№ 573 11.10.2012г.
град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията кнахд №648 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от управителя на ЕООД «****» - Разград срещу
Наказателно постановление № 25 – 2502110/09.07.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговшще, с което на жалбоподателят в
качеството на работодател е наложено наказание имуществена санкция в размер на
1500 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ. Излагат се доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за
неговата отмяна.
В съдебното заседание на РРС за процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, като освен посочените в жалбата основания, излага доводи за
виновност на друго лице.
Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда”, чрез представителя си
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 07.06.2012г. около 13ч. е извършена проверка от проверяващи към Дирекция
“Инспекция по труда” по работни места в цех
за закуски в гр. Разград, стопанисван от жалбоподателя, при което е установено,
че към момента на проверката в цеха работи като чистачка А.Х., която почиствала
помещението. При проверка на документацията, извършена на 12.06.2012г. в офиса на Д «ИТ» - Разград е констатирано,
че на 07.06.2012г. по време на
извършената от Д «ИТ» - Разград проверка, А. А. е допусната на работа без да и е предоставено уведомление
за регистрация на трудовия и договор в ТД НАП. Представен бил трудов договор и справка за регистрация
на договора от същия ден - 07.06.2012г. в ТД на НАП. С оглед констатациите от проверката е съставен
и акт за установяване на административно нарушение №25-2502110 от 12.06.2012г.
в който са отразени обстоятелства и е посочено, че с деянието си жалбоподателят
е нарушил чл.63, ал.2 от КТ. Въз основа
на този акт е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя в качеството на работодател
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушението на посочените
разпоредби.
В съдебното заседание е разпитана като свидетел М.И. съставила процесния
АУАН, която потвърждава обстоятелствата описани в акта и НП. Сочи, че при
проверката в цех за закуски стопанисван от жалбоподателя, е работило лицето А.Х.,
която е почиствала помещението за пакетиране. Попълнила трудова справка, в
която посочила, че работи в цеха от същия ден, с работно време от 8ч до 17
часа, като подала предния ден молба за
работа и към момента на проверката не е получила документа за регистрация на
трудовия договор.
Свидетелката Х. потвърждава обстоятелствокто, че е започнала работа в деня
на проверката, като до обяд иззчаквала документ, който следвало да и даде
жалбоподателя. Бършела стъклата без никой да и нареди да работи, като била с
работно облекло по време на проверката на контролните органи. След час
подписала документите за работата си. Свидетелката П. – управител на счетоводна къща извършваща такива услуги
обяснява, че след получаването на трудовия договор на Х. е започнала
регистрацията му, като уведомлението от ТД на НАП било занесено в предприятието
за подписването му, след проверката на контролните органи.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
При съставянето на акта и издаването на НП са спазени процедурните правила
визирани в ЗАНН – същите са издадени от компетентни органи и по предвидения от
закона ред.
С оглед на събраните доказателства, настоящият състав приема, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. По силата на
чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска работника или служителя,
преди да му предостави екземпляр от копие от уведомление за регистриране на
сключения от него трудов договор, заверено в ТД на НАП. В разглеждания случай,
от данните по делото, е видно, че в деня на проверката, А.Х., е била допусната
от жалбоподателя в качеството му на работодател, осъществяващ дейност в цех за
закуски, като чистач. Същата е заварена
от проверяващите, да предоставя работна сила в обекта – почиствала е помещение. Приложен е трудов договор
№30/07.06.2012г. от датата на
проверката. От представената при документалната проверка справка за приети
уведомления по чл.62 ал.4 КТ, издадена от ТД на НАП гр.Разград, се установява,
че уведомлението за регистриране на сключения трудов договор с лицето, е
подадено на 07.06.12г. след момента на извършента проверка на работните места – в 13,27ч.
Нормата на чл.63 ал.2 КТ е императивна и постановява, че работодателят няма
право да допуска до работа работник, преди да му представи копие от
уведомлението по чл.63 ал.3 КТ, заверено в съответното ТД на НАП. Правно
ирелевантен е в случая фактът, дали се е забавила регистрацията на трудовия договор
и съответно поради това приетото уведомление е занасено на жалбоподателя от
обслужващото счетоводна фирма лице по-късно. Безспорно е установено, че това си задължение работодателят не е
изпълнил, а именно е допуснал на работа св.Х., без да и е връчено копие от
уведомлението за регистрация на сключения трудов договор в Т на НАП. Ето защо
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за визираното в НП
нарушение е ангажирана правилно. Отговорността в случая е на работодателя,
който е юридическо лице и е безвиновна, съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН,
поради което не следва да се обсъжда виновно поведение на някакво лице, в
какъвто смисъл е довода в пледоарията на представителя на жалбоподателя. Неоснователен
е и довода в жалбата, за неприложението от административнонаказващия орган на
чл.415в КТ, а именно, че нарушението е маловажен случай. Действително същото е
било отстранено веднага след проверката, без причиняване на вреди за работника.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ към момента на
деянието, нарушението по чл.63 ал.2 от КТ не представлява маловажен случай.
Наказанието
по чл. 414, ал.3 от КТ е определено в минимален размер, като не може да бъде изменяно.
Поради
всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25 – 2502110 от 09.07.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Търговище, с което на «****» ЕООД гр. Разград в качеството на работодател е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от
КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: