Р Е Ш Е Н И Е

Номер  291                                              05.10.2012 г.                                  гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На деветнадесети септември                                               две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№616 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.124 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от    П.Е.П. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника не дължи сумата 1194,68 лв., представляваща корекция за потребена, неотчетена и неплатена електроенергия за битово потребление за периода 03.10.2011 г. – 30.03.2012 в обект жилище, находящо се в гр.****, бул.”****”, №***, ап.*** с кл.№1800004902 и аб.№0100303110. Сочи, че не е собственик на апартамента, но си е запазил правото на ползване сърху същия. В апартамента живеел сина му, на същия се отоплявал с топлоенергия.Твърди, че през процесния период са заплащани текущите сметки за ел. енергия, че не е установено точното количество и качество на претендираната за заплащане ел.енергия. Счита, че клаузата на чл.38 ал.3 от Общите условия е неразноправна, че не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за дотавена през изминал период ел. енергия.  Иска присъждане на направените по делото разноски.

            По-нататък в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката с посочени клиентски и абонатен номер за имота с адрес гр.***,ул.”*****”, №***, както и че по отношение на корекционната процедура правилно са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕОН България Продажби”  и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “ЕОН България Мрежи”АД. Сочи, че при извършена проверка на 30.03.2012 г. от служители на “Е.он Мрежи”АД с еталон е констатирано  “поставен допълнително кабел”. Сочи, че при извършването на корекциите са спазени правилата на чл.37 и сл. От гл.Х, р.І от ОУ на ДПЕЕЕМ. Счита, че сумата е имуществена отговорност на абоната , която е израз на обществената необходимост от ангажиране на потребителите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации в средствата за търговско измерване от страна на недобросъвестни лица. Обоснована това твърдение с обстоятелствата, че ищецът е ползвател на СТИ, че не е възможно осигуряването на 24-часова охрана на измервателния уред и че гражданското общество се състои от активни потребители, а не от пасивни наблюдатели. Счита, че съдебната практика на ІІ т.о. на ВКС дискриминира електроразпределителните дружества, като създава за тях по-неблагоприятен режим в сравнение с този на топлофикационните дружества и ВиК дружествата и противоречи на Решение №4/15.03.2007 г. на КС на РБ и не отчита възможността за правоприлагане по аналогия, както и необходимостта от предприемане на съответни интензивни мерки по ограничаване на едно отрицателно обществено явление. Прилага констативен протокол, справка за за корекция при неточно измерване на ел. енергия,справка за консумирана ел. енергия,  дебитно известие, писмо, снимки, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, условия по договорите за пренос на ел. енергия, извлечение от в.”Дневник” и варненски вестник с публикуваните условия, решение на ДКЕВР за одобряване на общите условия и на изменението на чл.38 от същите. Иска назначаване на съдебно-техническа експертиза и допускане на гласни доказателства за извършената проверка и демонтирането на СТИ. Прави искане при постановяване на решение и присъждане на разноски адвокатския хонорар за бъде съобразен с разпоредбите на чл.78 ал.5 от ГПК.

            Предявеният иск е допустим – разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката обосновава наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:            Не се спори между страните, че ищецът има право на ползване по отношение на апартамент в гр.*******, бул.”******”№***, ет.**, ап.**. Той е абонат на “Е.он Продажби”, който доставя ел. енергията в този обект.

            С писмо изх.№978409/04.04.2012 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1 194,68 лв. Видно от приложената към писмото справка /л.9/ за периода 03.10.2011 г. – 30.03.2012 г. е начислена енергия за корекция в размер на 6336 квтч. Не се спори между страните, че за процесния период са начислявани количества за ползвана ел. енергия в обекта на ищеца и той е заплащал същите.

            В представения протокол за техническа проверка №0043054 е посочено, че на клиентски номер 1800004902 в гр.*****, ул.”***”, №**, ап.*** е извършена проверка в присъствието на Емил П.Е. и в коридора на мазите е установено, че електромера на ищеца се намира в ГРТ с още 8 бр. електромера. След отключване на таблото било установено, че към главния предпазител преди общия електромерима директно прикачен проводник, който влиза под мазилката. След къртене на мазилката и проследяване на кабела е установено, че влиза в мазата, собственост на ищеца и захранва цялата маза. Посочено е, че консумираната ел. енергия през този проводник не се отчита от СТИ и не се заплаща от абоната.

Проверката е извършена от Б. Х. и Г. С. Според свид. Х. проверката е извършена въз основа на сигнал на живущ в блока. Съмненията на лицето, подало сигнала са били за свързване с електромера на блока, но на място е било установено, че кабелът е прикачен към главен видлов предпазител преди мерене. Разкъртвайки мазилката и проследявайки кабела проверяващите стигнали до маза, за която живущите в блока посочили, че е на ап.8. След като открили собственика и той отключил мазата установили, че осветлението и всички кабели в мазата са свързани с този кабел. При включване на крушката кабелът я захранил. След това кабелът бил демонтиран и предаден на полицията.

            По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно производство срещу Емил П.Е. /син на ишеца и собственик на апартамента и мазата/ за престъпление по чл.234в, ап.1 от НК.

            Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че е технически възможно  количеството коригирана електроенергия да се достави на абоната за процесния период. При така осъщественото свързване според вещото лице  има възможност за потребяване на енергия без да преминава през измервателната схема на СТИ, т.е. за потребяване на не мерена ел. енергия, а присъединяването към мрежата преди електромера е неправомерен достъп до не мерена електрическа енергия и създава условия за непълно отчитане и потребяване на не мерена енергия. Дължимото количество за доплащане е изчислено по методологията на чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Представената справка №22767/03.04.2011 г. на Е.он определя корекцията на енергия преди СТИ, т.е. ползване на мерена енергия. По този начин според заключението е създадена допълнителна ел.верига до абоната и с оглед на пропусквателната възможност на допълнителната ел. верига е технически възможно да бъде доставено на абоната количеството коригирана електроенергия за процесния период.

                        Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.оН България Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.Он Мрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка  по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.3 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при отклоняване на енергия преди средствата за търговско измерване.

            По делото е разпитан и свидетеля  В. Н. Същият живее в етажната собственост на ул.”*****”, №***. Съобщава, че не е виждал някой да ползва мазето на ищеца. Никой освен служители на Е.он не е правил ремонт на ел. таблата. Свидетелят е влизал един път преди няколко години в мазето на ищеца и същото изглеждало неползвано.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният иск е допустим – ищецът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

            Разгледан по същество, същият е основателен.  В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение или неотчитане, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия  не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение  да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна. Твърдението на ответното дружество, че СТИ е вещ, дадена на ищеца в заем за послужване не отговаря на обективната действителност, тъй като ищецът като абонат не би могъл да се грижи за поддържането и запазването на вещта, защото достъп до нея има само ответникът. При заема за послужване вещта е в държане на заемателя, т.е. той осъществява фактическата власт, а в отношенията между електроразпределителното дружество и абоната последният няма фактическа власт върху вещта.

            Общите условия, на които се позовава ответникът,  уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период  не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията  на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения  / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния  характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт  на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия  противоречи  на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че електромерът е бил отварян, че е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо,  съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление  и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Твърдението на ответника, че изменението в Закона за енергетиката, обнародвано в бр.54 от 17.07.2012 г. му дава право да прави корекция на сметки не е относимо към настоящия казус. Действително Закона за енергетиката след последното изменение регламентира възможността в Общите условия да се регламентира редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83 , ал.1 т.6 от с.з. Последната разпоредби посочва, че правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на еизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване са част от нормите за устройство и експлоатация на електроенергийната система и тези правила /ал.2/ се приемат от Кимисията /ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интеренет страниците им.

Към 04.04.2012 г.  – датата на изпращане на съобщението до ищеца такива правила не са били регламентирани, следователно не са били и предложени и приети, поради което уведомяването на клиента не е било извършено при спазването на тези правила.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно, тъй като процесуалния представител на ищеца е получил възнаграждение от 350 лв. при минимално такова, определено в съотвествие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 в размер на 211,68 лв. Съдът счита, че така договореното и изплатено възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца заедно с разноските за д.т.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за клиентски номер 1800004902, абонатен №0100303110  П.Е.П. ***, ЕГН ********** не дължи на “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик,  Бизнес парк Варна, сграда №6 сумата  1194,68 лв. по фактура №0148650927/04.04.2012 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 03.10.2011 г. – 30.03.2012 г.    

          ОСЪЖДА   “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.П. ***, ЕГН ********** сумата 350 лв. /триста и петдесет лева / за направените по делото разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: