Р Е Ш Е Н И Е

№ 302 26.10.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 617 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “ДСК Л.” АД, ЕИК ********* против В.Ц.К., ЕГН **********, с която е предявен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че същия, като солидарен длъжник, дължи на ищеца сумата 5 112,92 евро по запис на заповед издаден на 21.11.07 г., с падеж – на предявяване, предявен на 31.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.11 г., сумата 200 лв. – държавна такса и 450,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело № 1391/11 г. по описа на РС Т..

Сочи се, че менителничния ефект е подписан от ищеца, в качеството му на авалист, като по този начин той се е задължил солидарно с издателя – “К.” ЕООД, да заплати сумата от 51 446,03 евро, на предявяване. Сочи се, че заповедта е предявена, че ищецът е поканен да заплати задължението и с нотариална покана, получена от него на 31.05.2011 г . И тъй като липсвало доброволно плащане на задължението, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за процесната сума срещу издателя и авалистите. Въз основа на него било образувано и гр.дело № 1391/11 г. по описа на РС Т.. В срока за възражения било подадено такова от ответника, а ищецът от своя страна предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК.

Ответникът В.Ц.К., ЕГН ********** в писмения си отговор оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че солидарната му отговорност в качеството му на авалист по процесния запис на заповед е ангажирана за сумата 51 446,03 евро. Не оспорва и останалите изложени обстоятелства в исковата молба. Твърди обаче, че задължението, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по делото, е погасено изцяло от друг солидарен длъжник по записа на заповед – “И.” ООД. Дължимите суми били приведени по сметка на ЧСИ на 12.01.2012 г., а на 18.04.2012 г. било извършено и разпределение на същите, с което изцяло било погасено задължението към ищеца.

В хода на съдебното производство, ищецът не оспорва частичното погасяване на задължението в хода на изпълнителното производство, като поддържа становище, че искът е основателен до размера на 1 306,18 евро – неплатена част от главницата по записа на заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1391/11 г. по описа на РС Т. е издадена заповед за незабавно изпълнение № 734/19.09.2011 г. и изпълнение срещу ответника за сумата 5 112,92 евро по запис на заповед издаден на 21.11.07 г., с падеж – на предявяване, предявен на 31.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.11 г., сумата 200 лв. – държавна такса и 450,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Със съдебните актове по делото, освен отговорността на ответника – авалист по записа на заповед, е ангажирана и солидарната отговорност на “К.” ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Р., ул. “О.” № ** – поемател, М. Р. С., ЕГН ********** и “И.” ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Р., ж.к. “О.” бл.*, вх.*, ап.* – също авалисти по менителничния ефект. Не е спорно между страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на ищеца вх. № 14637/15.11.2011 г. е образувано изп. дело № 1494/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на НК. Със запорно съобщение от съдебния изпълнител, бил наложен запор на банкова сметка *** /трето лице помагач в настоящото производство/ – “И.” ООД, ЕИК ********* и на 12.01.2012 г. по изпълнителното дело била преведена сумата 13 491,00 лв. На 18.04.2012 г. било извършено и разпределение на постъпилата сума, влязло в сила на 18.05.2012 г., като след погасяване на дължимите разноски и вземания на Държавата, главното задължение по издадената заповед за изпълнение било погасено частично. Според представеното от ЧСИ удостоверение, задължението към взискателя към 21.09.2012 г. по издадения изпълнителен лист, възлиза на 1 306,18 евро – главница.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от праван страна следното:

Искът е частично основателен и доказан. В тежест на ищеца бе да установи, че вземането срещу ответника съществува в претендирания в исковата молба размер. Според представените по делото доказателства във връзка с правопогасяващите възражения на последния, следва да се приеме, че искът е частично основателен. След преценка на съдържанието на записа на заповед, съдът намира, че същия е редовен от външна страна с оглед изискванията на чл. 535 ТЗ и че изискуемостта на обективираното в него задължение е настъпила с предявяването на менителничния ефект на длъжника и на авалиста – ищец в настоящото производство. Липсват и възражения срещу действителността на самия авал, оформен с подпис на последния върху лицевата страна на записа на заповед, поради което следва да се приеме, че авалът е действителен и е породил отговорност за поръчителя, която според чл. 485, ал. 1 ТЗ е тъждествена по съдържание и обем с отговорността на издателя на записа на заповед. Същевременно, не се спори между страните и че част от задължението, предмет на издадения изпълнителен лист е погасено частично в рамките на образуваното изпълнително производство. Настоящият иск обаче, съгласно разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК, се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, към който момент между страните не е спорно, че вземането е съществувало в пълен размер, а частичното погасяване на същото е настъпило след тази дата. При това положение и доколкото с предявеният иск не се претендира установяване на дължимостта на задължението към минал момент – този на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, то и искът по чл. 422 от Кодекса е частично доказан. Понастоящем, поради извършеното плащане от един от останалите солидарни длъжници в хода на изпълнителното производство, което съдът следва да съобрази съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.2 от ГПК, вземането на ищеца е погасено до размера на 1 306,18 евро – главница. В посочения размер следва да бъде уважен и настоящият иск. Задължението за заплащане на разноските по заповедното производство, макар и съществувало към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, понастоящем се явява напълно погасено.

По отношение на разноските в исковото производство:

Ищецът не е направил искане за изменяване размера на предявения иск, с намаляването му до действително дължимата сума. По тези съображения нему се следва присъждане на такава част от разноските в производството, която съответства на уважената част от иска, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.

Воден от изложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на “ДСК Л.” АД, ЕИК *********, че съществува вземането на ищеца към ответника В.Ц.К., ЕГН ********** – солидарен длъжник по запис на заповед, издаден на 21.11.07 г., с падеж – на предявяване, предявен на 31.05.2011 г., за сумата 1 306,18 евро – главница по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.11 г., до окончателното й изплащане, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 1391/11 г. по описа на РС Т., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на вземането над 1 306,18 евро до 5 112,92 евро, и за сумата 650,00 лв. – разноски по заповедното производство, тъй като същото е погасено поради плащане.

ОСЪЖДА В.Ц.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ДСК Л.” АД, ЕИК *********, адрес гр. София, бул. “Ал. Стамболийски” № 101 за разноски по производството сумата 166,05 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач – “И.” ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Р., ж.к. “О.” № *, вх.*, ап.*

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва по ч.гр.д. № 1391/2011 г. по описа на РС Т..

РАЙОНЕН СЪДИЯ: