочено, че на клиентски номер ********** в с.Я., ул.”П. м.” на 07.04.2011 г. е извършена проверка и са предприети мерки относно измерването на ел. енергия. Констатирано е, че държавна и ведомствена пломба има и са записани техните номера, като срещу ведомствената пломба е отбелязано “съмнение , че е манипулиран”. Измерена е грешка в отчитането -98,15 %. Проверката е извършена от Б.Х. и Г. С. Според свид. Х. на проверката е присъствал ищеца. По време на същата е било установена консумация в обекта от 34,24 ампера, което отговаря на включен уред от 7,5 киловатчаса.

Според представения констативен протокол №АУ-11-051-16 /18.01.2012 г. за експертиза на електромер, изготвен от Българския институт по метрология, Регионален отдел Р., сектор Г. е посочено, че при отваряне на електромера е установено натягане на лагер на оста на диска.

Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, което е отчитало ел.енергията в дома на ищеца до проверката е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2003 г. Няма данни за датата на монтажа на СТИ при абоната. Следваща проверка е извършена в БИМ, РО Р., Сектор Г. Тя е констатирала отклонение в измерването на СТИ и е стигнала до извод, че СТИ не отговаря на изискванията като конкретно – “ натягане на лагер на ос на диска”. Възможна причина за отклонението според вещото лице е неправомерно въздействие върху СТИ от човешки фактор, тъй като фабричния дефект се проявява до 1-2 години от началото на експлоатацията. Количеството ел. енергия, начислена като корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Същата се равнява на непрекъсната консумация на две печки. Използваното СТИ няма технически възможности /софтуер/, за да се установи от коя дата е извършена тази неправомерна намеса, но в резултат на нея СТИ не отчита цялото количество потребявана ел. енергия. Според справката за консумираната ел. енергия показанията на електромера са отчитани всеки месец. Не е възможно манипулацията да бъде открита при отчитане на ел. енергия, вкл. и поради факта, че инкасаторите не разполагат с миналите показания на СТИ. Точен измерител на грешката според вещото лице няма. За така установеното отклонение е спазена методологията по чл.38 ал.3 т.2 от Общите условия при изчисляване на корекцията в сметките.

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он Б. П.”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на “Е.оН Б. М.”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.Он М.”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Е.ОН Б. М.”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.1 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при точен измерител на грешката.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим – ищецът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

Разгледан по същество, същият е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение или неотчитане, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна. Твърдението на ответното дружество, че СТИ е вещ, дадена на ищеца в заем за послужване не отговаря на обективната действителност, тъй като ищецът като абонат не би могъл да се грижи за поддържането и запазването на вещта, защото достъп до нея има само ответникът. При заема за послужване вещта е в държане на заемателя, т.е. той осъществява фактическата власт, а в отношенията между електроразпределителното дружество и абоната последният няма фактическа власт върху вещта.

Общите условия, на които се позовава ответникът, уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически М.. В редица решения / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че електромерът е бил отварян, че е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Твърдението на ответника, че изменението в Закона за енергетиката, обнародвано в бр.54 от 17.07.2012 г. му дава право да прави корекция на сметки не е относимо към настоящия казус. Действително Закона за енергетиката след последното изменение регламентира възможността в Общите условия да се регламентира редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83 , ал.1 т.6 от с.з. Последната разпоредби посочва, че правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на еизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване са част от нормите за устройство и експлоатация на електроенергийната система и тези правила /ал.2/ се приемат от Кимисията /ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интеренет страниците им.

Към 02.02.2012 г. – датата на изпращане на съобщението до ищеца такива правила не са били регламентирани, следователно не са били и предложени и приети, поради което уведомяването на клиента не е било извършено при спазването на тези правила.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно, тъй като процесуалния представител на ищеца е получил минимално възнаграждение от 150 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца заедно с разноските за д.т.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за клиентски номер **********, абонатен №********** абонатът не дължи на “Е.-Про П.”АД, ЕИК *********, гр.В., бул. В. В., Бизнес парк В., сграда №* сумата 1080,63 лв. по фактура №0147694939/31.01.2012 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 21.10.2010 г. – 07.04.2011 г.

ОСЪЖДА “Е.-Про П.”АД, ЕИК *********, гр.В., бул. В. В., В. Т. Г ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.А., ЕГН ********** *** сумата 150 лв. /сто и петдесет лева / за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: