РЕШЕНИЕ

 

№553                                      04.10.2012г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд

 на двадесет и пети септември                                                     две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар:  В.Д.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №605 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ «М. Ф.» гр. Р. срещу Наказателно постановление №37 – 0000168/29.05.2012г. на главен инспектор ОО КД ДАИ  гр. Разград, с което на основание чл.104 ал.1от ЗАП за нарушение на чл.10 §2 изр.1 пр.2 от Регл. 561/06, е наложена имуществена санкция от 1000 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде   отменено.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

За наказващия орган в с.з. не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество  е основателна.

С обжалваното Наказателно постановление на основание чл.104 ал.1 от ЗАП за нарушение на чл. чл.10 §2 изр.1 пр.2 от Регл. 561/06 на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1000лв. В наказателното постановление констатираното нарушение е отразено от фактическа страна по следния начин: «на 24.04.2012г. около 15 ч. В ОО КД-ДАИ Разград, след извършена комплексна проверка на ЕТ «М. Ф.» и съставен констативен протокол от 26.04.2012г, извършваща обществен превоз на пътници с лиценз №... се установи: 1. Управителят на транспортното предприятие г-н М. Ф. не е организирал работата на водачите по такъв начин, че да спазват глава ІІ от Регламент /ЕО/ №561/2006г., относно времето на управление, почивки по време на работа и седмични почивки... Водачът С. В. е извършвал превоз по направление гр.Разград - гр.Пловдив 10 поредни дни, като същият не е ползвал седмична почивка в периода от 01.03.2012г до 10.03.2012г, видно от пътните листи.»  Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №140493 от 26.04.2012г., съставен на жалбоподателя от мл. инспектор при ОО «КД-ДАИ» гр. Разград, в който акт са отразени тези обстоятелства.

По делото е  разпитан като свидетел  Д. А.М. - актосъставител, който, чрез показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта. Процесния ден извършил проверка  на фирмата, която се занимавала с обществен превоз на пътници. Установил, че управителят на трансппортното предприятие не е организирал работата на водачите по такъв начин за спазване на глава ІІ Регл. 561/06г относно работното време, почивки по време на работа и седмични почивки. Водачът В.С.В е извършвал превоз на пътници десет поредни дни, като същият не е ползвал седмична почивка в посочения период.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:   Наказателното постановление, ангажиращо административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно по следните съображения:

На първо място не е ясно индивидуализиран нарушителят. В случая в акта и НП е посочено: «управителят на транспортното предприятие г-н М.Ф. не е организирал работата на водачите по такъв начин, че да спазват глава ІІ от Регл.561/06г относно времето на управление почивки по време на работа и седмични почивки..». Наказанието е имуществена санкция наложено на ЕТ. В случая не става ясно кой е нарушителят, дали това е физическо лице управител – г-н М. Ф. или ЕТ. Съгласно санкционната рабпоредба на чл.104 ал.1 от ЗАП превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществен превоз на пътници и товари, се наказва с имуществена санкция 1000лв. Предвидено е в случая отговорността на превозвача. Съгласно §1 т.5  от ЗАП превозвач е всяко ФЛ или ЮЛ, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Съдът намира в този смисъл, че посочването в НП от една страна като извършител на деянието управителят на ЕТ в лично качество, а санкцията е за ЕТ внася неяснота относно привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Поради което съдът намира, че е нарушено правото на защита на лицето, да разбере в какво качество е санкциониран.

На следващо място, дори и да не е налице горното съдът намира, че при описание на обстоятелствата в акта и НП е допуснато нарушение на чл.42 т.4 съответно и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Наказващият орган е приел, че е нарушен чл.10 §2 изр.1 пр.2 от Регл. 561/2006г., като отговорността е по чл.104 ал.1 от ЗАП, чийто състав бе отразен по-горе. По смисъла на чл.10 §2 от Регл. 561/2006 транспортното предприятие организира работата на водачите, посочени в §1 по такъв начин, че да са в състояние да спазват регламент 3851/85 и глава ІІ от Регл 561/2006 относно екипажи, време на управление, почивки по време на работа и почивки. Посочването на разпоредбите от европейското право е ограничено и непълно. Не са посочени нормите относно работното време и почивките на водачите, чието спазване не е било организирано от жалбоподателя. Позававането на глава ІІ чл.10 §2 от Регл.561/2001г. е непълно, без конкретизиране на нарушеното задължение, тъй като тази разпоредба препраща съответно към Регл. №3821/85г.  и към глава ІІ от Регл. 561/06г. Нормата на чл.6 от Регл. 561/06г. урежда дневното и седмично време на управление, а в нормата на чл.8 от Регл.561/06г е уредено ползването от водачите на дневни и седмични почивки. Какво е «седмична почивка» и «седмица» е уредено в чл.8 §6 от глава ІІ на регламента. Съгласно дефиницията седмична почивка е седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва «нормална седмична почивка» и «намалена седмична почивка». Седмица е периодът включващ времето от 00ч в понеделник до 24 часа в неделя. В акта и НП бланкетно е посочено обстоятелството  за неспазване на седмична почивка за период от 01.03.2012г до 10.03.2012г., без конкретизирането на разпоредбите, които ги уреждат. Съгласно разпоредбата на чл.8 §6 от Регл. 561/06г.: През всеки две последователни седмици водачът ползва поне: две нормални седмични почивки или една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа... Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест  24-часови периода от края на предишната седмична почивка. За да е налице начало на седмична почивка следва да е ясно кога е бил края на предишна седмична почивка, като тези обстоятелства съдът намира, че следва да са отразени в НП, за да се прецени времето, когато е следвало да се ползва седмична почивка, което е отззнчение и за времето на извършване на деянието. Освен това отразеният период в НП - от 01.03.2012г до 10.03.2012г., не е седмица по смисъла на рагламента, тъй като 01.03.2012г. е ден четвъртък, а 10.03.2012г. е събота. Това пък от своя страна е от значение, да се прецени дали действително не е спазено времето за седмична почивка и кога. След като не са посочени пълно и точно обстоятелствата изпълващи състава на нарушението, съдът не може да направи преценка за съставомерността на деянието.

 В НП не са изложени обстоятелства и в какво се състои конкретното деяние и какво е било дължимото в случая поведение на наказаното лице, в какво се състои неорганизирането на работата на водачите, за спазване времето за почивки и пр. Например, възможно е да не са съставени графици на водачите, не са правени редовни проверки за организираната дейност от страна на нарушителя и пр.  Това от своя страна е нарушило правото на наказаното лице да разбере в какво точно се изразява бездействието му по какъв начин не е изпълнено задължението за организиране на работата на водача относно управление, почивки по време на работа, седмични почивки и конкретно относно седмична почивка на този водач за периода от 01.03.2012.г до 10.03.2012г.

Поради всичко изложено съдът намира, че при ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което осуетява защитата му, а това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.   

Водим от горното, съдът

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №37 – 0000168 от 29.05.2012г. на главен инспектор ОО КД ДАИ гр. Разград, с което  на основание чл.104 ал.1 от ЗАП за нарушение на чл. 10 §2 изр.1 пр.2 от Регл. 561/06 на ЕТ «М. Ф.»  гр.Р. е наложена имуществена санкция от 1000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                           Районен съдия: