РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на двадесети септември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

брачно дело № 32 по описа за 2012 година

Производство по чл.49 от СК.

Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от С.А.Р. ЕГН **********, против Р.Р.Р., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 49 от СК , с който се претендира постановяване на решение, с което сключения между страните граждански брак, да бъде перкратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Сочи, че от брака има родени две навършили пълнолетие деца. Претендира да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се гр. Р., ул. “Св. К” № **, ет.*, ап. **. В хода на съдебните прения процесуалния представител на ищцата прави и искане за възстановяване на добрачното фамилно име на последната.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът депозира такъв, с който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва фактите твърдени от ищцата. Заявява, че и след 2001 г. същата е пребивавала на територията на страната, работейки по трудови договори и посещавайки квалификационни курсове в РБългария. Счита, че брака не е изпразнен от съдържание и искът е неоснователен. В условията на евенуталност претендира нему да бъде предоставено ползването на семейното жилище. Твърди, че той има по – голяма жилищна нужда / с 68% ТНР е/, доходите му представляват единствено отпусната му пенсия за инвалидност в размер на 230,00 лв., твърди, че живее в семейното жилище.

В хода на съдебните прения ответната страна поддържа становище за основателност на иска по чл. 94 от СК, като поддържа и искането за предоставяне ползването на семейното жилище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са сключили граждански брак на 29.11.1970 г., с акт № 0326 на Община гр. Разград . От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. От свидетелските показания по делото – тези на св. Н., В. и М., се установява, че от 2001 г., ищцата не пребивава постоянно на територията на страната. Първоначално заминала да работи в Израел, върнала се в РБългария. След това заминала за САЩ, оттам за Гърция. При завръщанията си в страната отношенията й с ответника били нормални и двамата обитавали съвместно семейното жилище, находящо се в гр. Разград. Последно съпругата напуснала страната през м. ноември 2010 г., заминавайки за Америка. Непосредствено след това отпътувала за Гърция, където трайно пребивава сестра й. От посочения момент, преустановила всякакви връзки и контакти със съпруга си. Според св. Н., май месец 2011 г. ищцата отново се върнала в Америка, като споделила, че няма намерение да се връща в страната, смята да остане там за постоянно и категорично е взела решение да се разведе. Представените от ответника писмени доказателства, във връзка с направеното искане за предоставяне ползването на семейното жилище, установяват, че същото е заявено като постоянен адрес от него, че съпругът е инвалидизиран с 68% ТНР /ЕР № 2107/206 от 08.12.2010 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Ив. Рилски”/, че реализираните от него доходи са в размер на 230,12 лв. – размера на отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Доказателства досежно жилищните нужди на ищцата по делото не са представени.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Искът за развод е основателен и доказан. Между съпрузите липсва реглементираната в чл.14 от СК взаимност, нарушени са отношенията на взаимно уважение, разбирателство и вярност, същите не живеят съвместно, както изисква разпоредбата на чл.15 от СК. Съдът счита, че близо двугодишния период, в който съпрузите не поддържат каквито и да било контакти помежду си, безспорно е довело до пълното отчуждение между тях. Липсата на съвместен живот е довела единствено до формалното съществуване на брачната връзка и лишаването й от изискуемото от закона и морала съдържание. Съдът намира съществуването на такъв един брак за неоправдано. Липсата на изискуемото съобразно правните и морални норми общуване между страните не би могла да бъде преодоляна. От значителен период от време страните не живеят съвместно, не полагат общи усилия за осигуряване на благополучие на семейството, което е довело до прекратяване на онези междуличностни отношения, които представляват съдържанието на брачната връзка. Всичко това налага извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, който съгласно чл. 49 ал.1 от СК, следва да бъде прекратен с развод. Съобразно липсата на искане в тази насока от коя да е от страните, съдът не е сезиран с произнасяне по въпроса за вината. По отношение искането за предоставяне ползването на семейното жилище. Единствено ответникът представя доказателства за наличие на жилищна нужда, в която връзка следва да бъде преценявано неговото влошено здравословно състояние, и ниските му доходи, представляващи средства по отпуснатата му пенсия по инвалидност. От своя страна ищцата не представя доказателства за наличие на жилищна нужда. Нещо повече, същата поддържа становище, че трайно се установила да живее и работи извън страната. Ето защо, съдът счита, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Р., ул. “Св. К.” № **, ет.*, ап. **, представляващо съпружеска имуществена общност, следва да бъде предоставено на ответника. По искането по чл. 53 от СК за промяна на фамилното име на ищцата, която е приела фамилното име на ответника при сключване на брака, с възстановяване на добрачното й фамилно име. Това искане не е направено от самата страна с исковата молба, а едва в хода на съдебните прения от процесуалния представител на ищцата. Същевременно липсва изрично упълномощаване на повереника в този смисъл, поради което съдът не счита, че е надлежно сезиран и дължи произнасяне по него. За страната няма пречка да реализира правото на промяна на фамилното си име и след прекратяване на брака. Определената от съда окончателна държавна такса в размер на 50 лв., следва да бъде поета от страните поравно, съгласно разпоредбата на чл.329 от ГПК.

По изложените съображения и на основане чл. 49 от СК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.А.Р. ЕГН ********** и Р.Р.Р., ЕГН **********,***, сключен с акт № 0326/29.11.1970 г. на Община гр. Разград , поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Р., ул. “Св. К.” № **, ет.*, ап. ** на съпруга Р.Р.Р., ЕГН **********

ОСЪЖДА С.А.Р. ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв.

ОСЪЖДА Р.Р.Р., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: