Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                     78                                              19.10.2012 година                                 град Разград

 

                                  

                                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                            ....................... състав

на двадесети септември                                                         две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

 

секретар Ж.Р.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

брачно дело                                                 38                                 по описа за 2012 година

 

 

Производство по чл.49 от СК.

Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от М.Й.М., ЕГН ********** против М.И.М., ЕГН **********, с който се претендира сключеният между страните граждански брак на *** г., с акт № *** на Община гр. Р. да бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Ищцата сочи, че отношенията й с ответника били влошени и двамата съпрузи били отчуждени, когато през *** г., последният заминал да работи в РК.. След заминаването си, първоначално съпругът изпращал пари за родените от брака две деца /които понастоящем са пълнолетни/ и се обаждал на ищцата. След това спрял да поддържа каквито и да било контакти, както с нея, така и с децата. От посочената *** г. до настоящия момент ответникът се бил връщал едва два пъти в РБългария. С продължителната фактическа раздяла се аргументира и твърдяното настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Ищцата прави и искане след прекратяване на брака  да носи предбрачното си фамилно име – М..

 

   В хода на съдебните прения назначеният особен представител  на ответника заявява становище за основателност на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  Страните са сключили граждански брак на *** г., с акт № 220 на Община гр. Р. . От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца – родените И. И., ЕГН ********** и А. М., ЕГН **********,  понастоящем са пълнолетни. От свидетелските показания по делото – тези на св. П., се установява, че от близо четири години, съпрузите не живеят съвместно. Ищцата живее в гр. Разград, а ответникът пребивава постоянно в РК.. За посочения период ответника не се е завръщал в  страната, контактите между него и ищцата били редки и се изразявали в провеждани телефонни разговори между тях. Още след напускане на страната ответникът напълно се дезинтересирал от съпругата и децата си – не им изпращал средства за издръжка, нито подпомагал семейството по друг начин.  И понастоящем всеки от съпрузите поддържа отделно от това на другия домакинство, всеки поддържа собствена среда на социални контакти.   

     Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

     Искът за развод е основателен и доказан. Между съпрузите липсва реглементираната в чл.14 от СК взаимност, нарушени са отношенията на взаимно уважение, разбирателство и вярност, същите не живеят съвместно, както изисква разпоредбата на чл.15 от СК. Дългия период на фактическа раздяла между двамата, безспорно е довело до пълното отчуждение между тях.  Липсата на съвместен живот е довела единствено до формалното съществуване на брачната връзка и лишаването й от изискуемото от закона и морала съдържание. Съдът намира съществуването на такъв един брак за неоправдано. Липсата на изискуемото съобразно правните и морални норми общуване между страните не би могла да бъде преодоляна. От значителен период от време страните не  живеят съвместно, не полагат  общи усилия за осигуряване на благополучие на семейството, което е довело до прекратяване на онези междуличностни отношения, които представляват съдържанието на брачната връзка. Всичко  това налага извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, който съгласно чл. 49 ал.1 от СК,  следва да бъде прекратен с развод. Съобразно липсата на искане в тази насока от коя да е от страните, съдът не е сезиран с произнасяне по въпроса за вината. Искането по чл. 53 от СК за промяна на фамилното име на ищцата, която е приела фамилното име на ответника при сключване на брака, с възстановяване на добрачното й фамилно име се явява основателно. Определената от съда окончателна държавна такса в размер на 50 лв., следва да бъде поета от страните поравно, съгласно разпоредбата на чл.329 от ГПК.

 

По изложените съображения и на основане чл. 49 от СК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Й.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********, сключен с акт № ***/*** г. на Община гр. Р. , поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М.Й.М.,  ЕГН ********** да носи добрачното си фамилно име  М..

ОСЪЖДА М.Й.М., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 25,00 лв.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 25,00 лв.

     Решението подлежи на обжалване пред ОС Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: