Р Е Ш Е Н И Е

Номер 591 16.10.2012 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На 05.10.2012г., в публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 691 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. Н.Д. против наказателно постановление № 2002/07 от 10.08.2007г. на началник РПУ Разград към ОДМВР Разград, с което на жалбоподателя:

- за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 м. на основание чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП / ДВ, бр. 51 от 2007 г./.

- за нарушение на чл. 81, ал.1, т.7 ЗБДС /ДВ бр. 105 от 2006 г./ му е наложено наказания глоба в размер на 150 лв.

Жалбоподателя сочи, че е настъпила абсолютна давност, поради което моли за отмяна на НП.

Административно наказващия орган, при редовност в призоваването не изпраща представител. В придружителното писмо към преписката се съдържа искане жалбата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, макар и по неизложени мотиви в жалбата.

От фактическа страна:

На 25.07.2007г. в 05.59 часа по път Е-70 с. Ос. до дом № ** посока гр. Р. жалбоподателят управлявал л.а. Форд Ескорт с рег. № ****, със скорост от 96 км/ч при ограничение на скоростта за движение в населено место 50 км. Скоростта е измерена с TR4D № 342/02. Така бил спрян от актосъставителя. Жалбоподателят при поискване не представил СУМПС. След направена справка било установено, че на жалбоподателя е издаденото от ОДМВР – Варна СУМПС за категория “В” с № **** валидно до 2002г., т.е. към датата на проверката - 25.07.2007г. същото е било невалидно предвид изтеклия му срок.

За горепосочените деяния на жалбоподателя бил съставен АУАН.

Гореописаните деяния били квалифицирани от актосъставителя по чл. 21, ал.1 чл. 150 ЗДвП.

Нарушителят подписал акта без възражения.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него и издал процесното НП.

Гореописаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а и се установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал – препис от АУАН, разпечатка на регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от TR4 № 00342 за м. юли 2007г. /л.15/, протокол за извършена последваща проверка на TR4 № 00342 /л.22/, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

По възражението на жалбоподателя, че е изтекла “абсолютната давност”.

РРС намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че възможността за налагане на административно наказание за конкретното нарушение се е погасила, тъй като са изтекли сроковете на абсолютната погасителна давност по чл.82 от НК. Институтът на погасителната давност е уреден в ЗАНН и не следва да се прилагат нормите на НК. В ЗАНН е кодифицирана материята относно сроковете за установяване на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, изчерпателно изброени в чл.34 от ЗАНН, както и сроковете за неговото изпълнение, регламентирани в разпоредбата на чл. 82 ЗАНН. С цитираните разпоредби е уреден институтът на погасителната давност, след изтичането на която не може да се ангажира административната отговорност на дееца или наложеното административно наказание не може да се изпълнява, поради което не са приложими съответните разпоредби на чл.79 и сл. от НК във вр. препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС (решения по адм. дело №11134/2005 г., адм.д. № 6794/2006, адм.д. №12096/2009г.) и на административните съдилища в страната – Решение №78 от 11.05.2011г. на Разградският Административен съд по дело № 59/2011 г., Решение № 81 от 09.05.2011г. на Разградският административен съд по к.н.а.х. д. N 67 по описа за 2011 година, Решение № 105 от 30.05.2011г. на Разградският административен съд по к.н.а.х. д. N 97 по описа за 2011, Решение № 107 от 14.06.2011г. на Разградският административен съд, по КНАХ дело № 98 по описа за 2011 год. В казуса предвидените в ЗАНН срокове за установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са изтекли, тъй като АУАН е съставен преди изтичането на сроковете по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, а НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Не са изтекли и сроковете за изпълнение на наложеното наказание. В чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН е указано, че административното наказание "глоба", а в б. “б” “лишаване от право да се упражнява определена дейност” не се изпълнява, когато са изтекли съответно 2 години, респективно 6 месеца, като изрично в ал. 2 на същата правна норма е посочено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено, т.е. не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК. Към настоящия момент НП все още не е влязло в сила, поради което не тече и погасителен давностен срок за неговото изпълнение. Предвид изложеното следва, че твърденията на жалбоподателя за изтекла абсолютна давност не намират опора в нормативната уредба и са неоснователни.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП /ДВ, бр. 51 от 2007 г./, поради което и правилно е бил санкциониран с обжалваното НП, като в производството по издаването на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Към настоящия момент, след постановяване на обжалваното НП, са настъпили законодателни промени, които съгласно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да се съобразят и да се приложи по-благоприятния за нарушителя закон. В казуса, при съпоставяне на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП преди изменението в ДВ бр.10/2011 год. според която водач, който превиши разрешената скорост за движение в населено място, се наказва за превишаване над 40 км/ч - с глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месец и в настоящата й редакция, според която наказанието за това нарушение е глоба от 300 лв. се налага изводът, че по-благоприятно за нарушителя е наказанието глоба в размер на 200 лв., а предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца“ следва да се отмени, тъй като в сега действащата редакция на тази санкционна норма не е предвидено такова допълнително наказание.

Относно нарушението по чл. 81, ал.1, т.7 ЗБДС /ДВ бр. 105 от 2006 г./.

Липсват доказателства по делото, жалбоподателят да е ползвал от процесното СУМПС с изтекъл срок на валидност, поради което деянието му е несъставомерно по този текст. Ето защо, НП в тази му част следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2002/07 от 10.08.2007г. на началник РПУ Разград към ОДМВР Разград В СЛЕДНИТЕ МУ ЧАСТТИ:

- ОТНОСНО наложеното административно наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВА месеца.

- ОТНОСНО наложеното административно наказание “Глоба” в размер на 150 лева, наложено за нарушение на чл. 81, ал.1, т.7 ЗБДС /ДВ бр. 105 от 2006 г./

ПОТВЪРЖАДВА наказателно постановление № 2002/07 от 10.08.2007г. на началник РПУ Разград към ОДМВР Разград В ЧАСТТА му с която е наложено административно наказание “Глоба “ в размер на 200 лв. на основание чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП / ДВ, бр. 51 от 2007 г./.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: